П онтификатът на папа Франциск разтърси дълбоко Католическата църква, съобщи CNN.
Неспокойното му 12-годишно папаство, фокусирано върху „бедната църква за бедните“, призова католицизма да напусне зоната си на комфорт и да разпъне палатката си сред най-бедните общности. Франциск отвори дискусии по теми, които някога се смятаха за забранени, като например ролята на жените. Той приветства католиците от ЛГБТК като „Божии деца“ и отвори вратата за повторно женените разведени да получават причастие. Той също така предизвика внимание със силните си критики към икономическата несправедливост и призивите за опазване на околната среда.
По време на цялото си папство обаче Франциск се сблъсква с ожесточена съпротива от страна на малки, но шумни консервативни католически групи и с известно безразличие и мълчалива съпротива от страна на епископите в йерархията.
Сега, когато 133-ма членове на Кардиналската колегия с право на глас се подготвят за конклава - закрит процес за избор на наследник на Франциск, те са изправени пред тежък избор: да продължат реформите и визията на покойния папа или да забавят темпото и да започнат корекция на курса.
За тази статия CNN разговаря с множество кардинали и други църковни източници. Докато някои кардинали биха предпочели по-сигурен вариант, който да се фокусира върху единството, един от тях, който е работил в тясно сътрудничество с Франциск, заяви, че такъв избор би бил „целувката на смъртта“ за църквата.
Онези, които ще влязат в Сикстинската капела в сряда, за да започнат процеса по избор на нов папа, не можеха да не забележат изблика на привързаност към Франциск след смъртта му.
Когато кардинал Джовани Батиста Ре, декан на Кардиналската колегия, говори топло за визията на Франциск за църквата, докато произнасяше проповедта на погребението на Франциск, събралото се множество на площад „Свети Петър“ многократно аплодира. А в Източен Тимор, който Франциск посети през 2024 г., около 300 000 души присъстваха на месата за покойния папа в същия ден, в който се състоя погребението. Всичко това накара един пенсиониран кардинал да призове събратята си да обърнат внимание.
Over-80 cardinals, who cannot vote in the conclave, are lashing out at the Francis papacy, calling for change of course. "Give back the church to Catholics," a 94-year-old Italian cardinal said. https://t.co/SGvDRvZwI5
— NCR (@NCRonline) May 1, 2025
„Божият народ вече гласува на погребенията и призова за приемственост с Франциск“, заяви 92-годишният кардинал Валтер Каспер, богословски съветник на покойния папа, пред италианския вестник La Repubblica.
Поддръжниците на Франциск казват, че само папа, който желае да продължи започнатото от покойния понтифик, ще го направи. Но политиката на един процес на избор на папа е фина. Всеки, който открито агитира да стане папа, веднага се дисквалифицира и кардиналите трябва да гласуват според това, което разпознават като волята на Бога. Все пак това не означава просто да седят в стаите си и да се молят за божествено вдъхновение как да гласуват.
Всяка сутрин по време на предконклавния период кардиналите се събират в синодалната зала „Павел VI“ на „генерални конгрегации“. След това вечер те често продължават дискусиите над чиния паста и чаша вино, като някои от тях са били забелязани да се хранят в траториите в Борго Пио - квартал, наподобяващ село, близо до Ватикана.
Вече се очертава разломна линия. Някои кардинали искат следващият папа да върви твърдо по стъпките на Франциск и да се съсредоточи върху „разнообразието“ на универсалната църква, чиято ос се е изместила от Европа и Запада. Други призовават следващия папа да наблегне на „единството“ - код за по-предсказуем, стабилен подход.
Остин Айвъри, папски биограф и католически коментатор, определя двете позиции по следния начин.
„Първата (разнообразието) вижда Франциск като първия папа от нова ера в Църквата, който ни показва как да евангелизираме днес и как да удържим различията си по плодотворен начин“, обяснява той.
„Вторият (единството) вижда ерата на Франциск като смущение, прекъсване, което сега трябва да бъде обуздано чрез връщане към по-голямо единство“.
Сред тези, които прокарват линията на „единство“, са някои от най-яростните критици на покойния папа, като кардинал Герхард Мюлер, бившият ръководител на доктрината на Ватикана, когото Франциск замени през 2017 г. Описвайки последния понтификат като авторитарен, водещ до разделение, той наскоро заяви пред New York Times: „Всички диктатори разделят“.
A group of hardline conservative Catholics are pushing for the next pope to be better aligned to their worldview — and they don’t seem afraid to use smear tactics to discredit candidates they don’t like.https://t.co/9XYHBESQzt
— Justice is Served🟧 (@pleasesaveour) May 1, 2025
Повечето кардинали няма да споделят характеристиката на Мюлер, а кардиналите неведнъж са изразявали признателност за загрижеността на Франциск за хората в периферията и за способността му да се свързва с хората.
Но редица от тях се обединяват около лозунга за „единство“ и имат много критики към последния папа, включително към решението му да започне голям, многогодишен процес на реформи - синод - който отвори въпроси за лидерството на жените и за начина, по който се упражнява властта в църквата.
На някои не им харесаха и пълноценните критики на Франциск към свещениците, които обичат да носят сложни одежди, или предлагането на благословии за еднополови двойки, което беше отхвърлено от някои епископи в Африка. Усещането сред групата на „единството“, която има подкрепата на някои пенсионирани кардинали, е, че следващият папа се нуждае от по-малко разрушителния стил на Франциск.
„Неговото (на папата) първо задължение е да запази и задълбочи единството на Църквата“, заяви пред CNN кардинал Винсент Никълс, архиепископ на Уестминстър в Лондон. Никълс похвали пастирските жестове на Франциск, макар да добави: „Вероятно има да се прави равносметка, но тя не е свързана преди всичко с аргументи, учение или доктрина“.
