102 години Независима България

Започна литургията по повод 102-та година от обявяването на Независимостта на България, отслужвана от Великотърновския митрополит Григорий в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново.

Там преди 102 години е прочетен Манифеста, с който България обявява своята независимост.

В църквата днес присъстват много официални лица, сред които вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов и депутати, отбелязва агенция "Фокус" .

По-късно в църквата ще бъде прочетен Манифестът за обявяване Независимостта на България. Ще бъде отслужен празничен водосвет с поръсване на бойното знаме на Военния университет "Васил Левски" и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и други организации.

В 10,30 ч. на крепостта "Царевец" ще бъде извършен ритуалът за издигане Националното знаме на Република България. По-късно ще бъдат поднесени венци и цветя на Пирамидата на Независимостта на крепостта "Царевец". в 11,30 ч. ще започне празнично шествие от там до паметника "Майка България", където също ще бъдат поднесени цветя.

Вечерта от 19,30 ч. на , площад "Цар Асен" ще започне тържествена заря-проверка. Сред официалните лица там ще бъдат председателят на парламента Цецка Цачева, вицепремиерите Цветан Цветанов и Симеон Дянков, депутати.

От 20,15 ч., ще бъде показан аудио-визуалният спектакъл "Царевград Търново - звук и светлина" и ще има празнични илюминации.

От 22 септември 1908 година България вече не е васална на Османската империя държава;

След прочитането на Манифеста тогава е отслужен молебен за благоденствието на българската държава: акт, символизиращ продължението на Второто българско царство.

След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. И както повечето неща в българската история, и това събитие не минава без негласната благословия на външните "велики сили".

Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 година. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор.

Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Това спъва стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения.

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.

Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава.

Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинския договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина; поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат.

На следващия ден след обявяване на Манифеста за българската независимост, на 23 септември 1908 г., Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.

С обявяването на Независимостта преди 102 години се издига международният авторитет на България и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави;

Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българско-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909).

Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили, признават независимостта на България през април 1909 г.

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.