По-чиста България, толерантност и равнопоставеност, грижа за децата в социалните домове - това са проблемите, за които пише в есето си Мария Христофорова, ученичка в 8 клас в Софийската математическа гимназия. Защитава доброволчеството, като форма за участие на всеки - независимо от възраст, материално положение, в решаването на наболели проблеми.
Мария е една от победителките в тазгодишното издание на конкурса за есе "Силен старт" на Пощенска банка. Срещаме се с нея преди церемонията по награждаването на победителите.
- Мария, защо пишеш точно за доброволчеството?
- Попаднах на една обява в интернет за лидерска академия, която се провежда през лятото във Велико Търново, подадох документи и ме приеха. Там се обсъждаше как да бъдеш жена лидер в България и говорихме точно за такива неща - насърчаваше се да бъдеш доброволец и да помагаш на другите, обсъждахме какво можем да направим в България.
Бях много впечатлена и като се върнах почнах да мисля по теми, които преди не са ме интересували, не съм се замисляла сериозно. Има един сайт Timeheroes.org, който предлага за подкрепа различни каузи, и там започнах да следя. После се сетих, че миналата година съм виждала плакати за "Силен старт" и реших, че мога да пиша за нещо, което всички можем да направим, независимо дали са като мен 8 клас, или 11 клас или по-възрастни - това няма значение, не изисква някакви парични средства, а е само въпрос на желание и ефективен начин да помогнем на държавата.
- В есето си пишеш също за по-чиста природа, за нуждата от равнопоставеност, толерантност, за друго отношение към ромите?
- За мен това са най-наболелите проблеми. Харесвам природата и не ми харесва да гледам как е замърсена. Имаме красива природа и наистина е тъжно да гледаш колко е замърсена. Наскоро пътувах за Русе и бях впечатлена от гледката дори от влака - изведнъж се появи една планина от боклук, която беше много лоша картинка на фона на цялата останала красота наоколо и бях много тъжна, че имаме такива сметища и няма много хора, които рециклират.
В чужбина хората ползват много колелета и бих искала и тук да е така, защото бих искала да остана в България и след като завърша, но може би ще уча висше образование в чужбина и след това бих искала да се върна в България.
За ромите - преди пеех във вокална група и ръководителката организира един концерт "Различни, но заедно". В него имаше деца от различни етноси, които пеят, танцуват, свирят. Тогава се замислих, че ромите не са точно такива каквито всички ги виждаме - че само крадат, не работят, и реших, че това е нещо важно - да се разруши тази бариера между роми и българи и между всякакви други етноси.
А за децата в домовете - майка ми е сама, сам родител, и ми е мъчно за тези деца, защото те нямат абсолютно никаква вина за това, че е станало така. По-добре е да има някакви институции, може да се вкл. доброволчеството - да бъдеш доброволна детегледачка, да отидеш да играеш с малките, и да се създадат добри условия за отглеждането на тези деца, защото просто не е честно спрямо тях.
- Спомена, че би искала да продължиш образованието си в чужбина и след това да се върнеш отново в България, много твои приятели и съученици ли имат подобни планове?
- Да, много деца. Целият ми клас, нищо че сега сме в 8 клас, вече гледаме по сайтовете кои университети в чужбина какви стипендии предлагат. Единици са тези, които искат да учат в университет тук и те обикновено казват: "Аз ще изкарам бакалавър в Софийския университет и ще отида някъде в чужбина за магистратура".
Качеството на образование тук не е на същото ниво, но дори да е на ниво, начинът на преподаване в другите университети, самият режим е много по-строг. Някои от съучениците ми мислят, че ако останат тук да учат, то ще е за да им бъде по-леко, ще ходят постоянно на партита, докато в чужбина - имам много пирятелки, които учат в чужди университети, там е доста по-строго и може би затова много ученици предпочитат да заминат в чужбина и после да се върнат и да подобрят тук нещата.
