В сички сме учили в училище, че хората имат пет сетива – зрение, слух, обоняние, вкус и допир. Натрупващите се научни изследвания обаче показват, че притежаваме шесто чувство, за което почти никой не говори, а то е също толкова важно за физическото и психическото ни здраве, колкото и останалите.
Това научно явление се нарича интероцепция – способността на тялото ни да усеща, разпознава и тълкува собствените си вътрешни сигнали.
Това е усещането за неща, които изглеждат „невидими“, но се случват в нас всяка секунда: сърдечният ни ритъм, дишането, гладът, ситостта и температурата, която преминава през тялото ни.
Как работи вътрешният ни радар?
„Въпреки че не му обръщаме голямо внимание, това е изключително важно сетиво, тъй като то гарантира, че всяка система в тялото ни работи оптимално. Интероцепцията прави това, като ни алармира, когато тялото ни е извън баланс – кара ни да посегнем към чаша вода, когато сме жадни, или ни казва да съблечем пуловера, когато ни е твърде топло“, обясняват психолозите Дженифър Мърфи от Лондонския университет и Фрея Прентис от Университетския колеж в Лондон.
Дотук всичко звучи просто и логично. Учените обаче започват да осъзнават, че интероцепцията отива далеч отвъд задоволяването на чистите ни биологични нужди. Оказва се, че тя играе ключова роля при редица психични състояния – включително тревожност, депресия, посттравматичен стрес (ПТСР) и хранителни разстройства.
Ключът към емоционалния баланс
Общата теория на учените е, че нашето осъзнаване за мускулното напрежение, дишането и пулса ни дава жизненоважни сигнали за това дали дадена ситуация е „безопасна“ или „опасна“. Когато тази връзка се прекъсне, психиката ни страда.
- При тревожност: Човек с тревожно разстройство може да усеща пулса си твърде интензивно по време на обикновен социален контакт, което кара тялото му погрешно да разчете ситуацията като застрашаваща живота и да изпадне в паника.
- При депресия: Мъжете и жените усещат сигналите по различен начин. Изследване на Мърфи и Прентис показва, че жените по-трудно разчитат сърдечните си сигнали с точност. Това може да е една от причините, поради които тревожността и депресията са по-често срещани при жените след пубертета.
- Връзката с настроението: Скорошно изследване, публикувано в eBioMedicine, показва как гладът влияе на настроението ни. Хората с развита и точна интероцепция изпитват много по-малко резки промени в настроението (т.нар. състояние „hangry“ – ядосан заради глад). Те просто контролират емоциите си по-добре, защото разчитат сигналите на тялото си правилно.
Мистерията на анорексията
Едно от най-впечатляващите доказателства за силата на интероцепцията идва от изследване на пациенти с анорексия нервоза в Калифорнийския университет (UCLA).
Учените са установили, че при хората с анорексия нервната система буквално е спряла да „чува“ и обработва сигналите за глад от стомашно-чревния тракт. С помощта на специално поглъщащо се вибриращо хапче изследователите доказали, че това нарушение в мозъка остава дори след като пациентите възстановят здравословното си тегло.
„Хората с анорексия не просто игнорират сигналите на тялото си. Техният мозък обработва стомашните усещания по различен начин, което прави тези сигнали трудни за засичане и доверие“, обяснява неврологът Сахиб Халса.
Има ли изобщо такова сетиво?
Не всички в научната общност обаче са съгласни с този термин. През 2024 г. в списание Frontiers in Psychology излезе провокативна статия със заглавие „Няма такова нещо като интероцепция“.
Авторите ѝ, водени от когнитивния учен Феликс Шолер от Масачузетския технологичен институт (MIT), признават, че заглавието им е кликбейт, но целта им е да обърнат внимание на един сериозен проблем – учените често слагат твърде много различни процеси под общия знаменател на „шестото сетиво“. Според някои експерти, хората всъщност имат до 33 различни сетива, а не само пет или шест.
Едно обаче е сигурно – телата ни са много по-чувствителни машини, отколкото предполагаме. И колкото по-добре се научим да слушаме вътрешния си глас, толкова по-здрави и щастливи ще бъдем.
