В сърцето на западното крайбрежие на Австралия, американските туристи Емили Уапман и Евън Рисучи се гмуркат в кристалните води на Тюркоазения залив — едно от най-отдалечените и живописни кътчета в страната. Те практикуват гмуркане с шнорхел над рифа Нингалу — един от най-дългите крайбрежни рифове в света. Под тях се разкрива мрачна гледка — корали, избелели до бяло като пясъка, изтощени от продължителна и интензивна морска гореща вълна, пише CNN.
„Чувате за това в училище — има цялото това избелване, но много ти отваря очите да се види мащабът му“, сподели Вапман, която току-що е завършила биологични науки и скоро ще започне магистратура в UC Santa Barbara.
Не мъртъв, просто болен
"Не всичко е мъртво", каза молекулярният еколог Кейт Куигли пред CNN от лодка, която плава над защитената зона Тантабиди. Тази популярна дестинация за местни туристически лодки съществува в морския парк Нингалу край бреговете на Западна Австралия. Рифът Нингалу е болен, подобно на много коралови рифове по света.
Океаните съхраняват 90% от излишната топлина от глобалното затопляне, а всяка от последните осем години е поставила рекорди за количеството топлина, съхранявано в океаните. Към момента на писане, масовото глобално избелване, което започна през 2023 г., се разпространи в най-малко 82 държави и територии, като засяга почти 84% от световните рифове. Рифът Нингалу бе пощаден до тази година, когато морска гореща вълна предизвика температури над средните, като през март в Западна Австралия бяха регистрирани рекорди.
При посещението на CNN през април, водите бяха пълни с пъстроцветни риби, които се носеха над смесица от здрави, мъртви и умиращи корали. Рифът е побелявал и в миналото, но за първи път масивни коралови порити, на стотици години, започнаха да изхвърлят здрави водорасли, източвайки ги от цвета им. Сега пухкави зелени водорасли бавно се разпространяват върху призрачно белите корали— знак на смъртта.
„Беше само въпрос на време преди избелването да дойде тук“, каза Куигли, главен изследовател във фондация Minderoo, филантропската организация, основана от австралийския милиардер и миньор на желязна руда Андрю Форест, който плува в тези води като дете.
В лабораторията Minderoo Exmouth, Куигли провежда експерименти с цел да създаде по-устойчиви на топлина малки корали. Тя контролира температурите в резервоари за развъдна дейност, за да симулира отражението на климатичните промени върху рифа.
„Нашата способност да регулираме температурата и параметрите на околната среда в лабораторията позволява възпроизвеждане на ефектите от климатичните промени“, заяви мениджърът на лабораторията Зак Сейбър.
В търсене на устойчиви корали
The cognitive dissonance in Western Australia today.
— Jess Panegyres (@Jess_Panegyres) February 25, 2025
Our World Heritage Ningaloo Reef is bleaching following a marine heat wave, driven by climate change.
Meanwhile today @WoodsideEnergy posts net profit of $3.5 billion from selling fossil fuels. Their profit, our loss pic.twitter.com/voLKKL7kQm
Коралът се взима от по-топли води и се отглежда с корали от по-хладни води, за да се установи кои комбинации дават най-устойчивото на топлина потомство.
„На Нингалу открихме, че ако имате майка от топлоустойчив риф, кръстосан с баща от по-малко топлоустойчив риф, можете да получите два пъти повече топлоустойчивост при бебешките корали“, добави Куигли. „Бебето може дори да е по-устойчиво към високи температури дори от майка си.“
Когато и Изтокът, и Западът побелеят
През март, за първи път в историята, рифовете с международен статус на световно наследство от двете страни на Австралия — Нингалу на запад и Големия бариерен риф на изток — избеляха едновременно.
„Когато и двете рифови системи страдат от избелване, то това наистина е сигнал за тревога за всеки австралиец. Уведомени бяхме за това, и сега реалността се сбъдна“, каза Ферест пред CNN на форум за Индийския океан в Пърт, съвместно организиран от фондация Minderoo.
