Моето момиче, искаме те мазна, мръсна, да чупиш кръста…“ / „Ей свърши ли времето…, слагам ти намордника“ *
Няма младеж в България, който да не е чувал тези фрази. Това не са просто цитати от песни. Това е част от цяла идеология, която расте тихо и опасно в българския интернет, а и отвъд него.
Инцел културата – смесица от самосъжаление, женомразство и агресия, вече не е чужд проблем. Тя е тук. И може да се превърне в истинска заплаха, ако продължим да се преструваме, че е просто „шега“.
- Какво е инцел?
След кратка връзка през 2022 г. 19-годишният Андрей** остава сам, което го настройва срещу момичетата. Негови приятели го насърчават да си хване нова партньорка. Според тях той е най-добрият и може да притежава всяка.
„Братле, жените са лесни и глупави. Айде при следващата! Тоя път не позволявай да ти се откъсне. Шамарите и си ти.“ Подобни съвети получил Андрей, който пожела да запази анонимност. За sCOOL Media разказва, че приятели му показали Телеграм и Дискорд сървъри, където се дискутира „правилното отношение към жената“ и „как тя да е обсебена от мъжете“. В тях процъфтява инцел културата.
Преведен от английски, терминът инцел се използва за хора, принудени да живеят без романтични и сексуални връзки. Най-често се отнася до мъже, които изпитват омраза и ненавист към жените заради липсата на партньорка. Онлайн екосистемата на инцели съдържа насилствено мизогинистично съдържание, като членовете ѝ често възхваляват насилието срещу жени и обществени атаки, например стрелбата в Айла Виста (САЩ) през 2014 г., когато млад мъж убива шест души, воден от женомразки подбуди.
Инцел общността е част от по-широката т.нар. „маносфера“ – съвкупност от антифеминисти, предимно онлайн групи, ангажирани в различни степени на мизогиния и понякога – целенасочено насилие.
В подобни форуми Андрей получава съвети за следващата си романтична връзка. Съдбата е на негова страна, но това не може да се каже за момичето, което се влюбва в него. Първите три месеца от връзката им са като меден месец. Стигат обаче до няколко момента, в които тя изразява своето мнение по даден въпрос, а той не е съгласен с нея и се опитва да я манипулира. Забранява ѝ да излиза с приятелки, проверява телефона ѝ и дори я настройва срещу семейството ѝ.
Нещата ескалират, когато тя иска да скъса с него и той ѝ посяга. И то не веднъж. Посегателствата са няколко – 15 шамара и насинено око, пукната устна, задушаване. Андрей вътрешно усеща своята омраза към нея. Ненавижда факта, че тя иска да го напусне и го е страх да остане сам. Признава още, че баща му е посягал на майка му и му дава съвети как да се държи с момичетата. След раздялата с приятелката си Андрей се връща към онлайн общността, търсейки утеха.
- Проблемите излизат извън интернет
Въпреки че инцел културата често се свързва с анонимни профили и „тролове“, тя засяга реални хора с реални преживявания и създава реакции сред техните връстници.
Младите хора, израснали в среда на непрекъснато сравнение, онлайн общуване и стремеж за харесвания в социални мрежи, често изпитват натиск да отговарят на традиционни очаквания за техния пол – бреме, което не всеки успява да обработи по здравословен начин.
„Зависи как възприемаш този натиск. Ако го приемеш негативно и си кажеш, че няма как да се промениш или да се подобриш, да, няма да успееш“, споделя 18-годишният Владимир Стоев от Бургас. Той не се идентифицира с инцел идеологията, но я наблюдава. Разбира защо някои негови връстници се увличат по нея.
Според Стоев в основата на тази идентичност често стои липсата на признание и уважение. Усещането, че усилията и личността ти не се забелязват и ценят нито от момичета, нито от приятели, учители или семейството. Когато това липсва, младите хора често започват да се чувстват незабележими и излишни. Това чувство на „невидимост“ може да подхрани усещането, че човек няма стойност и че обществото го отхвърля.
„В момента, в който не се чувстваш добре в едно общество, започваш да търсиш странни начини да се издигнеш. По принцип няма лошо в това, но според мен това не е правилният начин“, заявява той.
