Н а 30 септември 1452 г. в германския град Майнц излиза първата печатана книга в света – прочутата Библия на Гутенберг. Това събитие бележи началото на нова епоха в човешката история – епохата на книгопечатането, която променя из основи културата, знанието и обществото.
През Средновековието книгите се изработват ръкописно от монаси и книжовници. Процесът е бавен, изключително скъп и достъпен само за църквата, университетите и най-богатите слоеве на обществото. Разпространението на идеи е ограничено, а грамотността – ниска.
В този контекст Йоханес Гутенберг (ок. 1400 – 1468), немски златар и изобретател от Майнц, създава техника, която революционизира книгоиздаването – механичен печатарски прес с подвижни метални букви. Неговото изобретение позволява многократно отпечатване на една и съща страница с висока точност и бързина.
Създаването на Библията
Първият мащабен проект на Гутенберг е отпечатването на Библията на латински език (Vulgata). Печатането започва около 1452 г. и приключва вероятно до 1455 г. Произведението е известно и като „42-редова Библия“, защото всяка страница съдържа по 42 реда текст.
Характеристики:
- Отпечатани са около 180 екземпляра (по-късно оцветявани и подвързвани на ръка).
- Част от тях са на обикновена хартия, а други – на висококачествен пергамент.
- Стилът имитира изящната калиграфия на ръкописните книги, което прави творбата приемлива за тогавашната публика.
- Днес са запазени около 49 копия (пълни или частични), които са сред най-ценните реликви в световните библиотеки и музеи.
Излизането на Библията на Гутенберг е революционно събитие:
- то поставя началото на масовото книгопечатане;
- улеснява достъпа до знание и ускорява процеса на грамотност;
- подпомага разпространението на нови идеи – Ренесанс, Реформация, Научна революция;
- поставя основите на съвременната издателска и печатна индустрия.
Не случайно изобретението на печатарската преса се смята за едно от най-великите постижения в историята на човечеството, а Библията на Гутенберг – за символ на прехода от Средновековие към Ново време.
Мюнхенското споразумение
На този ден през 1938 г. в Мюнхен се подписва Мюнхенското споразумение, едно от най-противоречивите дипломатически решения преди Втората световна война. Документът е резултат от среща между Великобритания, Франция, Германия и Италия и легализира анексирането на Судетската област в Чехословакия от нацистка Германия.
През 1938 г. напрежението в Европа нараства заради агресивната външна политика на Адолф Хитлер. Германия настоява за присъединяване на Судетската област – област в Чехословакия с голямо немско население. Чехословакия, макар и суверенна държава, е изправена пред опасността от военна намеса от Германия.
В този критичен момент Великобритания и Франция избират стратегия на умиротворяване, надявайки се, че удовлетворяването на частичните териториални претенции на Хитлер ще предотврати глобален конфликт. Британският премиер Невил Чембърлейн става символ на тази политика.
Подписването на споразумението
На 30 септември 1938 г. в Мюнхен се срещат лидерите: Невил Чембърлейн – Великобритания, Едуар Даладие – Франция, Адолф Хитлер – Германия и Бенито Мусолини – Италия. Чехословашкото правителство не е поканено на преговорите. Споразумението определя:
- Германия получава правото да анексира Судетската област.
- Чехословакия е принудена да се съгласи с условията без реална възможност за защита.
- Велики сили обещават да спазват новите граници, надявайки се на мирно уреждане на конфликта.
След подписването Чембърлейн се завръща в Лондон и известява обществеността, че е постигнат „мир за нашето време“.
Последствия
Мюнхенското споразумение има дълбоки и катастрофални последици. То отслабва Чехословакия, която губи стратегически важни територии и укрепления. Хитлер възприема споразумението като знак на слабост и засилва агресивните си амбиции. Политиката на умиротворяване се разглежда като провал, който не предотвратява, а ускорява избухването на Втората световна война (1939 г.). За Великобритания и Франция Мюнхен остава символ на дипломатическа наивност и компромис с агресора.
Още събития на 30 септември:
- 1791 г. – Във Виена се състои премиерата на Вълшебната флейта – последната опера, композирана от Моцарт.
- Световен ден на сърцето
Родени:
- 1207 г – роден е иранският поет Джалал ал-Дин Мохамед Руми
- 1882 – роден е германският физик Ханс Гайгер
- 1924 – роден е американският писател Труман Капоти („Хладнокръвно“, „Закуска в Тифани“)
- 1964 г – родена е италианската актриса Моника Белучи („Дракула“, „Апартаментът“, „Доберман“, „Братството на вълците“, „Малена“, „Плачът на слънцето“, „Страстите Христови“)
Починали:
- 1955 г – умира американският актьор Джеймс Дийн
- 1985 г – умира американският сеизмолог Чарлз Рихтер