Д ве ръкописни писма разкриват как папа Франциск е подкрепил епископа на Барбастро в противопоставянето му с Opus Dei и как нерешената битка сега изправя Лъв XIV пред ватикански тест, наследен от неговия предшественик.
Битката за Торесиудад, духовното сърце на Opus Dei в Испания, прерасна от местен спор в разкриващ тест за власт вътре в Католическата църква. Новоразкрити ръкописни писма от папа Франциск показват, че покойният понтифик директно е подкрепил Анхел Перес Пуейо, епископ на Барбастро-Монсон, в неговия все по-остър конфликт с организацията.
Писмата, получени от испанското издание El Pais, предоставят най-ясните доказателства досега за позицията на Франциск в спора. В едно от тях, с дата 13 юли 2023 г., папата призовава Перес Пуейо: „¡No cedás!“ (бел. ред. „Не се предавай!“).
Интервенцията идва в решаващ момент. В продължение на три години епископът се е противопоставял на опита на Opus Dei да промени правния статут на светилището Торесиудад и да актуализира рамката, управляваща отношенията между организацията и епархията.
Тези уредби датират от 1962 г., когато епархията предоставя на Opus Dei безсрочно „dominio útil“, форма на полезен контрол, върху светилището. Когато Opus Dei се обръща към епископията през януари 2020 г. с искане за нова правна рамка, Перес Пуейо отказва да подпише.
След три години дискусии конфликтът става публичен. На 17 юли 2023 г., само четири дни след като Франциск написва първото си писмо, Перес Пуейо отстранява ректора на Торесиудад и назначава свещеник по свой избор. Според информацията, представена от El Pais, този ход е бил подкрепен от Франциск.
Противопоставянето ескалира допълнително през следващата година. На 9 октомври 2024 г. Франциск се намесва директно, като назначава испанския архиепископ Алехандро Ареляно, декан на Трибунала на Рота, за извънреден комисар за светилището. Назначението беше широко разтълкувано като решаваща намеса в полза на епископа на Барбастро.
Второ ръкописно писмо, с дата 13 октомври 2024 г., прави позицията на Франциск още по-явна. Позовавайки се на назначението на Ареляно, папата пише: „С назначаването на декана на Рота правя видима моята дискретна намеса в дейността на Opus Dei там“.
След това той прави изключително разкритие за бъдещето на Перес Пуейо. „И предлагайки ти ново назначение, търся начин да те освободя от всички „мафиотски интриги“, които се провеждат. Така става ясно, че моята намеса е пълна“, пише Франциск.
Препратката към „ново назначение“ става част от друг спор зад кулисите на самия конфликт. Според църковни източници, цитирани от El Pais, Франциск е назначил Перес Пуейо за епископ на Сиудад Реал приблизително по същото време, когато се намесва в Торесиудад. Даденото обяснение било, че епископът е бил подложен на интензивен натиск и му е било трудно да издържи на противопоставянето.
Но Перес Пуейо, изненадан от предложеното преместване, сметнал, че е направен опит да бъде преместен без негово съгласие. Той се свързал с Франциск и си осигурил среща с него в Рим, където му обяснил какво се е случило.
Според източниците папата се разгневил, след като разбрал, че е бил подведен, и спрял преместването. Назначението останало замразено и в крайна сметка било решено едва след смъртта на Франциск, когато Лъв XIV назначил новия епископ на Сиудад Реал през юли.
Епизодът илюстрира колко дълбоко спорът за Торесиудад е проникнал във висшите ешелони на Ватикана. Той също така поставя конфликта в рамките на по-широките усилия на Франциск да намали институционалната власт на Opus Dei.
През 2022 г. Франциск постави Opus Dei под аудиторията на Ватиканската дикастерия за духовенството, изисквайки организацията да докладва за дейността си пред нея. Той промени и статута на нейния най-висш представител, като декретира, че прелатът вече няма да получава епископски ранг и няма да носи епископски пръстен или одежди.
Година по-късно Франциск отиде още по-далеч. Той премахна ексклузивния статут на организацията като персонална прелатура, който тя притежаваше от 1982 г. и който ѝ позволяваше да действа без определена териториална юрисдикция и извън пряката власт на отделните епархийски епископи.
Opus Dei беше поставена в категорията на публична духовна асоциация с право да включва духовенство заедно със светски членове и ѝ беше наредено да пренапише статута си.
Ала Франциск почина, без да реши спора за Торесиудад.
В неговия център остава вековно религиозно изображение: Богородица от Лос Анхелес от XI в. Opus Dei премества статуята в Торесиудад преди около 60 години, след като се предлага да я реставрира.
Организацията заявява на своя уебсайт, че разполага с документални доказателства, че тогавашният епископ е прехвърлил за постоянно изображението през 1966 г. Тя цитира нотариален акт и документ за емфитевтичен лизинг като доказателство.
Перес Пуейо оспорва това твърдение. В изявление, публикувано в понеделник, той заяви, че документация, установяваща упълномощеното и законово валидно прехвърляне, не се появява в архивите нито на катедралния капитул, нито на епархията. Епископът обвини Opus Dei в незаконно задържане на статуята и предупреди, че освен ако тя не бъде върната, той ще постави поста си на разположение на Ватикана.
