К огато слънцето достигне най-високата си точка над меридианната линия, която преминава от север на юг през 351-годишната Кралска обсерватория в Гринуич, Лондон, е точно пладне по Гринуичко средно време (GMT) - осезаема и физическа референтна точка, помогнала за създаването на световната система от часови зони.
Отдавна измерването на времето разчита на въртенето на Земята и позицията на Слънцето или Луната в небето. Преди появата на обсерватории като тази в Гринуич, хората са използвали слънчеви часовници - на практика просто пръчка в земята, която хвърля сянка при движението на слънцето. Сякаш обаче тази древна връзка между Майката Земя и днешните часовници е напът да бъде прекъсната.
Международните пазители на времето са напът да гласуват в четвъртък предложение за премахване на така наречената „високосна секунда“ - малка, но според мнозина важна връзка между въртенето на Земята и световния стандарт за време, използван в критична инфраструктура като телекомуникациите, електропреносните мрежи и компютърните системи.
Добавяна към световните часовници 27 пъти от 1972 г. насам, високосната секунда позволява на две системи за измерване на времето да работят в синхрон: астрономическото време, закотвено от въртенето на Земята и измервано от обсерваториите, и Координираното универсално време (UTC) — глобалният стандарт, определян от свръхпрецизните атомни часовници, разработени за първи път през 50-те години на миналия век. Тези авангардни лабораторни часовници разчитат на проследяването на естествените вибрации, или тиктакания, на атомите.
Двата метода за измерване на времето се разминават, тъй като Земята не се върти с постоянна скорост, а се люлее, което на практика я прави „лош“ часовник, казва Джеф Шърман, ръководител на група в Отдела за време и честота към Националния институт за стандарти и технологии в Боулдър, Колорадо.
Това колебание произтича от различни фактори, като гравитационното привличане на Луната, изместванията дълбоко в планетарното ядро и движението на водата и леда по повърхността на Земята - ефект, който се засилва от топенето на полярните ледени шапки поради климатичната криза.
„Трябва да направим избор дали най-важното нещо е усещането за време, дадено ни директно от обектите в небето над, да речем, Гринуичкия меридиан. Или решаваме да следваме това, което смятаме за по-стабилни, лабораторни и създадени от човека часовници“, казва той, визирайки нулевия меридиан.
Високосните секунди служеха като компромис между двете системи. Повечето хора никога не ги забелязват - за разлика от високосната година, която добавя един допълнителен ден към февруари на всеки четири години, за да се отчете разликата между Григорианския календар и времето, за което Земята прави една пълна обиколка около Слънцето.
Но добавянето на високосни секунди, което се случва на нередовни интервали и се съобщава само с шестмесечно предизвестие, създава проблеми за операторите на сървъри за данни, финансови системи за търговия с висока честота и друга инфраструктура, разчитаща на прецизно измерване на времето.
Допълнителната секунда срина Reddit и LinkedIn и блокира системата за резервации на Qantas през 2012 г. А когато за последно беше добавена високосна секунда в края на 2016 г., клиентите на доставчика на облачни услуги Cloudflare за кратко претърпяха прекъсвания или забавяния, след като сървърите му не успяха да я обработят правилно. Големи технологични играчи като Meta призовават за нейното премахване, описвайки високосната секунда като „основен източник на проблеми“.
Защо да премахнем високосната секунда?
69-те държави членки на Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM), междуправителствена организация, която определя стандартите за измерване, ще се срещнат тази седмица във Версай край Париж. Организацията ще гласува резолюция за премахване на високосната секунда, ход, който би влязъл в сила през май 2027 г. Мнозинството трябва да подкрепи предложението, заявява Патриция Тавела, директор на отдела за времето в BIPM.
Когато атомното време беше въведено за първи път, каза Тавела, беше важно то да остане обвързано с астрономическото време, тъй като навигационните инструменти все още разчитаха на традиционните астрономически методи. С появата на GPS обаче това вече не е така. „Тази корекция във времето се превърна в сериозен проблем за съвременните приложения“, добавя тя.
Членовете на BIPM са обсъждали преминаването към това, което Тавела нарича „Непрекъснато координирано универсално време“, в продължение на повече от 20 години. На последната среща на групата през 2022 г. страните членки гласуваха в подкрепа на резолюция, която призовава за план за постепенно премахване на високосната секунда до 2035 г. или по-рано.