- Допир с инцелите
Във форумите на инцел общността участват и момичета. 21-годишната Мадлен се присъединява към балкански Дискорд сървър. Повечето членове са млади момчета от България, някои живеещи в чужбина, носталгични за дома.
„В началото беше забавно. Шегите бяха остри, бързи, пропити с балкански цинизъм. Но скоро нещо се промени. Всеки път, когато се споменеше българско момиче, тонът ставаше злобен“, казва Мадлен. Подигравателен тон към жени, които излизат с чужденци, също преобладава. „Все едно цялата им самота се беше превърнала в омраза.“
Мадлен решава да им се противопостави и да разговаря с тях, да се опита да разбере какво ги провокира да се държат така. Но вместо това получава омраза, нападки и дори заплахи за убийство.
19-годишната Саманта Арабаджиева споделя, че се държи по-сдържано и внимателно, подбира думите си, за да не предизвика негативна реакция, когато е около момчета. Освен това се е чувствала застрашена и уплашена, въпреки че не е изпитвала директна враждебност.
Междувременно родители също следят отблизо феномена. 42-годишната Мирослава Янакиева от София споделя, че за първи път чува термина инцел в минисериалa Adolescence на „Нетфликс“, който разказва историята на 13-годишния Джейми Милър, арестуван за убийство на съученичка. „Темата за насаждане на омраза към жени ме вълнува, тъй като съм майка на 13-годишен син. Според мен [инцел] описва момчета, които започват да мразят жените заради своята ниска самооценка и социална изолация.“
Янакиева казва, че ако синът ѝ попадне в такава общност, би се запитала къде е допуснала грешка като родител, защото в нейното семейство не се толерира агресия над жени.
- От инцел културата до прояви на насилие
В инцел форуми и групови чатове омразата и враждебността към жените е честа тема за обсъждане. Въпреки че за доста от членовете им призивите за агресия остават само на думи, за някои заканите се превръщат в път към радикализация и водят до случаи на насилие в реалния живот, които вземат жертви.
През 2023 г. 33-годишен мъж, който се самоопределя като инцел и споделя неонацистки убеждения, убива осем думи, като открива стрелба в търговски център в американския щат Тексас. През февруари 2020 г. в Торонто 17-годишен младеж нахлува с мачете в еротично спа. При атаката е убита една жена, а собственичката на заведението е тежко ранена, докато се опитва да спре нападателя. Канадските власти квалифицират престъплението като терористичен акт, мотивиран от омраза към жените и инцел убежденията на извършителя.
Две години по-рано, през април 2018 г., отново в Торонто, Алек Минасиан – самопровъзгласил се за инцел – връхлита с ван хората по оживен тротоар. Загиват 10 души, а 15 са ранени, като повечето от жертвите са жени. Нападението е описано от експерти като „мизогинистичен терор“, насочен срещу жените и обществото, което извършителят обвинява за собствената си социална изолация.
През последните години експерти от различни страни изследват връзката между принадлежността към инцел културата и проявите на насилие. Проучване на два американски университета например анализира близо 2700 страници с онлайн постове на инцели от 2019 г.
„В повече от 80 процента от постовете се говореше за жени и какво биха им направили. В много от тях ставаше дума за насилие“, отбелязва Робърт Грийн, един от авторите на изследването, в новина за сайта на Университета в Ню Джърси.
Междувременно в България се наблюдава все по-забележима инцел култура, показва наше онлайн проучване с над 700 участници. Близо 70% от тях знаят какво представлява този тип мизогинна идеология, а 35% познават хора, които са част от нея. Много от респондентите посочват липсата на емоционална подкрепа, социалната изолация и влиянието на онлайн пространства като основни причини мъже да се идентифицират като „неволни самотници“.
- От интернет до поп културата
Инцел идеологията не съществува само във форуми и анонимни чатове – тя все по-често се промъква в популярната култура, особено в рап музиката, TikTok инфлуенсърите и подкасти за „алфа мъжкарство“. Влиянието ѝ се чувства както на световно, така и на местно ниво.
Един от най-обсъжданите примери в последните години е Dimoff, български изпълнител, популярен сред тийнейджърите.
