Д ори най-оптимистичните защитници на промяната в системата на управление на Газа не очакваха списъкът за предложения за комитета на преходната администрация на ивицата да включва фигури, отдавна описвани като едни от най-яростните противници на радикалното палестинско движение “Хамас”, пише в. “Аш Шарк ал Аусат”.
Много палестинци, независимо от политическата си ориентация, бяха изненадани от появата на Сами Насман, един от най-видните служители в Палестинската служба за общо разузнаване от създаването ѝ, като човека, избран да отговаря за сигурността в анклава.
Насман има дълга история на описвани като враждебни отношения с “Хамас”, а групировката изглежда не е имала възможност да не се съгласи с номинациите за комитета, отбелязва саудитското издание, което представя кратка история на отношенията между Насман и "Хамас".
Сами Насман е роден през 1967 г. в бежанския лагер „Бийч“ западно от Газа и прекарва по-голямата част от живота си в квартал „Шейх Радуан“ в северната част на града.
Кървав сблъсък между палестинци
По време на средното и университетското си образование той се присъединява към младежкото движение “Фатах” и е активен участник в първата палестинска интифада през 1987 г. Участва и във въоръжени действия, което го прави мишена за израелските сили. Това го принуждава през 1988 г., заедно с още няколко членове на “Фатах”, да избяга от Газа.
По това време е първият кратък епизод на конфронтация с активисти на “Хамас” по време на формирането на организацията, който приключва, когато Насман напуска ивицата Газа.
Докато е в изгнание, той се мести - между Кайро, Тунис и други столици, като през този период се среща с покойния днес палестински президент Ясер Арафат, според близки до Насман източници.
През 1994 г., когато Палестинската автономия започва да разполага войски в Газа и части от Западния бряг съгласно споразуменията от Осло от 1993 г., Насман се завръща в анклава и по-късно отново се установява в "Шейх Радуан". Той става висш офицер в Палестинската служба за общо разузнаване и е смятан за дясна ръка на Амин ал Хинди, който е първият началник на агенцията.
Във връзка с палестинската дейност по сигурността, насочена срещу членове на “Хамас” и “Палестински ислямски джихад” (ПИД), Насман е обвинен в ръководене на кампании за арести срещу тях между 1996 и 2000 г.
През февруари 1996 г. ПИД го обвинява, че е отговорен за убийството на двама от висшите оперативни служители, извършили нападението в Бейт Лид в Израел, при което загиват повече от двадесет израелци.
Войната в Газа: "Хамас" обвинява Нетаняху в саботаж на мира
Враждебността между Насман и “Хамас” се задълбочава с избухването на втория палестински бунт в края на 2000 г. и бягството на членове на “Хамас” и ПИД от затворите на Палестинската автономия. Напрежението ескалира допълнително, след като “Хамас” печели изборите в ивицата през 2006 г. и следват опити за убийството на висши представители на разузнавателната служба.
Конфронтацията между Насман и неговия апарат за сигурност и “Хамас” достига своя връх, след като групировката завзема контрола над Газа през 2006 г. и го принуждава наред с десетки други офицери да избяга от страх за живота си на фона на обвинения, че е ръководил ареста и преследването на членове на “Хамас”.
Насман напуска Газа през израелски сухопътни пунктове и отива в Рамала, където по-късно поема досието за Газа в разузнавателната служба, а след това става съветник на директора на агенцията за южните области.
През 2015 г. “Хамас” обвинява Насман, че от Рамала е управлявал мрежи в Газа, чрез които да разпалва безредици и да извършва опити за ликвидирането на лидери и служители на движението. През август същата година “Хамас” му дава десет дни, за да се предаде. През март 2016 г. го осъжда задочно на 15 години затвор, след като публикува признания на палестински служители по сигурността, че Насман ги е вербувал за осъществяване на предполагаемите заговори - твърдения, които свързаните с Насман източници, отхвърлят.