Д жоджо е изживял целия си живот без нито един себеподобен до себе си. Горилата е била едва пеленаче, когато е била жестоко откъсната от прегръдките на майка си в Габон, докато бракониери избивали семейството ѝ. След това малкото животно е продадено на частна зоологическа градина, където прекарва години наред затворено в тясна клетка като атракция за посетителите.
Едва през 2015 г., на 11-годишна възраст, Джоджо прави първите си плахи стъпки върху истинска трева, след като е преместен в спасителен център. Повече от десетилетие по-късно обаче той все още е сам – и никога не е имал шанса да създаде приятелство с друга горила. Днес, на 22 години, той вече е на средна възраст за вида си, чиято продължителност на живота в дивата природа е около 40 години.
Сега природозащитници и британски учени отправиха емоционален призив за намиране на компаньон за Джоджо.
Признаците на дълбока самота и стрес
Гледачите му от фондация Lekedi в Габон се надяват да намерят подходяща друга спасена или отгледана в зоопарк горила, която да му помогне да изпита социалните връзки, от които е бил лишен през целия си живот.
Професор Джилиън Форестър от Университета в Съсекс, която изследва психиката на Джоджо, определя случая му като безпрецедентен: „Това е вероятно най-екстремният случай на изолация, който някога съм виждала при човекоподобна маймуна“.
The 'world's loneliest gorilla' needs a friend - and a British professor is trying to help https://t.co/oJkxHsGXxz
— Daily Mail (@DailyMail) November 17, 2026
Поведението на Джоджо ясно показва колко силно копнее за близост. Главният гледач Макс Анаклет Макаба разказва, че животното постоянно търси контакт с хората. То дори събира листа, за да ги „размени“ с гледачите си срещу лакомство – само и само да общува с тях. Освен това издава специфични звуци към жените в екипа, с които дивите мъжки горили обикновено викат женските.
Термографските изследвания на проф. Форестър разкриват и тревожен физически симптом – носът на Джоджо е хронично студен. При приматите в момент на стрес кръвният поток се насочва към очите и ушите, оставяйки носа студен. При Джоджо тази стресова реакция изобщо не се нормализира.
Бюрократична стена
Според експертите социализацията е единственият шанс Джоджо някой ден да бъде върнат в дивата природа. Проблемът обаче е, че международните правила за преместване на горили между акредитирани зоологически градини са създадени почти изцяло за развъдни програми, а не за осигуряване на компания на самотни и травмирани животни.
Досегашните опити на проф. Форестър да уреди трансфер от няколко зоопарка са ударили на камък поради липсата на ясни процедури. Освен това не всички експерти са единодушни – някои специалисти предупреждават, че на тази зряла възраст срещата с непозната горила може да причини на Джоджо допълнителен стрес.
Въпреки рисковете, хората, които се грижат за него всеки ден, не губят надежда. „Да бъдеш сам е все едно да си откъснат от света – като в затвор. Присъствието на друга горила би било нещо прекрасно за него“, категоричен е гледачът му Макаба.