В миналото някои държави, като Русия и Обединеното кралство, са се противопоставяли на премахването ѝ. Противопоставянето на Русия през 2022 г. произтичаше от факта, че нейната глобална спътникова навигационна система GLONASS включва високосни секунди, за разлика от други спътникови системи като американската GPS и европейската Galileo. Обединеното кралство преди се противопоставяше поради културната си привързаност към фундаменталната роля, която Гринуич изигра в историята на времето, но позицията му оттогава се промени, добави тя.
Спешен дебат за измерването на времето
Откакто световните пазители на времето се срещнаха за последно през 2022 г., дебатът дали да се премахне високосната секунда придоби спешност поради изгледа за нещо невиждано досега: скоро може да се наложи изваждане, а не добавяне на една секунда - познато като „отрицателна високосна секунда“.
Дългосрочната тенденция във въртенето на Земята е към забавяне, но в краткосрочен план то изглежда се ускорява, което потенциално може да наложи изваждането на една секунда от Координираното универсално време, за да се изравнят астрономическото и атомното време.
Доклад от 2025 г. на Международната служба за въртенето на Земята и референтните системи - консорциум със седалище във Франкфурт, Германия, натоварен с проследяването на въртенето на планетата - изчислява, че вероятността за отрицателна високосна секунда ще нарасне рязко през следващите години, достигайки 30% до 2035 г., според BIPM.
Премахването на секунда никога досега не е опитвано и би могло да предизвика хаос в днешния дигитален свят. От BIPM заявяват, че операторите на критична инфраструктура са „до голяма степен неподготвени“ за такъв ход. „Подготовката би създала за индустриите, разчитащи на синхронизация на времето, нужда от финансови инвестиции, чийто размер се оценява като подобен на подготовката им за проблема Y2K (компютърния бъг на хилядолетието)“, заявяват от организацията.
Не всички обаче са съгласни, че премахването на високосната секунда е необходимо.
Техническите предизвикателства при въвеждането на високосни секунди, били те отрицателни или положителни, в дигиталните системи бяха преувеличени, според Марек Зибарт, професор по космическа геодезия в Университетския колеж в Лондон. Той смята, че има стойност в това основната скала за време в света да остане съобразена с въртенето на Земята.
„Имаме действаща система, която използва високосни секунди. Тя работи. Тя поддържа скалата за време, която всички ние използваме ежедневно. Ако премахнете високосната секунда, много неща ще трябва да се променят. Хората ще трябва да проверяват софтуера си, да го пренаписват и коригират“, казва Зибарт.
Той добавя, че е и „интелектуално успокояващо“ да се поддържа скала за време, свързана с въртенето на Земята. „За хората съществува присъща връзка между въртенето и времето. Тя ни свързва с нашата същност на живи същества, движени сме от периодичността на изгрева и залеза“.
Навлизането на „високосния час“
Вместо да се лавира между положителни и отрицателни високосни секунди, резолюцията на BIPM предлага атомното време постепенно да се отдалечава от астрономическото. Това означава, че официалното измерване на времето ще стане независимо от въртенето на Земята и към часовниците никога повече няма да се добавя високосна секунда.
Предложението все пак препоръчва максималната разлика между атомното и астрономическото време да не надвишава 3600 секунди или един час. За да се стигне до такава разлика обаче, ще са необходими повече от 3000 години, казва Тавела от BIPM.
Този ход практически прехвърля проблема на бъдещите поколения, които ще трябва да решат дали да направят „високосен час“, казва Луиз Девой, старши куратор в Кралската обсерватория в Гринуич. Тогава измерването на времето може да изглежда коренно различно. Може би днешните атомни часовници, настроени към постоянните вибрации на атомите на цезия, един ден ще изглеждат толкова старомодни, колкото днес изглеждат слънчевите часовници.
„Не мога да си представя да го променим толкова драстично, че то да стане забележимо в ежедневието ни. Все още имаме своите ежедневни навици, естествения си циркаден ритъм, нуждата си от дневна светлина“, казва Девой.
За повечето хора, включително за самата нея, премахването на високосната секунда би било задкулисна промяна, която би имала малка съществена разлика. „Просто животът ни се промени така. Днес сме толкова зависими от технологиите“, казва тя.
