"Излизането от зоната на комфорт е нещо не много приятно, но пък много полезно. Един вид „рестартиране“. Когато човек затъне в рутината на ежедневието започва да му се размива истинското Аз или пък придобива навици, някои от които не са много полезни. "
Теодор Роков - Тео е завършил археология в Софийския университет през 2000 година. В момента е уредник в отдел "Археология" към Регионален исторически музей - Варна. Пред Vesti.bg и Вдъхновените той разказва за една изключителна експедиция - АБОРА 4, която ще изследва древните плавателни пътища по Черно море.
Тео се дипломира с магистърска теза, която разглежда религията на древногръцките заселници по Западното черноморско крайбрежие.
С течение на времето обаче той открива, че много повече се вълнува от това как са се придвижили тези заселници от бреговете на древна Елада до Тракия, какви са били техните технически възможности, какви кораби са ползвали.
ВИЖТЕ СНИМКИ НА ПРИКЛЮЧЕНСКИЯ КОРАБ АБОРА 4
Така интересът го отвежда до експедицията АБОРА 4. "По целия свят всяка година се строи поне по един подобен плавателен съд и се плава с него. Нашите преки съседки Гърция и Турция имат вече по 3-4 реализирани подобни проекта. Русия, Украйна дори и Армения, която няма излаз на море, също имат разработени подобни проекти и реализирани плавания", разяснява Тео.
Той споделя още, че научава за експедицията от интернет и се свързва с ръководителя на проекта, д-р Доминик Гьорлитц. Ученият е истински изненадан, след като с него се свързва човек от България, но все пак го кани. Така Тео се включва в тренировъчен лагер, където на умален модел на бъдещия кораб, българинът преминава обучение, което продължава 10 дни.
В момента корабът е в процес на изработване. "Корабът е изработен от тръстика и дърво, без никакви метални конструктивни елементи“, разказва Тео за спецификите на проекта. "Всички връзки в него са от въже. Изборът на тази странна на пръв поглед конструкция е направен на основата на различни археологически сведения и исторически данни. Някои древни автори споменават за военен поход на египетския фараон Сезострис покрай бреговете на древна Тракия и Скития (дн. България, Румъния, Украйна и Русия) до подножието на Кавказ, където оцелелите поставили основите на царство Колхида (дн. Грузия). В тази ранна епоха египтяните са използвали тръстикови кораби. Другият аргумент в полза на тази конструкция са различни сведения - скални изображения от района на Кавказ и отделни свидетелства на древни автори, че по бреговете на Тракия също са били използвани плавателни съдове от тръстика."
Част от хората, които участват в изграждането на плавателния съд идват чак от Перу. Те са баща и син, потомствени майстори-корабостроители(баща и син) от индианското племе аймара, обитаващо бреговете на езерото Титикака в Боливия.
"Какво общо има Боливия с древен Египет? Обяснението е много прозаично - днес само тази племенна общност притежава уменията как се строи кораб от тръстика" разяснява Тео и допълва: "Самият Тур Хейердал е ползвал уменията на дядото на единия от двамата индианци, които в момента са в България за да бъде построен легендарният кораб РА 2. Основната тайна в този тип конструкция е видът на тръстиката.
Днес на много места в Европа и в България има тръстика. Тя обаче се различава от Средиземноморската(по бреговете на Нил в Египет) и Южноамериканската (от езерото Титикака). Тялото на нашата е куха тръбичка, а на другите два вида е поресто като гъба. Работата и техниката са пределно прости - целта е отделните снопове тръстика да бъдат пристегнати максимално силно един към друг. Именно в тази проста технология се крие нейната сигурност - няма какво да се развали или повреди. Полученият корпус е почти монолитен за разлика от тези на съвременните плавателни съдове, които са като черупка и при пробив, не се получава дупка."
Целите на експедицията, които посочва Тео са три - възпоменателна, историко-археологическа и социална.
"Тази година се навършват 50 години от плаването на великия норвежки изследовател Тур Хейердал с тръстиковия кораб РА 2 през 1969 г. и експедиция АБОРА 4 е посветена в негова памет. ", разказва археологът.
"Другата основна цел е с този кораб да се премине по древните морски пътища, по които са се осъществявали търговските контакти и обмена на знания между цивилизациите от Средиземноморието и Черноморския басейн. За такива контакти свидетелстват както писмените сведения на много от древните автори, така и различни археологически находки. Успешния завършек на плаването ще покаже, че и в дълбока древност морето е свързвало, а не разделяло хората, а самите те не са отстъпвали по нищо в умението на съвременния човек да плава по вода.
И отново, във връзка със свързването на хората идва и третата цел на експеримента. "Основният надслов , под който ще бъде проведена експедицията е „плаване за мир“. Всички сме свидетели на едно повишено напрежение в района на Черно море.Тази експедиция, която всички се надяваме да предизвика огромен медиен интерес ще бъде най-добрата трибуна за пропагандиране на мир в този район."
Още повече, екипажът на АБОРА 4 е съставен от 12 души от различни националности. Те са от Германия, Холандия, Боливия, България, САЩ, Русия, Турция и Гърция.
"Хората от екипажа са с различни професии, има компютърен специалист, инженер, пожарникар, полицай, физик, музикант… Общото между всички тях е на първо място желанието за приключение и общата кауза", разкрива още подробности Тео.
Според археолога едно от най-големите предизвикателства ще бъде психологическото нагаждане между толкова различни хора по време на пътуването. "Лично мен не ме плашат евентуални бури или физическото натоварване. Това обаче е част е експеримента, или казано по друг начин-цената на мечтата" разсъждава Тео.
"Излизането от зоната на комфорт е нещо не много приятно, но пък много полезно. Един вид „рестартиране“. Когато човек затъне в рутината на ежедневието започва да му се размива истинското Аз или пък придобива навици, някои от които не са много полезни", допълва още той и също така разказва как екзотичната група е приета на българска земя.
Строежът се случва на територията на град Белосвав. "Администрация, бизнес и жители на града също помагат в строежа на кораба". Случва се "аргонавтите" да получават домашна баница и череши.
Отминалите времена разпалват въображението на Тео. "Възможността дори за миг до изживея нещо, за което само съм чел е това, което ме вдъхновява в цялата тази история", допълва той.
А какво предстои да се случи с тръстиковия кораб и каква ще е съдбата на пътешествениците му - предстои да разберем следващия месец.
Снимките към този текст са предоставени с изричното позволение на техния автор - Теодор Роков-Тео.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
