М арсоходите на НАСА Curiosity и Perseverance са заснемали какви ли не причудливи обекти на повърхността на Червената планета. От скали с форма на човешки глави и бедрени кости до „гъби“ и подозрително геометрични структури - почти винаги обяснението зад тези явления се свежда до нещо, от което на Марс има в изобилие: обикновени камъни.
В кадър, заснет от Curiosity през 2023 г. и наскоро придобил отново популярност с въпроса „Има ли живот на Марс?“, обяснението се оказва още по-необичайно.
В най-лявата част на иначе съвсем стандартна марсианска панорама се вижда странна тъмна сянка. Тя наподобява силует на медуза с пуснати надолу пипала или, още по-точно, извънземен трипод директно от класиката „Война на световете“ на Х. Г. Уелс.
Очевидно е, че това явление не може да се обясни толкова лесно с формата на скала. Но също толкова очевидно е, че в марсианската атмосфера не се реят гигантски извънземни медузи.
Вместо това мистериозното петно има много по-космически произход - то е резултат от заредена частица, долетяла от дълбокия Космос, която се е забила директно в силициевия детектор на навигационната камера (NavCam) на марсохода.
H.G. Wells called it: https://t.co/qGP5hbhR4N pic.twitter.com/5SkCZgzjoL
— ScienceAlert (@ScienceAlert) August 28, 2026
Призрачният обект, който изчезна за 13 секунди
Съществува много прост начин да се уверим, че това, което виждаме, не е страховито създание, кацнало върху марсианския хълм.
Curiosity рутинно прави по няколко последователни снимки на една и съща цел. Снимката с призрачната „медуза“ е занета на 20 август 2023 г. Марсоходът обаче е заснел абсолютно същия пейзаж със същата камера само 13 и 25 секунди по-рано.
В нито един от двата предишни кадъра няма и следа от мистериозната сянка.
Това далеч не е първият път, в който подобни кратки артефакти се появяват в изображенията на марсохода.
Космическите лъчи са частици с висока енергия, които постоянно валят от пространството. На Земята не се притесняваме от тях, защото магнитното поле на нашата планета отблъсква голяма част от тях, а останалите се сблъскват с плътната атмосфера.
Марс обаче няма глобално магнитно поле, а атмосферата му е с едва 0,5% от масата на земната. Това оставя Curiosity напълно изложен на енергийните частици от Космоса.
Невидимите белези от дълбокия Космос
Когато тези заредени частици ударят матрицата на камерата извън защитното поле на Земята, те оставят пикселни дефекти в готовите изображения.
Най-често тези смущения изглеждат като ярки бели петна - сякаш някой е насочил лазерна показалка към камерата - или като ярки бели ивици и шум.
„В хилядите изображения, които получаваме от Curiosity, виждаме снимки с ярки петна почти всяка седмица“, обяснява Джастин Маки, учен по изображенията и системен инженер в Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА.
Смущенията от космическите лъчи обаче не винаги са ярки и бели. В определени случаи преминаването на частицата през сензора регистрира „малки черни артефакти“, които се появяват само за един-единствен кадър - точно както при марсианската „медуза“.
Въпреки че са необходими допълнителни анализи на екипа, за да се изключат други технически грешки в обработката, самите снимки показват едно категорично нещо: явлението се е случило вътре в самата камера, а не на повърхността на Марс.
Марс няма нужда от извънземни медузи, отрязани глави или странни пирамиди, за да бъде вълнуващ. Напълно достатъчен е фактът, че ровъри изследват друга планета от наше име, докато геологията ражда изумителни скални форми, а космически частици, пропътували половината Вселена, се сблъскват с роботите на милиони километри от у дома.
