П олитолози и противници на Доналд Тръмп често повтарят една и съща статистика: ако 3,5% от населението на една държава излязат на протести срещу режима, той неизбежно ще падне, съобщава The Guardian.
Но действително ли тази цифра е толкова сигурна – и може ли тя наистина да свали всеки режим по света?
В началото на масовите протести в САЩ организаторите си поставиха именно тази цел. Например, след демонстрациите през юни, прогресивната активистка група Indivisible изпрати имейл до своите поддръжници, в който посочи, че „3,5% е исторически важна цел – но не магическо число“.
Още един протест е насрочен за този четвъртък, 23 октомври, под мотото „Good Trouble“ („Добри проблеми“) – препратка към думите на конгресмена Джон Луис, на петата годишнина от неговата смърт.
Erica Chenoweth explains the 3.5% rule — the finding that nonviolent protest movements have never failed when at least 3.5% of a country's population is engaged. pic.twitter.com/jYCsjZanW0
— Pod Save America (@PodSaveAmerica) June 15, 2025
Какво представлява правилото на 3,5%?
Цифрата произлиза от изследвания върху масови антиправителствени движения – макар логиката често да е опростена, идеята остава: устойчивото и широко участие в движение на съпротива може да преодолее авторитаризма.
Политолозите Ерика Ченоует и Мария Стефан създават база данни за кампаниите на гражданско неподчинение и протести между 1900 и 2006 г. Те анализират дали ненасилствените или насилствените движения имат по-голям шанс за успех и дали има „критична маса“ на участие, която действително може да свали властта.
Както обяснява проф. Ченоует от Харвард, в началото самите изследователи са били скептични към ефективността на ненасилствената съпротива. Но резултатите ги изненадали: ненасилствените кампании са били двойно по-успешни от насилствените и значително по-представителни за обществото. Те откриват, че когато поне 3,5% от населението участва активно и устойчиво, движението неизбежно успява – с малко специфични изключения.
Активното участие на толкова голяма част от хората предполага и много повече пасивни поддръжници, което показва широка обществена подкрепа срещу режима. Сред протестиращите често се появяват и „дефектори“ – хора, които преди това са били част от самия режим или от неговата поддържаща структура.
Сред примерите, цитирани в изследванията на Ченоует, са Кедровата революция в Ливан (2005 г.), движението „Сила на народа“ във Филипините (1986 г.) и Революцията на розите в Грузия (2003 г.).
„Нищо магическо“ в това число
В своя TED Talk от 2013 г., който стана сензационен, Ченоует отбелязва, че 3,5% „не е магическо число“. В САЩ това би означавало около 12 милиона души.
„Разбирам защо хората се вълнуват от това,“ казва тя в неотдавнашен епизод на подкаста You Are Not So Smart. „Изглежда като магическо число, даващо сигурност и гаранция. И в същото време е изненадващо малко.“
Според нея обаче има редица уговорки. Правилото описва максималното активно участие, а не кумулативното. Освен това се отнася за конкретен тип кампании – т.нар. „максималистични“, насочени към сваляне на правителство или постигане на независимост.
Самото достигане на 3,5% не гарантира успех, нито пък по-малък дял означава провал. В актуализация от 2020 г. Ченоует посочва, че много ненасилствени движения са успявали и при по-ниско участие.
Как се прилага това днес?
Броят на хората на улицата е важен, но не е единственият фактор.
„Когато хората свеждат успеха на едно движение само до 3,5%, те подценяват други важни елементи“, казва Харди Мериман, бивш президент на Международния център за ненасилствени конфликти.
„Три и половина процента е въпрос на количество. Но има и въпрос на качество – обучени ли са хората? Спазват ли ненасилствена дисциплина? Какво е посланието им, какви са исканията, какъв е съставът им?“
Сегашното анти-Тръмп движение не е „максималистична“ кампания – то не се стреми да свали диктатор или да обяви независимост. САЩ не са под открит авторитарен режим.
„В консолидирани диктатури правилата на играта са ясни – хората знаят, че живеят под авторитарна власт“, обяснява Мериман. „В една отслабена демокрация, каквато е САЩ, хората са по-дезориентирани. Институциите, които доскоро работеха, започват да се разпадат, но хората все още вярват в изборите. Това е като да се опитваш да се организираш върху движещ се пясък.“
През 2020 г. Ченоует подчерта, че 3,5% е описателна, а не предписателна статистика – изведена от исторически примери, но не предназначена като „рецепта“. Въпреки това някои движения, като британското Extinction Rebellion, са я превърнали в цел.
В миналите успешни кампании участниците не са се стремили към конкретен брой – просто в един момент са достигнали критичната маса, която по-късно е измерена като около 3,5%.
А какво става сега?
Анти- Тръмп движението е голямо и продължава да расте. Последните протести събират милиони по улиците, а мнозина от активистите се включват и в други форми на съпротива срещу администрацията.
По данни на изследователския консорциум на Ченоует в Харвард, днешните протести са дори по-масови, отколкото през първия мандат на Тръмп.
Все пак, както тя отбелязва, авторитарните правителства също са научили урока – те вече знаят как да игнорират или потискат протестите, дори когато те достигат впечатляващи мащаби.
„Навлизаме в територия, за която все още нямаме ясни отговори,“ заключава Ченоует.
