От утре НАТО поема официално пълния контрол на операцията в Либия с кодовото име "Обединен защитник". Според АФП обаче името звучи иронично на фона на излезлите наяве разделения между членовете на алианса.
Още от днес НАТО ще започне поетапно да сменя американците на командните лостове на операцията и ще поеме отговорността за бомбардировките и обстрела срещу войските на Муамар Кадафи в защита на либийските цивилни. Досега тази отговорност носеше многонационалната коалиция, оглавявана от близо две седмици от САЩ, Франция и Великобритания.
В действителност
в операцията в Либия участват едва десетина страни от алианса.
Досега (от 23 март насам) НАТО отговаряше за други две операции в Либия, които не пораждат чак такива противоречия между неговите членове - контрола върху оръжейното ембарго и контрола върху зоната, забранена за полети.
За да се стигне до пълното поемане на отговорността върху цялата операция в Либия, НАТО премина през
обрати, които бяха доста неочаквани,
а на моменти породиха и голямо недоумение, посочва АФП.
В началото Франция защитаваше мнението, че НАТО не трябва да има активна роля на предна линия в Либия, за да не се дразни арабският свят. В крайна сметка обаче Париж коренно промени тази позиция, припомня Франсоа Есбур, специален съветник на Фондацията за стратегически изследвания в Париж.
Той припомня и обратите в позициите на Германия и Турция. Берлин в началото беше враждебно настроен към всякаква военна операция в Либия, а Анкара гледаше негативно на каквото и да е участие на алианса във въздушните удари в Либия. Но в неделя и двете страни промениха позициите си, за да не възпират процеса.
Френският външен министър Ален Жупе призна вчера в Лондон, където участва в срещата на контактната група за Либия, че сега
изборът на мишените ще е отговорност на НАТО,
а не на ограничена група страни, съгласили се на въздушните удари. Според военен експерт от алианса на теория турците и германците не могат да блокират въздушните удари, извършвани от други страни.
Съюзниците от алианса преминаха през моменти на голямо и нетипично напрежение, докато решат какво да правят с Либия, смята АФП. Един от тези моменти беше, когато посланиците на Германия и Франция напуснаха с гръм и трясък заседание на Северноатлантическия съвет, протестирайки срещу изказване на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който после се извини. Това обаче не намали напрежението между него и Париж, който не го покани на среща, посветена на Либия, на 19 март.
Според неназован източник отношенията между Расмусен и Франция може да се окажат трайно белязани от случилото се.
Според други анализатори и дипломати от НАТО споровете за Либия биха могли
да съживят антифренските настроения
сред много съюзници, готови да повярват, че Франция се цепи от алианса въпреки завръщането си в неговите военни структури през 2009 г.
Италия, загрижена за историческите си интереси в Либия и за мястото си в алианса, се подразни от френското поведение. Французите на свой ред останаха с чувството, че са били изоставени от британците, когато те подкрепиха идеята НАТО да поеме контрола върху операциите в Либия.
Преди това французите се почувстваха изоставени и от германците, които се въздържаха да гласуват за резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН за Либия, подкрепяна от Париж.
Така че сега предизвикателството е "Обединеният защитник" да покаже, че при него действително цари хармония и единство, ако не иска да затъне в либийските плаващи пясъци.