Някои от песните му имат над милион гледания и допринасят за формиране на враждебно отношение към интимността, емоциите и жените като цяло. В текстовете му често присъстват реплики като: „Ей, шматка, коленичи, как ги прави батко ти в тетрадката запиши“ или „Няма нужда от чувства, само тяло и дим“.
Подобни фрази са в тон с реториката на международната икона на съвременната инцел и маносфера култура Андрю Тейт – бивш кикбоксьор и самопровъзгласил се „гуру за мъже“, популярен със своите токсични съвети, клипове с лукс и изобилна мизогиния.
Въпреки че инцел културата е предимно мъжко явление, някои жени също допринасят към нея. Пример за това е Зорница Гюцова – българска инфлуенсърка, позната с провокативни изказвания по теми като връзки, мъже и „женска стойност“.
В публикациите си Гюцова често осмива жени, които „искат повече, отколкото предлагат“, и говори за „мъжете алфи“ и как „жената трябва да се вписва в неговите условия“.
„Не се оплаквайте, че ви бият, след като сте избрали лошо. Мъжът винаги е огледало на жената“, казва Гюцова в TikTok публикация.
Според Мирела Христова, психолог в Центъра за безопасен интернет и експерт по теми, свързани с влиянието на онлайн средата върху децата, инцел културата има крайно негативно влияние върху психичното здраве на младите мъже, включващо социална изолация, враждебност, радикализация или депресивни състояния.
„Много мъже, които се идентифицират като „инцел“, вече имат ограничени социални контакти. Умишлената социална изолация сама по себе си води до трудности в романтичните или сексуалните взаимоотношения“, казва тя.
Негативният образ на жените, широко разпространен в инцел форумите, рядко се корени единствено в реалността. Често той е проекция на вътрешни емоционални конфликти: срам, страх от отхвърляне или усещане за безполезност.
„Омразата към жените може да прикрива всъщност силен копнеж за близост, но и страх от уязвимост“, обяснява психоложката. Когато личните несигурности се прехвърлят върху външен обект („Тя е повърхностна, затова не ме харесва“), човек временно облекчава чувството за срам, но блокира пътя към личностно развитие. С времето това се превръща в стабилна идеология.
- Какво може да се направи?
Експертите подчертават, че превенцията трябва да започва от ранна възраст – с изграждане на стабилна семейна среда, премахване на стигмата около търсенето на помощ и въвеждане на образователни програми по емоционална интелигентност.
Елена Минкова, старши учител от Езиковата гимназия в Хасково, вярва, че превенцията е възможна, ако обърнем внимание навреме. „За целта е нужно първо да се научим да разбираме езика на днешните ученици, за да разпознаем проблема в начален стадий.“
Според Минкова е нужна системна подкрепа – чрез обучения за учители и активна работа с родителите, „за да изградим среда, в която рисковете се разпознават навреме, а децата намират разбиране и място за принадлежност“.
Според Саманта, току-що завършила 12. клас, трябва да се насърчават личните срещи, живото общуване и искрените разговори, за да се изградят по-здрави отношения и повече емпатия.
Но макар част от момчетата, които се причисляват към инцел културата, да търсят помощ или разбиране, други превръщат разочарованието си в омраза към жените, а тази омраза понякога прераства в насилие. Проблемът расте, а решението му зависи от общи усилия – не само на учители и родители, а и на самите младежи.
Алтернативни онлайн общности, които насърчават подкрепата, а не омразата, също могат да бъдат ключови. А за тези, които вече са дълбоко въвлечени в идеологията?
„Да, възможно е да се върнат към пълноценен живот, но процесът е дълъг. Промяната често започва с един човек, който ги слуша, а не ги осъжда“, казва психоложката Христова.
* Всички цитати са взети от песни на Dimoff и Marso.
** Името е променено.
Тази статия първоначално е публикувана на sCOOL Media, националната платформа за ученическа журналистика на АЕЖ-България. Текстът е създаден по време на тазгодишното издание на летния лагер по журналистика на sCOOL Media от екип от ученици, включващ Валентина Динева, Валерия Праматарова и Марилена Христовa. Подборът е извършен от главния директор „Съдържание“ в Нет Инфо Надя Ганчева.
