С ава Живков Дацов (7 януари 1857 – 21 ноември 1940 г.) е стопански деец, публицист, книжовник. Роден е в Зайчар, Сърбия. Начално и третокласно образование получава в родния си град, след което се заселва със семейството във Видин.
Участва в Руско-турската война, след Освобождението работи като чиновник в Русе и София и се издига до главен секретар на Министерството на търговията и земеделието.
През 1884 г.заедно с Михалаки Георгиев издават първото земеделско списание „Домакин”. Автор е на етнографската студия „Зайчар и неговото население”. През 1894 г. заедно с Ив. Даранов, П. Дичев и Ив.Атанасов основава Българското замеделско дружество. Става гл.редактор на сп. „Орало”. Организира и поддържа образцово стопанство в Лозенец. Внася и развъжда фъстъци в България.
Предприемач е на строителството на модерни водопроводи в Стара и Нова Загора, Сливен, Бургас, Лом и Цариброд. Член на Търговско-индустриалната камара още през първите години на нейното учредяване, в продължение на 15 години е неин подпредседател.
Израства от помощник-деловодител (1884) до действителен член на БКД (БАН) през 1902 г. Секретар е и председател на Природо-математическия клон на БАН, до 1940 г. е председател на строителния комитет по надзора на строежа на сградата на Академията. През 1918 г., заедно с останалите членове на УС на БАН, поръчителства заедно с имуществото си за сключване на заем от 3 млн. лв. с БНБ за довършване на сградата.
Народен представител в XII и XIII ОНС (1902-1907). Основател и член е на Икономическото и Природоизпитателно дружество, Славаянското дружество, Дружеството на българските строители, Дружеството на публицистите и писателите, Пчеларския съюз, БЧК и др. Почетен член на Сръбското земеделско дружество, отличен е с ордените „Св. Александър” V и „Св.Сава” II степен.
На 1 ноември 1932 г. в писмо до председателя на БАН С.Дацов съобщава за дарението си от 100 хил. лв. за образуването на фонд на негово име и на името на сина му Гошка С. Дацов (9 април 1884 – 8 октомври 1917) – художник. След завършване на прогимназиалното си образование по препоръка на художника Георги Евстатиев и настояването на проф. Иван Шишманов, Гошка Дацов заминава за Рим, където завършва Художествената академия.
Изучава венецианските, испанските и фламанските майстори, пътува във Франция и Белгия. След завръщането си в София урежда изложба с голям успех и се оформя окончателно като художник символист. След обявяването на Първата световна война, през 1915г. е мобилизиран и като военен художник рисува няколко военни картини и около 300 скици. Заболява и умира в полевата болница на 6-та дивизия. Погребан е в църковния двор на с. Загорич, Битолско.
По волята на Сава Дацов, влогът му в Англо-чешката и пражка банка (или по усмотрение на БАН, съхраняван в друг обществен или държавен кредитен институт) е предоставен да се увеличава до деня на неговата смърт. Получената до този ден сума да представлява основният и неприкосновен капитал на фонда, а лихвите да послужат за награди, които да се определят от Историко-филологическия клон за художествени научни трудове или за закупуването на художествени творби на талантливи художници. Картините да бъдат изложени в стаите на академичната сграда и с тях да се постави началото на художествена галерия в БАН.
Сава Дацов прави дарението си, за да подпомогне Академията в осъществяването на нейната цел – приобщаването на българите към културните нации и техните академии. Завещанието му има и продължение – в чест на сто години от неговото рождение (20 януари 1957 г.) да се обяви награда за труд, посветен на развитието на българското стопанство от Освобождението до 6-те години на 20 век, написан от член от Академията и по-късно публикуван за по-широк кръг читатели.
Фондът при БАН е образуван през 1933 г. Наредбата за управлението му е изцяло съобразена с волята на дарителя. През 1942 г. за награда и отпечатване е определен трудът на В. Койнов „Почвите в Радомирската околия”. Данни за награждаване на друг труд не са открити.
Последните сведения за капитала на фонда са от 31 януари 1951 г, когато сумата е възлиза на 204 203 лв.
Благотворителната дейност на фонда е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
