С мъртта на Джон Едуард Джоунс в пещерата „Нъти Пъти“ в Юта остава един от най-страшните пещерни инциденти, регистрирани някога, не само заради начина, по който е починал, но и заради това, което спасителите са чули и видели в последните му часове. Разкази на хора, които са били там, описват бавно, ужасяващо спускане, докато млад бъдещ баща осъзнава, че никога няма да излезе жив.
Пещерата „Нъти Пъти“, разположена близо до Плезънт Гроув, Юта, е привличала любители на силните усещания десетилетия преди смъртта на Джоунс. Проучена за първи път през 1960 г. от Дейл Грийн и неговите приятели, пещерата получава името си от меката, формоваща се кафява глина, покриваща много от проходите ѝ. С течение на времето пещерата става известна с изключително тесните си, извиващи се тунели, включително участъци, известни като „Родилният канал“, „Голямата пързалка“, „Лабиринтът“ и „Ядящият шлемове“.
Според NBC News, спасители вече са били викани в пещерата „Нъти Пъти“ поне пет пъти през десетилетието преди 2009 г., за да спасяват заклещени изследователи. Въпреки че никой не е загинал при тези инциденти, опасенията за безопасността са се увеличили. Пещерата е временно затворена през 2006 г., след което е отворена отново през май 2009 г. по система за управлявани разрешителни, която е ограничавала достъпа до една група наведнъж.
Само месеци по-късно се разразило бедствие.
On November 24, 2009, John Edward Jones tragically lost his life in the Nutty Putty cave following a harrowing 28-hour ordeal.
— Fascinating (@fasc1nate) January 4, 2026
While exploring with his brother Josh, Jones accidentally entered a constricted tunnel, mistaking it for another tight passage known as the "Birth… pic.twitter.com/cPS82x8D5d
„Ще умра точно тук“
През ноември 2009 г. 26-годишният Джон Едуард Джоунс, студент по медицина, съпруг и бъдещ баща, влязъл в пещерата „Нъти Пъти“ с членове на семейството си по време на празника Денят на благодарността. Като опитен пещерняк, Джоунс търсел „Родовия канал“ – прословуто тясно пространство за проучване.
Вместо това, той погрешно навлязъл в некартографиран проход близо до район, наречен „Едов тласък“. Вярвайки, че пространството напред се отваря по-нататък, той се промъкнал с главата напред. Отворът бил с размери само 25 на 45 сантиметра. Джоунс бързо осъзнал, че е допуснал фатална грешка.
Заклещен с главата надолу под стръмен ъгъл, на повече от 120 метра от входа на пещерата, той не можел да се движи, да се обърне или да излезе. Вдигната е тревога и десетки спасители се втурват навътре. В продължение на няколко часа екипи работят, за да го освободят, като монтират сложна система от въжета и макари, за да го издърпат бавно нагоре.
В един момент успяват да го преместят с няколко сантиметра, след което системата се поврежда. Котвата се поддава, изпращайки Джоунс да се плъзне по-дълбоко в пукнатината. Доброволец спасител е ранен, когато оборудването се разхлабва.
Дори тогава Джоунс изразил загриженост за другите. „Добре ли е? Мисля, че наистина е тежко ранен“, попитал той, според сведения, цитирани от The New York Times и The Salt Lake Tribune.
Когато страхът го обзема, Джоунс започнал да разбира какво се случва. Когато доброволката Сузи го стигнала часове по-късно, той я поздравил с престорена учтивост и отчаяние. „Здравей, Сузи, благодаря, че дойде, но наистина, наистина искам да се махна“, казал той, според The Salt Lake Tribune.
Imagina descender a las entrañas de la Tierra, buscando la adrenalina de los túneles estrechos y oscuros 😱😱😱‼️
— Cazadores del Misterio (@drmuerteBDF) November 29, 2025
Así entró John Edward Jones en la Nutty Putty Cave, un laberinto de roca que parecía retar al ser humano a probar sus límites. Pero en lo profundo, confundió el… pic.twitter.com/UtEtdftlEQ
Мигове по-късно паниката му изплува на повърхността. „Ще умра точно тук. Няма да изляза оттук, нали?“, пита той хората, които се опитвали да го спасят.
„Виждайки ангели и демони“ в последните си часове
Когато опитният пещерен изследовател Брандън Ковалис пристигнал, Джоунс вече бил в капан с часове. По-късно Ковалис описал сцената в интервю за „Дейли Мейл“. Той си спомнил как е чул гъргорещи звуци, докато течността започнала да изпълва дробовете на Джоунс, и как е наблюдавал как краката му се свиват неконтролируемо.
„Той ту идваше в съзнание, ту изпадаше в безсъзнание и говореше за това, че е виждал ангели и демони“, каза Ковалис.
В крайна сметка в пукнатината било спуснато радио, за да може семейството на Джоунс да говори с него за последен път. Парамедик успял да се свърже с него малко след това. В 23:52 ч. Джон Едуард Джоунс бил обявен за мъртъв.
Поради изключителната опасност, пред която са изправени спасителите, властите решили, че изваждането на тялото му е невъзможно. Пещерата Нъти Пъти била запечатана с бетон, а останките на Джоунс били оставени там, където е починал. Пещерата била окончателно затворена и сега представлява запечатан гроб.
Според NBC News и The Atlantic, трагедията коренно е променила начина, по който се възприемат рисковете, свързани с достъпа до пещерите и спасяването, в Съединените щати. Пещерата „Нъти Пъти“, някога място за развлечение за изследователи, сега се помни като мястото, където млад баща губи живота си с главата надолу, в пълен мрак, след часове, знаейки точно какво го очаква.
