П о време на Втората световна война радио пропагандата е едно от основните оръжия за сломяване на врага.
Родената в САЩ, Ива Тогъри случайно се превръща в една от най-известните японски пропагандистки за времето си.
Тя получава псевдонима „Розата на Токио“ и след края на войната е обвинена в предателство и е осъдена на няколко години затвор, въпреки че остава напълно лоялна на САЩ, като активно работи срещу пропагандните съобщения, които трябва да предаде на американските военни чрез радиото.
Ива Тогъри е родена на 4 юли 1916 г. в Лос Анджелис
в семейство на японски имигранти, притежаващи малък бизнес в калифорнийския град.
В ранните си години се занимава активно със скаутска дейност и тенис, а по-късно завършва Калифорнийския университет и придобива висше образование в сферата на зоологията.
През 1941 г. семейството ѝ я изпраща в Япония, за да се погрижи за болната си леля. През декември същата година, когато 25-годишното момиче трябва да се завърне у дома, проблеми с документите ѝ я възпрепятстват да се качи на кораба.
Само няколко дни по-късно, на 7 декември, японците бомбардират американската база Пърл Харбър.
Поради военния конфликт Тогъри се оказва в капана на чужда страна
Полицията се опитва да я склони да се откаже от американското си гражданство и да се закълне във вярност на Япония.
За разлика от много други американци, които приемат предложението, за да си осигурят спокойствие, тя отказва. Мести се в Токио, където през август 1943 г. започва да работи като машинописка в медийната компания „Радио Токио“.
Там тя се среща с пленения в Сингапур австралийски военен Чарлз Казънс. Тъй като преди войната успешно се занимава с радио водене, след като е пленен, е принуден да води пропагандното японско предаване „Zero Hour”.
Въпреки че по принуда се занимава с това, той работи активно за саботажа на пропагандата, предавайки съобщенията по колкото се може по-безобиден начин.
С Тогъри стават приятели, тъй като тя често му вмъква тайно храна и други необходими продукти. Казънс е пленен от гласа ѝ, но не от неговата женственост или привлекателност, а от почти мъжката му грубост. В него вижда една прекрасна възможност пропагандата да бъде представяна по хумористичен начин.
Захваща се да я склони да участва в плана му. През ноември 1943 г. нейният лишен от женственост забавен глас започва да оглася радиото. Тя става водеща на рубриката „Orphan Ann”, четейки хумористично текстовете си и често дори предупреждавайки, че следват пропагандни съобщения.
„Подгответе се и внимавайте децата да не слушат. Всичко готово ли е? Окейй! Ето първия повей срещу морала ви - групата Boston Pops ще изпълни „Strike Up the Band!“, така започва едно от многото предавания, водени от американката.
Друго пък стартира с думите:
„Здравейте на всички! Тук е вашата приятелка – имах предвид, вашият зъл враг – Анн, заредена с програма от опасна и извратена пропаганда, специално предназначена за моите жертви в Австралия и Южния Тихи океан. Останете с мен, нещастни същества, започвам…“
Тогъри никога не е фрустрирала своите слушатели с бомбардировки
или пък обвинявала и презирала невярността към съпругите им, с цел разклащане на психиката – двете основни пропагандни стратегии по това време. Това сочат всички записи от предаванията ѝ.
За жалост, тя не е единствената англоговоряща жена водещ, а другите дами по това време са доста по-верни на своята задача. Слушателите на Ива обаче я разграничават, давайки ѝ известния и специфичен псевдоним „Розата на Токио“.
„Розата“ води рубриката си в предаването „Zero Hour” близо година и половина, но около капитулацията на Япония във войната появата ѝ става все по-рядка. До този момент тя вече е женена и търси път обратно към Америка.
Финансовите затруднения, пред които е изправена, я карат да приеме да даде интервю на двама американски репортери, като по този начин срещу 2000 долара разкрива самоличността на „Розата на Токио“. Този ход обаче се оказва пагубен за нея.
След като става ясно кой е символът на японската военна пропаганда, Ива е арестувана
Тя е затворена за повече от година, преди правителственото разследване да заключи, че радио предаването ѝ не е нищо повече от „невинно“ забавление.
След като е освободена се опитва да се прибере у дома, но анти-японските настроения в САЩ все още са твърде силни, затова редица влиятелни личности, сред които и известният коментатор Уолтър Уинчел, повеждат кампания за преразглеждане на делото.
Тя е успешна и през 1948 г. Тогъри е арестувана отново и е съдена по осем обвинения за предателство.
Mugshots of Iva Toguri, the alleged #TokyoRose, taken 70 yrs ago #tdih 1946: https://t.co/yfGFNvoxsY #WHM #WW2 pic.twitter.com/VSRKwSxGa4
— Today's Document (@TodaysDocument) 7 март 2016 г.
На делото в Сан Франциско Ива продължава да твърди, че докрай е останала лоялна на страната си. Чарлз Казънс дори идва в САЩ, за да защити своята приятелка, но се появяват двама свидетели, които твърдят, че са чували недобросъвестни послания от Тогъри в ефира.
През октомври 1949 г. тя е осъдена, отнето ѝ е американското гражданство, наложена ѝ е глоба от 10 000 долара и присъда от 10 години затвор.
Излежава шест от тях, след което най-накрая се събира със семейството си в Чикаго, където продължава да се бори срещу лошата си репутация и системата, опитваща се да я депортира в Япония.
Едва след две десетилетия става ясно лъжесвидетелстване на делото ѝ
„Свидетелите“ си признават, че са принудени да дадат тези показания, а журито от делото признава, че съдията ги е притиснал да гласуват за присъдата. Така Тогъри успява да свали тежкото бреме от плещите си и най-накрая е напълно свободна.
Групи от хора започват петиция за амнистия и официално извинение към Ива. На 19 януари 1977 г. едно от последните дела на президента Джералд Форд е да върне гражданството на вече 60-годишната Тогъри и да отмени някогашните обвинения.
Jan. 19, 1977: President Ford pardons Iva Toguri d'Aquino, the Japanese-American woman known as Tokyo Rose. pic.twitter.com/W8mqUQEpgZ
— History (@HistoryTime_) 19 януари 2017 г.
„Трудно ми е да повярвам, но винаги съм отстоявала своята позиция, че съм невинна. Това извинение е моето оправдание“, казва тя.
Жената, някога по-известна като „Розата на Токио“, се оттегля от публичния живот в Чикаго, където намира и своя покой. Ива Тогъри умира през 2006 г.
Във видеото на Vbox7 канала „Faktite“ вижте кои са най-големите истински предатели в историята:
Вижте още:
Черепите "трофеи" от войната - начин за отмъщение или символ на мъжество
Чинг Ши - обикновената жена, превърнала се в един от най-могъщите пирати в историята
Мата Хари – историята на красивата шпионка
Робин Худ не е просто легенда, а една идеология
криза, която тихо расте" />
