Р ешението на Франция да изтегли посланика си от Италия е може би най-големият дипломатически скандал между двете съседни държави, откакто Бенито Мусолини обяви война на Франция през 1940 г, но трансалпийското противопоставяне се корени в по-скорошни събития, пише Ройтерс.
Какво се случи?
Напрежението между Париж и Рим ескалира от юни, когато дясната партия "Лига" и популисткото антисистемно движение "Пет звезди" дойдоха на власт в Италия в коалиционно правителство. На 5 февруари италианският вицепремиер и лидер на "Пет звезди" Луиджи Ди Майо съобщи, че се е срещнал във Франция с водещи представители на протестиращите срещу президента Макрон "жълти жилетки". "Днес отскочихме до Франция и се срещнахме с водача на "жълтите жилетки" Кристоф Шалансон, съобщи в социалните мрежи Ди Майо. Той каза, че целта е да се подготви общ фронт за изборите за Европейски парламент през май, като се похвали в Туитър, че "вятърът на промяната е преминал Алпите".
На 7 февруари Франция отзова за консултации посланика си в Рим, след като окачестви като безпочвени неколкократните словесни атаки от италиански политически лидери през последния месец и призова Италия да се върне към по-приятелски подход. В декларация френското външно министерство заяви, че тези атаки на Италия са без прецедент след Втората световна война. "Да имаме различия е едно нещо, но да се манипулират отношенията с предизборни цели е друго", се посочва още в декларацията.
През януари т.г. Луиджи ди Майо призова Европейския съюз да наложи санкции на Франция заради нейните политики в Африка. Той заяви, че Франция „никога не е спирала да колонизира десетки африкански държави”.
Предисторията
На 28 август м.г. в Милано италианският вицепремиер и лидер на "Лига" Матео Салвини и унгарският министър-председател Виктор Орбан се срещнаха, за да обсъдят бъдещата стратегия за изборите за Европейски парламент през май и обещаха да следват антиимигрантски курс.
Защо Орбан и Салвини се обявиха за опоненти на Макрон
"Макрон днес е лидер на проимигрантските партии в Европа", каза след разговорите им Обран, вечният трън в петата на Европейския съюз по въпроса за имиграцията, и добави: "А ние сме тези, които искаме да спрем нелегалната имиграция".
Френският президент отговори на следващия ден: "Ясно е, че се поражда силно съперничество между националистите и прогресистите, а аз няма да отстъпя нищо на националистите и на онези, са за езика на омразата", каза Макрон пред журналисти и добави: "Така че, ако искат да виждат в мен основния си опонент, имат пълно право".
Въпреки че преди това имаше моменти на съгласие между Макрон и Салвини, водача на крайнодясната партия "Лигата", в този момент вече "ръкавицата бе хвърлена" и Салвини и неговият колега, вицепремиера Луиджи ди Майо, не пропускаха възможност да уязвят френския лидер. Като се почне от критиката към Франция, че връща мигранти през границата обратно в Италия, и се стигне до френския "неоколониализъм" в Африка и перспективите на Макрон на европейските избори, италианският тандем нееднократно дразнеше 41-годишния френски президент, отбелязва Ройтерс.
Макрон, който също има репутацията на човек с остър език, в повечето случаи се опитваше да не обръща внимание на провокациите. Миналия месец по време на визита в Кайро той каза, че изказванията на Салвини и Ди Майо са неуместни и че той работи с премиера Джузепе Конте.
Според френски служители посланикът вероятно скоро ще бъде върнат обратно, но напрежението ще продължи. Остават още три месеца до европейските избори, които се очертават като най-антагонистичните от първият такъв вот през 1979 г. Крайнодесните и популистки партии се очаква да спечелят до една трета от депутатските места.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