Водещият кандидат за „единство“, изглежда, е кардинал Пиетро Паролин, държавен секретар на Светия престол. Той няма да представлява очевиден разрив с Франциск, но стилът му ще бъде много различен. Паролин е кротък, внимателен италиански прелат, който наблюдава дипломацията на Ватикана, включваща временно споразумение с Китай за назначаването на епископи.
Скептиците на Паролин обаче изтъкват липсата му на опит в работата на най-ниско ниво в Църквата и плоската му проповед по време на месата за около 200 000 младежи на площад „Свети Петър“ в деня след погребението на Франциск. Докато четеше от бележките си, кардиналът изглеждаше неспособен да привлече вниманието на паството, в ярък контраст с Франциск, който често говореше откъслечно и често влизаше в диалог с младите хора.
Паролин се ползва с подкрепата на широката мрежа от дипломати на Светия престол, в която членува. Ватиканският анализатор на CNN Елизабета Пике, която е и кореспондент на La Nacion в Аржентина, казва, че пенсионираният италиански кардинал и бивш дипломат, 83-годишният Бениамино Стела, се смята за силен поддръжник на Паролин. Съобщава се, че на 30 април той е „зашеметил“ кардиналите с атака срещу стъпките на покойния папа да даде на миряните управленски функции в църквата, като е заявил, че Франциск греши, като разделя ръкополагането за свещеник или епископ от властта на църковното управление. (Франциск е назначил първите жени начело на ватиканските служби и се стреми да открие повече ръководни роли за миряните). Атаката на Стела беше изненадваща, защото той беше доверен сътрудник на Франциск.
Други смятат, че аргументът за единството е повърхностно привлекателен, но с погрешна насоченост. Един от тях е кардинал Майкъл Черни, който работи в тясно сътрудничество с папа Франциск и ръководи ватиканската служба за човешко развитие. Той казва, че единството - макар и от съществено значение - не може да бъде програма или политика.
„Ужасната опасност е, че ако превърнете това в своя мания и ако се опитате да насърчите единството като своя основна цел, в крайна сметка ще се стигне до еднообразие. А точно от това не се нуждаем. Вече десетилетия се опитваме да се научим да преминаваме отвъд унификацията към истинска католичност, истински плурализъм“, каза той.
Черни добави: „Интересно е, че думите (единство и унификация) са толкова близки, но разликата е огромна. Мисля, че едното е целувката на смъртта, а другото е живот и живот в изобилие.“
Волята на народа
Всяка вечер по време на деветте официални дни на траур, които следват смъртта на папата, един кардинал оглавява литургия и има възможност да размишлява върху понтификата на Франциск. За кардиналите е по-трудно да бъдат открито критични към покойния понтифик, докато други сред тях се питат на тези меси как кардиналите могат да надградят започнатото от Франциск.
„Мисля си за многобройните процеси на реформиране на църковния живот, инициирани от папа Франциск, които се простират отвъд религиозната принадлежност“, каза кардинал Балдасаре Рейна, викарий на Рим, в проповедта си тази седмица.
„Хората го разпознаха като универсален пастир. Тези хора носят загриженост в сърцата си и ми се струва, че разпознавам в тях един въпрос: Какво ще стане с процесите, които са започнали?“
Тази необходимост от продължаване на реформите, започнати от Франциск, би могла да облагодетелства кандидат като кардинал Марио Греч, който ръководи синодалната канцелария и който демонстрира многообразието на църквата. Реформаторски настроеният германски кардинал Райнхард Маркс е сред тези, които се застъпват за папа, който да продължи линията на Франциск, както и кардинал Жан-Клод Холерих от Люксембург, който играе водеща роля в синода.
Кандидатът за „разнообразие“ може да е от Азия или да е тясно свързан с мисиите на църквата на първа линия. В този смисъл се говори за кардинал Луис Антонио Тагле от Филипините, но той не е единствената възможност.
Трудно е да се предвиди изходът
Групата на кардиналите, които избират наследника на Франциск, е разнообразен състав, съставен от почти всички краища на света; по време на своя понтификат Франциск драматично промени състава на кардиналите, като назначи представители на държави, които никога преди това не са имали кардинал.
Но това означава, че много от тях не се познават добре, а по време на дискусиите в синодалната зала „Павел VI“ кардиналите носеха баджове с имена. Силният медиен интерес изглежда е стреснал и кардиналите, които не са свикнали да бъдат обграждани от групи репортери и камери, когато влизат или излизат от Ватикана.
Много по-трудно е да се предвиди как ще гласува този толкова разнообразен орган. Изглежда обаче, че кардиналите от „периферията“, които представляват изместването на оста на Католическата църква от Европа, до голяма степен споделят визията на покойния понтифекс и са съсредоточени най-вече върху това как следващият папа ще реагира на кризите, пред които е изправен светът.
Чарлз Бо, първият кардинал от Мианмар, който беше назначен от Франциск през 2015 г. и иска да види приемственост в реформите на Франциск, заяви в имейл за CNN, че следващият папа трябва „да се стреми към мир без прекъсване“ и да бъде глас с морален авторитет, който „призовава човечеството да се върне от ръба на унищожението“.
„Религиите трябва да се обединят в обща кауза, за да спасят човечеството. Светът спешно се нуждае от нов полъх на надежда - синодално пътуване, което избира живота пред смъртта, надеждата пред отчаянието. Следващият папа трябва да бъде този полъх!“, каза той.
Кардиналите, които ще влязат в Сикстинската капела следващата седмица за конклава, не просто ще дадат своя глас за нов папа, а ще вземат изключително важно решение, което ще повлияе на църквата за години напред.
