А лександър Лукашенко ту повтаря мантрата за Беларус като мирна страна, ту реторически се хвърля в другата крайност - защото беларусите и руснаците били в едни и същи окопи. Вярно е, че беларуската армия все още не участва в бойни действия в Украйна на страната на Русия, но още от началото на войната, а даже и преди това - в подготовката за тази война, Минск с всички възможни средства поддържаше агресивната политика на Москва, съобщи Deutsche Welle.
Как Беларус помага на Русия
Основният вектор тук, разбира се, е Украйна. Режимът на Лукашенко предостави на руския агресор своя територия – първо за имитация на военно учение, а после и за истинско нахлуване от север – по стратегическото направление към Киев. И то ставаше дума не само за сухопътна територия, а и за небе (за самолетите и дроновете), както и транспортна инфраструктура. От железопътни трасета за доставки на товари, до болници и санаториуми за лечение и рехабилитация на ранените руски войници – Минск предоставя на съюзника си пълна поддръжка. Това се отнася и до стотици беларуски предприятия, които работят за руския военнопромишлен комплекс.
Но има и непосредствени заплахи по границата. От първите дни на войната в Украйна Минск провежда там най-разнообразни учения, а сега сформира нова бригада край Гомел – за първи път в новата история на Беларус. Това е опит да се отвлече вниманието на войските на Украйна от зоната на военните действия и по този начин да се улесни войната за Русия. Макар и да осъзнава, че това е блъф, Киев не може напълно да игнорира това предизвикателство. За да удържи натиска, Украйна също прибягва до заплахи: например, успешният ултиматум на Зеленски с изискването да бъдат премахнати от Беларус ретранслаторите, които помагат на руските дронове да атакуват украински градове. Никоя от страните не коментира официално какво се е случило с ретранслаторите, но беларуският експерт по националната сигурност Вадим Кабанчук публично заяви, че ретранслаторите са били унищожени от украински дронове.
Така Беларус се превръща в постоянен източник на заплахи за Украйна и де факто все по-дълбоко се въвлича във войната.
Как Минск изпробва готовността за действия на НАТО
Ситуацията по западните и северните граници на Беларус не е по-добра. Въпреки че всяка отделна новина не предвещава начало на глобален конфликт, а звучи като изолиран инцидент на отделна граница, заедно те се превръщат в системна политика на неконвенционални атаки и проучване на уязвимите места по източния фланг на НАТО. Това е особено актуално на фона на съобщенията за посещението на директора на ЦРУ в Москва и за предполагаемото предупреждение към Руската федерация да не напада балтийските държави.
Всичко започна с направляваната криза по границата на Беларус с Полша – с масовите щурмове на граничните пунктове от мигранти през есента на 2021 г. Беларуските граничари не пречат на подобни неща, а само помагат, режисирайки процеса и насочвайки мигрантите от една граница към друга – в зависимост от политиката на Минск спрямо съседите. Така през 2026 г. миграционните потоци от Полша и Литва бяха пренасочени предимно към Латвия.
Спрямо Литва Минск изпробва различни тактики. Ако през 2025 г. това бяха редовни атаки с балони, пренасящи контрабандни стоки (които парализираха работата на летището във Вилнюс), то през 2026 г. литовските граничари редовно откриват подземни тунели откъм страната на Беларус. Също като въздушните балони, тези тунели могат да се използват за доставка на контрабандни цигари - а може и за доставка на боеприпаси и диверсанти.
В Полша и Литва са регистрирани и полети на дронове откъм Беларус. Минск понякога дори информира съседите си за това, а дроновете сякаш съвсем случайно навлизат във въздушното им пространство, поради грешка в геолокацията. Но всъщност това е проверка на способността на противовъздушната отбрана да ги открива, както и практическо проучване на реакцията на страните от НАТО на такива заплахи.
Води се и информационна война: в Минск се събират политици, блогъри и различни привърженици на „руския свят“, избягали от Полша, Литва и Латвия. На тях се предоставя трибуна и дори се наемат на работа в държавните медии, за да очернят систематично съседните държави, като се обръщат и към тяхната рускоговоряща аудитория.
Миротворчеството остана само спомен
През периода 2014–2020 г., когато Минск беше място за преговори по въпроса за Украйна, официалното клише беше да се описва Беларус като „гарант на регионалната сигурност“. Казваше се, че вътрешнополитическата стабилност превръща Минск в надежден неутрален партньор за уреждане на конфликти и поддържане на реда в региона. Тогава се провеждаха и редовни срещи на тристранната контактна група по въпросите на Украйна, а във военната доктрина и концепцията за национална сигурност на Беларус се подчертаваше привързаността към принципите за недопускане на война от нейна територия. Споменаваше се дори Минската група на ОССЕ за конфликта в Нагорни Карабах, създадена през 1992 г.
Сега вече не може да се говори за неутралитета на Минск. От 2021 г. насам – от отвличането на самолета на „Райънеър", станало през пролетта, и началото на изкуствено създадената миграционна криза през есента - Минск се превърна в източник на регионална опасност. И тази рискована политика днес вече може да се нарече системна.
