Т айнствени образувания на повърхността на Червената планета отново възродиха една от най-големите теории на конспирацията – че на Марс някога е съществувал древна цивилизация, построила крайбрежен град, съобщава Daily Mail.
Необичайната хипотеза се фокусира върху известния регион Кидония, където възвишенията и хълмовете от десетилетия биват оприличавани на човешко лице, пирамиди и руини от сгради.
Според поддръжниците на теорията, сателитни снимки от орбиталните апарати на НАСА показват ясна граница между скалистите възвишения и гладкия низинен басейн, където в древността е възможно да се е намирал голям воден басейн.
„Марсианският Манхатън“ край изчезналия бряг
Няколко от най-известните структури в района – включително така нареченото „Лице на Марс“, пирамидата D&M и комплексът, наречен „Градът“ – изглеждат групирани именно около тази предполагаема брегова линия.
Джейсън Мартел, изследовател на НЛО и редовен гост в предаването Ancient Aliens („Древни извънземни“), твърди, че тяхното разположение напомня за крайбрежните градове, създавани от хората през цялата история на Земята. Според него монументалното „Лице“ дори е било издигнато като паметник, гледащ директно към водата и близкото селище.
Mysterious structures on Mars fuel claims of an ancient city built along lost shoreline https://t.co/HoB85ON0Sv
— Daily Mail (@DailyMail) August 17, 2026
Мартел сравнява предполагаемата структура с градове като Венеция, Александрия, Амстердам, Сингапур, Дубай и Ню Йорк (Манхатън), както и с древните Мемфис на река Нил и Ур край Ефрат.
Поддръжниците на теорията начертаха на ръка границата на древния воден басейн, твърдейки, че подредбата на възвишенията край него е твърде прецизна, за да бъде просто случайна.
Науката срещу въображението: Какво казват фактите?
Въпреки че хипотезата звучи като сценарий за фантастичен филм, тя се базира изцяло върху визуално интерпретиране на ландшафта, а не върху геоложки анализи или физически доказателства.
Защо учените остават скептични:
- Няма доказателства за сгради: Няма никакви реални данни, че образуванията са изкуствено създадени или че на Марс някога е имало разумна цивилизация.
- Субективно чертаене: Така наречената „брегова линия“ е начертана на ръка върху снимката въз основа на личното виждане на автора, а не на база измерени седименти или скални проби.
- Естествени геоложки процеси: Рязката промяна в релефа и гладките низини могат да се формират от множество естествени природни процеси на планетата.
Феноменът Парейдолия
Основният механизъм зад подобни „открития“ е добре познатият психологически феномен, наречен парейдолия – склонността на човешкия мозък да разпознава познати форми (като лица, пирамиди или сгради) в случайни и хаотични природни образувания.
При определен ъгъл на слънчевата светлина и специфични сенки, напълно естествени скали и хълмове могат да изглеждат като монументални скулптури на снимките от орбита.
Самият автор на теорията признава, че не е геолог и че специалистите трябва да определят дали ландшафтът наистина е бил оформен от вода. Въпреки това той определя визуалните данни като „завладяващи“.
Засега идеята за изчезнал марсиански град на брега на древен океан остава просто плод на богато въображение, а не доказана научна реалност.
