К оледа. Александра Джоджева се готви да посрещне празника заедно със семейството си. Внезапно, точно на този ден, тя получава писмо и започва да крещи: "Приеха ме!"
За Алекс този ден ще е един от най-хубавите. Тя е одобрена за стипендия в университета R.U.F.A (Rome Academy of Fine Arts), където вероятността да бъдеш приет не е особено голяма. Цялото семейство изпада в еуфория и за Алекс това ще бъде една емоция, която съвсем скоро ще окаже приложима в изкуството. Но как?
Александра Джоджева е родена в Бургас, но прекарва целия си съзнателен живот в София. Родителите й имат много конкретни планове за нея - тя трябва да се занимава с "нещо сериозно".
Само че учител по рисуване на Алекс й казва, че тя има потенциал да се занимава с изкуство.
Алекс решава да опита късмета си и е приета специалност "Графичен дизайн" в Нов български университет.
Началото за нея е много трудно. "Нямах образование в сферата на изкуството като другите от потока ми. Дори не бях работила с фотошоп", спомня си Александра за този период. По време на лекция, професорът казва: "Истината е, че само 10-15% от вас наистина ще се занимават с графичен дизайн." Тогава Александра си казва: "Аз ще бъда от тези 15 процента!" и допълва: "Първата година не правех нищо друго, освен да чета и да се упражнявам, за да догоня останалите".
Днес тези предизвикателства са в миналото. А това, което тя прави впечатлява дори преподавателите й в Италия.
Александра заминава за специализацията в Рим, където професор Емануеле Капели, едно от най-известните имена в областта на дизайана, поставя на всички студенти една задача. "La Divina estetica" - "Божествената естетика".
ВИЖТЕ ПРОЕКТА "БОЖЕСТВЕНАТА ЕСТЕТИКА"
"Нямаше никакви ограничения какъв ще е крайният продукт", спомня си Алекс. Пълната творческа свобода обаче може да бъде много объркваща, особено ако не си свикнал да мислиш концептуално, обяснява тя. "В един момент си казах - няма естетика, всичко е грозно и няма смисъл", започва да мисли Алекс. Но италианският професор сяда и дори започва да чертае схеми. за да я насочи и да й даде вдъхновение. Тогава Алекс стига до прозрение.
"Няма къде другаде естетиката да се намира, освен в теб. Божественото е проявление на човека. И най-вече в емоцията. Няма нищо по-чисто от емоцията. Много хора се опитват да изфабрикуват емоциите си, за да се нагодят със ситуацията, но първичното нещо, което си усетил е много чисто. Не е подправено от нормите. Стори ми се уникално към днешна дата, защото всичко е много подправено, подредено, дори за храната има филтри - какво остава за емоциите?"
Алекс започва да чете научни изследвания за емоциите и попада на теорията на американеца Робърт Плутчик. Моделът направен от него свързва цветове и емоция в едно емоционално-цветно колело. Както основните цветове кореспондират по между си и се допълват, така и емоциите изобразени на колелото, са подредени по аналогичен начин.
Колелото е съставено от 8, според Плутчик, първични емоции, които са противоположни двойки – гняв-страх, радост-тъга, очакване-изненада, отвращение-доверие. В най-натуралната си и първична форма те увеличават интензитета си – ярост-терор(ужас), екстаз-скръб, бдителност-изумление, омраза-възхищение. Колкото повече се отдалечаваме от първичните емоции, толкова и интензитетът на цвета избледнява.
"Като дизайнер ме заинтригува създадената от него аналогия между емоции и цветове и исках да проверя колко акуратна е тя", разказва Алекс.
"Любопитна бе връзката с дадена емоция, реакцията, която човек получава при изпитването ѝ и цветните асоциациите с нея. Интересно ми бе от какво се повлияват те, дали цветът ще е същият, изменен или напълно различен. Освен всичко това, исках да запечатам и отразя момента, в който Божественото проявление – емоцията, беше най-ярко.
Затова реших да проведа експеримент базиран на емоционалното колело. Той се състоеше в това да събера извадка от хора от различни страни, култури и убеждения, и да проведа с тях интервюта." На всеки един участник в експеримента е зададена емоция, която да свърже с цвят. Александра прави портретни фотографии, докато те говорят за най-личното им преживяване на дадена емоция и сверява дали асоциацията на цвета на хората, които тя интервюира, отговаря на теорията на Плутчик.
Голямото предизвикателство пред Александра е как хората, подбрани за интервютата да бъдат искрени и да се върнат към първичната емоция и да не я филтрират.
"Когато обаче питаш хората за съкровени неща, изведнъж нищо не се случва по план", споделя Алекс. "Беше много натоварващо емоционално за мен. Минах през всички осем емоции заедно с хората, които снимах."
"Най-силното проявление беше на тъгата на едно момиче от Португалия. Тя се разплака, защото говореше за смъртта на домашния си любимец. В същото време беше загубила и близък човек. Начинът, по който говореше за преживяването си беше разтърсващ. След като записът приключи се прегърнахме. Това беше един незабравим момент. Ценното на проекта са хората и това, което те са изпитали като емоция. Личната им емоция.
Жълто като радост.
За едно момиче от Португалия щастието е с цвят на горчица. "Всяко лято, когато със семейството й са отивали на море, баща ѝ е пускал в колата песента "Golden Brown". За нея щастието е с цвят на горчица", спомня си още Александра.
Гняв, който се поражда от безсилие. Това усеща момче от Италия. "Беше разбрал, че приятелката му е изневерила, но той е поставен пред свършен факт - няма какво да направи. Безсилие, което ражда гняв. Неговият цвят беше ярко червено", разказва още Александра.
Александра работи с хора от Италия, Израел, Португалия, Германия. Проектът я научава, че откъдето и да си - емоцията е нещо универсално. Както и е универсално да се опитаме да я прикрием.
Експериментът потвърждава теорията на американския психолог. Емануеле Капели и всички колеги на Александра са впечатлени и заинтригувани от резултата.
Това обаче не е краят на експеримента. След завръщането си в България, доц.д-р Кожухаров от Нов български университет предлага на Александра да направи изложба с портретните фотографии.
Докато гледа назад към Италия и снимките, Алекс изглежда по-уверена в себе си. "В началото беше трудно. Но факта, че се справих сама ми дава самочувствие и увереност."
Емоциите и историите на хора от целия континент можете да видите от 26 ноември в сградата на Нов български университет.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
