Започва среща за Арктика и Антарктика в САЩ

Териториалните претенции в Арктика и опазването на околната среда в Антарктика са ключови теми на започващата днес първа дипломатическа среща, посветена на двата полюса.

Форумът се открива от американския държавен секретар Хилари Клинтън. Той ще започне във Вашингтон, а през седмицата ще продължи в Балтимор (Мериленд), на около 50 км северно от столицата.

Макар в официалната програма да се споменава само 50-годишнината от Антарктическия договор, съгласно който зоната на южния полюс може да се използва единствено за мирни цели и който гарантира свободата на научните изследвания, високопоставените делегации ще обсъждат преди всичко въпросите за петрола и за континенталното плато около Северния полюс.

След като затоплянето на климата отвори нови морски пътища на Север, сериозните залежи от газ и петрол породиха алчни стремежи у граничещи с Арктика страни, отбеляза наскоро новият френски посланик Мишел Рокар, отговарящ за международните преговори по тази тема.

В Арктика се намират неразработени залежи от близо 90 млрд. барела петрол и още повече газ, сочат оценките на американската правителствена агенция за геоложки изследвания.

Тези нови ресурси представляват 13% от потенциалните залежи на петрол, 30% от залежите на природен газ и 20% от течните съединения на природния газ в целия свят.

Пет граничещи с района страни спорят за това ново Елдорадо, оголено от топенето на ледниците: Съединените щати, Русия, Канада, Норвегия и Дания, чиято провинция Гренландия може да стане независима.

Русия, която през 2007 г. заби знамето си на Северния полюс, обяви наскоро своето намерение да милитаризира Арктика, за да защити интересите си там.

"Необходимо е да създадем военни подразделения... в арктическата зона на Руската федерация, за да гарантираме военната си сигурност в този район", се казва в документ на руския Съвет за сигурност, публикуван в края на март.

Консервативното канадско правителство, което превърна защитата на суверенитета на Арктика в своя национална кауза, иска на свой ред да разпростре на над 300 км контрола си върху арктическите води.

През последните месеци Отава не спира да повтаря, че има суверенитет в този регион, и по-специално върху Северозападния път. Заради топенето на ледниците някои смятат, че този проток, който минава през хиляди необитаеми острови, е бъдещият морски път между Европа и Азия. САЩ и други страни обаче са на мнение, че това е международен морски път и следователно трябва да може да се използва от всички страни.

За да се опази околната среда на Севера, Франция предлага "да се подобри управлението" и настоява пред засегнатите страни най-вече за "разширяване на правото на риболов" и за "международно наблюдение на морския трафик", отбелязва Мишел Рокар.

Освен страните от Арктическия съвет, в срещата участват и държавите членки на Антарктическия договор, първия съвременен договор за контрол върху въоръженията.

Този регион също е засегнат от проблема със затоплянето на климата, което може драматично да ускори цикъла на топенето на полярната шапка и да предизвика повишаване с пет метра на нивото на океаните, застрашавайки цели територии.