Той също така критикува настоящата роля на папския комисар, като твърди, че първоначалната пълномощна намеса над Торесиудад ефективно се е превърнала в медиация между Opus Dei и епархията. „Видях през тези месеци как пълномощната комисия над Торесиудад се трансформира във вид медиация между тях и епархията, сякаш тези хора, които очакваха справедливост, трябваше да приемат отказване от права вместо тяхната защита“, каза епископът.
Епархията не изключва възможността да отнесе въпроса до съда.
Перес Пуейо вече посочи, че епархията е готова да се откаже от управлението на светилището и назначаването на неговия ректор. Останалите ѝ искания са по-тесни: връщането на Богородица от Лос Анхелес и на купел за кръщене от катедралата, който според епископа също е бил преместен от Opus Dei в нейната централа в Рим.
Той допълнително предложи Торесиудад да бъде обявен за международно светилище, като Светият престол носи отговорност за одитирането и одобряването на неговите сметки и тези на компаниите и фондациите, свързани с комплекса.
Идването на Лъв XIV вече промени политическото уравнение.
Opus Dei изглежда вероятно да възвърне позиции в борбата за Торесиудад, според църковни източници, цитирани от El Pais. Но новият папа не се е отказал от общата посока, установена от Франциск.
Лъв XIV все още не е одобрил преработените статути на Opus Dei. През март той се срещнас британския писател Гарет Гор, чиято разследваща книга обвини организацията в манипулация и лошо отношение към нейните членове. След срещата бяха публикувани фотографии и Гор каза, че папата го е поздравил за неговата „прецизна работа“.
Значението на спора за Торесиудад следователно надхвърля собствеността върху едно светилище или съдбата на вековно религиозно изображение. Той се превърна в тест за това дали опитът на Франциск да обуздае институционалното влияние на Opus Dei ще преживее смъртта му, и дали Лъв XIV ще продължи същия курс, когато е изправен пред спор, в който неговият предшественик е оставил необичайно директни инструкции.
Двете ръкописни писма правят един факт труден за пренебрегване: Франциск не е разглеждал противопоставянето между Перес Пуейо и Opus Dei просто като местно разногласие. Той се намеси лично, подкрепи епископа и потърси начин да го защити от това, което той определя като „мафиотски интриги“.
Сега решението принадлежи на Лъв XIV.
Торесиудад остава неразрешен казус. Статуята остава оспорвана. A Ватиканът трябва да реши дали намесата на Франциск е била началото на уреждане на спора или начален ход в борба, която неговият приемник сега трябва да довърши.
- Какво е Opus Dei
Opus Dei, официално Прелатура на Светия кръст и Опус Деи, е институция на Католическата църква, която учи, че всеки е призван към святост и че обикновеният живот е път към Бога. Основана е в Мадрид, Испания, на 2 октомври 1928 г. от католическия свещеник Свети Хосемария Ескрива де Балагер. Основното послание на Opus Dei е възможността за освещаване на професионалния труд и ежедневните задължения. Нейната мисия е да разпространява осъзнаването на универсалния призив към святост, като помага на хората да превърнат работата и обикновените си дейности във възможност за среща с Бога, за служене на другите и за подобряване на обществото.
Opus Dei се състои предимно от миряни, както мъже, така и жени, като малка част от членовете са светски свещеници. Членовете миряни се делят на три основни категории. Нумерариите спазват апостолско безбрачие и обикновено живеят в центрове на Opus Dei, като се посвещават изцяло на апостолските цели на прелатурата. Асоциираните членове също се ангажират с безбрачие, но живеят със семействата си или самостоятелно поради лични или професионални причини. Супернумерариите, които са най-многобройната група, са женени членове, които се стремят да живеят духа на Opus Dei в рамките на своя семеен и професионален живот. Свещениците на прелатурата се инкардинират в нея и произхождат от миряните в Opus Dei. Към нея е присъединено и Свещеническото общество на Светия кръст, съставено от епархийски свещеници.
След основаването си през 1928 г. Opus Dei получава първоначално одобрение от епископа на Мадрид през 1941 г. и окончателно папско одобрение от папа Пий XII през 1950 г. Важен момент в историята на организацията е 28 ноември 1982 г., когато папа Йоан Павел II я издига в ранг на персонална прелатура. Това е специфична юрисдикционна структура в Католическата църква, чиято власт се простира върху нейните членове, където и да се намират, а не върху географска територия, както е при епархиите. Тази структура е сметната за най-подходяща за специфичната пастирска мисия на Opus Dei. Основателят Хосемария Ескрива е канонизиран за светец от папа Йоан Павел II през 2002 г.
Апостолската дейност на Opus Dei се фокусира върху духовното формиране на своите членове и други заинтересовани чрез курсове, духовни упражнения и лично духовно ръководство. Членовете са насърчавани да бъдат примерни граждани и християни в своята професия и в обществото. Прелатурата също така стои зад множество образователни и социални инициативи по света, включително университети, училища, професионални центрове и болници. Въпреки това Opus Dei е обект и на критики и противоречия. Обвиненията включват прекомерна потайност, агресивни методи за привличане на членове (прозелитизъм) и практикуване на телесно умъртвяване. В отговор прелатурата твърди, че действа прозрачно, членството е резултат от свободно лично призвание, а практиките ѝ са традиционни форми на католическото благочестие.
Добави ни в предпочитани източници в Google