След като стана богат на желязна руда, Форест се опитва да убеди минната индустрия и инвеститорите да ускорят прехода към възобновяеми енергийни източници — трудна задача в Западна Австралия, където природните ресурси са в изобилие. „Инвестиране в чиста енергия“, каза той, „не само че е добро за околната среда, а и има бизнес смисъл. Ако унищожим океаните, ние унищожаваме нашата икономика.“
Магнит за туристи
Всеки март и април, градчето Ексмут, близо до рифа Нингалу, привлича потоци туристи, които искат да плуват с китови акули в периода на годишното размножаване на коралите. По това време на годината посетителите имат шанс да наблюдават гърбати китове, манти и зелени костенурки, плуващи на рифовете, пълни с морски живот.
По-широкият регион е център на индустрията за добив на изкопаеми горива, което генерира огромни печалби и същевременно води до емисии, които затоплят океаните и убиват рифовете.
Като страна, подписала Парижкото споразумение, Австралия обяви, че ще се стреми да ограничи повишаването на средната глобална температура под 1,5 градуса по Целзий. Температурите в момента надхвърлят тези стойности, но ООН заявява, че дългосрочната цел все още е постижима, ако се предприемат спешни действия за намаляване на въглеродните емисии.
Въпреки това, нови проекти за изкопаеми горива продължават да се предлагат — в това число и плановете за Burrup Hub, голямо газово предприятие на север от рифа Нингалу, което, според природозащитни групи, би могло да се превърне в най-голямата схема за изкопаеми горива, разработвана някога в Австралия. Скоро преизбраното австралийско лейбъристко правителство ще трябва да вземе решение относно ключов компонент от плана — разширението на северозападния шелф, което ще позволи на петролната и газова компания Woodside да удължи дейността си до 2070 г.
Бил Хеър, главен изпълнителен директор на международния институт за наука и политика Climate Analytics, подчерта, че би било грешно лейбъристите да интерпретират убедителната си победа на изборите като „пълно одобрение на недостатъчно категоричните им действия в областта на климата“.
„Всякакъв компромис, който се постигне, за да се съкрати времето на разширение до около 20 години, ще бъде широко интерпретиран като продължение на повърхностните действия в областта на климата, предприети през последните три години и абдикация на отговорността да се действа“, заяви той.
Juvenile golden trevally follow a manta ray through Ningaloo Reef, Australia, for safety and to feed on prey it stirs up. For now, it’s their refuge, but they’ll eventually go alone. 🐠
— Wonders of Nature (@wonderzofnature) March 25, 2025
📹 [Daniel Thomas Browne] pic.twitter.com/do76TLivQS
„Всеки е запознат, поне от научна гледна точка, че кораловите рифове вероятно няма да оцелеят при повишаване на температурата над 1,5 градуса глобално.“
Бебетата корали, отгледани в лабораторията, все още не са пуснати в Нингалу; все още не се знае достатъчно за степента на загубата, която ще се появи през следващите няколко месеца.
От другата страна на страната, текущите полеви опити върху корали, провеждани в Националния морски симулатор в Куинсланд, показват, че досега лабораторно отглежданите корали могат да оцелеят на Големия бариерен риф.
Селективното размножаване на корали от различни части на рифа също дава обещаващи резултати, отбеляза Патрик Лафи, старши научен сътрудник в Австралийския институт по морски науки (AIMS).
„Изглежда, че селективното размножаване може да има положителен ефект за младите и ларвите, но е много специфично за вида и често за рифа“, уточни Лафи.
Учените обаче предупреждават, че проекти за възстановяване на рифове не могат да заменят действията за опазване на климата и че възстановяването на вече загубени коралови рифове би било изключително скъпо с настоящите технологии.
„Натискът да се излезе с нови стратегии за намеса е увеличен. Сроковете бързо стават все по-кратки“, предупреди Лафи.
Извън лабораториите рифовете се регенерират предимно по време на масово размножаване, които се случват веднъж или два пъти годишно, когато водата се напълни с яйца и сперма. Учените се притесняваха, че увреденият риф Нингалу няма да хвърли се размножи тази година, но се оказа, че това се е случило.
„Бях абсолютно облекчен и развълнуван, защото в края на краищата е доказателство, че системата е под натиск. Коралите са болни, но все още имат способността да се регенерират“, казва Куигли.
„Размножаването е свързано със следващото поколение. Всичко е въпрос на регенерация. Всичко е свързано с младите корали, които отиват на нови места и се заселват, за да изградят всичко отначало. Това ни дава надежда, че въпреки заплахите, все още не сме загубили всичко и трябва да направим повече, за да защитим този ценен екосистемен ресурс.“
