Л юбовта — платонична или романтична — не може да съществува без присъствието на другия. Тялото ни копнее за допир, за близост, за човешко взаимодействие, пише National Geographic.
„Любовта е биологична необходимост, която е толкова жизненоважна за благосъстоянието на човека, колкото прясната вода, храната и упражненията“, казва Стефани Касиопо, невролог от Орегонския университет и автор на книгата Wired for Love: A Neuroscientist’s Journey Through Romance, Loss, and the Essence of Human Connection.
Повечето от предимствата, свързани с любовта, произлизат от мозъка, който е еволюционно програмиран да произвежда и освобождава хормони, когато изпитваме привличане, обич и привързаност.
Разбирането как тези сигнали се приемат и предават от мозъка, както и какво се случва, когато те са в недостиг, може да бъде полезно за ориентирането в световете на приятелството, любовта, разбитото сърце и загубата.
Ролята на хормоните
Умът и тялото използват огромна мрежа от невротрансмитери и молекулярни химически посланици, за да координират различни функции и да влияят на нашите емоции. Тези химически пратеници, наречени хормони, са част от ендокринната система на тялото. Ендокринните жлези са свързани помежду си чрез важни структури в мозъка, които включват хипоталамуса, хипокампа, амигдалата, таламуса, базалните ганглии и цингуларния гирус.
Заедно тези структури съставляват лимбичната система – една от най-старите части на мозъка в еволюционно отношение. Това е мястото, където се съхраняват спомените и се обработват миризмите – и е основната област в мозъка, участваща в привличането и обичта.
„Тя позволява на различни хормони да засилят желанието ни да се изявим след обикновен поглед, да намалят страховете ни от това, че сме уязвими, когато за първи път срещнем нов партньор... и с времето да се почувстваме сякаш сме сродни души с някого“, казва Синтия Кубу, невропсихолог в Центъра за неврологично възстановяване в Кливландската клиника в Охайо.
Седемте хормона на любовта
Когато става въпрос за емоциите, които свързваме с любовта, седем хормона играят особено важна роля. Ето кои са тези химикали:
Окситоцинът се нарича „хормон на любовта“, защото помага за формирането на социални връзки, повишава доверието и задълбочава чувството на привличане. Освобождава се, когато двама души участват в разговор, докосват се, забавляват се заедно или участват в други форми на смислено взаимодействие.
„Окситоцинът засилва нашите чувства на обвързване, привързаност и отдаденост към някого“, казва Тереза Ларкин, доцент по медицински науки във Висшето училище по медицина към Университета на Уолонгонг в Австралия.
Доказано е, че понякога окситоцинът влияе негативно върху спомените за любими хора, което показва, че този хормон има и тъмна страна.
Вазопресинът предизвиква чувството на вълнение, свързано с любовта към друг човек. Стимулира се от някои от същите поведения, които освобождават окситоцин, но проучванията показват, че се активира и при наличие на заплаха, което ни кара да се чувстваме по-защитно настроени към тези, на които държим. Изследванията показват, че този химикал може също да е отговорен за чувството на притежание или ревност – емоции, които могат да бъдат смекчени от освобождаването на окситоцин.
Допаминът е сред най-изследваните хормони, които стимулират чувството за удоволствие. Активира се от неща, които ви карат да се чувствате добре – храна, упражнения или дрога. При двойките приливът на допамин често придружава целуването или правенето на секс.
„Когато допаминът се освобождава, той активира пътищата за възнаграждение, които предизвикват усещането за приповдигнатост и увеличават нашето желание и мотивация да бъдем с този, който е от любовен интерес за нас“, казва Ларкин. Тази реакция е достатъчно силна, за да бъде оприличена на еуфорията от употребата на силен наркотик като кокаина.
4 и 5. Тестостеронът и естрогенът, известни също като половите хормони, играят важна роля за предизвикване на желание за възпроизводство и са отговорни за основното човешко желание за секс, казва Ларкин. Тя отбелязва, че тези хормони най-често се свързват с увлечението или похотта. С други думи, те мотивират човека да прави секс, докато допаминът възнаграждава действието.
Норадреналинът предизвиква физиологични реакции при среща с нов човек или влюбване. Те могат да включват учестено сърцебиене, повишена енергия или изпотяване на дланите. Този хормон е свързан и със съхранението на паметта, поради което много двойки могат да си спомнят първите дни на запознанството си толкова ясно.
Серотонинът е един от малкото химикали, за които е доказано, че намаляват по време на някои етапи на привличане. Тези по-ниски нива са подобни на тези при хора с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Сандра Лангеслаг, поведенчески невролог в Университета на Мисури в Сейнт Луис, публикувала изследване по темата, казва, че то показва как „влюбените хора и пациентите с ОКР си приличат в това, че и двете групи имат мании“.
Различните дейности могат да причинят освобождаването на който и да е от тези химикали, но хормоните не винаги се задействат поотделно и много неща могат да предизвикат производството на повече от един химикал едновременно. Допаминът и серотонинът, например, допринасят за натрапчивите мисли.
„Любовта е изключително сложен мултисензорен феномен, който включва всички наши сетива и засяга мозъка по много дълбоки и мистериозни начини“, казва Джаки Олдс, доцент по клинична психиатрия в Харвардското медицинско училище.
Лангеслаг и други учени са изследвали дали нивата на серотонин влияят на способността ни да се влюбваме или не, но засега няма достатъчно доказателства в подкрепа на това. Все пак тя е открила, че хората могат умишлено да увеличат или намалят чувствата си на любов към друг, като насочат вниманието си към определени черти на личността на партньора си – например позитивни качества, които ги карат да се чувстват обичани, или негативни, които пораждат раздразнение. Това е напомняне, че макар хормоните да са мощни, мислите и перспективата ни също имат значение.
Какво се случва, когато няма любов
Също толкова важно, колкото и разбирането на ефекта от любовта, е и осъзнаването на това, което се случва, когато любовта изчезне – например при раздяла, развод или смърт на любим човек. Тези събития също предизвикват хормонални реакции, но често в обратната посока.
Когато някой се сблъска със загуба на партньор, нивата на окситоцин и допамин спадат, докато нивата на кортизол – хормонът на стреса – се повишават. Високите нива на кортизол могат да доведат до тревожност, безсъние и отслабена имунна система.
„Хората наистина изпитват физическа болка от разбито сърце“, казва Касиопо. „Мозъкът активира същите невронни пътища, които се задействат при физическа болка, когато сме емоционално наранени.“
Проучванията показват, че подкрепата от приятели и близки, както и физическите дейности като упражнения, медитация и достатъчно сън, могат да помогнат за възстановяването на химичния баланс в мозъка. В някои случаи терапията също играе важна роля за справяне със загубата.
Любовта в различните ѝ форми
Важно е да се отбележи, че любовта не е ограничена само до романтичните връзки. Родителската обич, приятелството, любовта към домашен любимец или дори към хоби могат да задействат подобни хормонални процеси. Това означава, че не е задължително човек да има партньор, за да се радва на ползите от любовта.
„Всички връзки, които ни карат да се чувстваме свързани, важни и разбрани, имат силата да подобрят нашето психично и физическо здраве“, казва Кубу.
