Мистериозни самолетни катастрофи, безследно изчезнали кораби - съвременната история буквално е изобилно подплатена с всякакви загадки от този род.
Много от тях си остават мистерия, разгадаването на други пък носи неочаквани изненади.
"Дойче веле" предлага обзор на най-загадъчните случаи на всички времена.
На 5-ти декември 1945 г. 6 бомбардировачи с 14 души от Военноморските сили на САЩ на борда изчезват безследно - и така поставят началото на мита за Бермудския триъгълник.
Няколко часа след старта на учебния полет на ескадрилата, във военноморската база Форт Лодърдейл постъпва бедствена радиограма, че ескадрилата е загубила ориентация източно от Флорида Кийс.
Пилотите заедно със самолетите изчезват няколко часа по-късно.
След 6-дневно издирване със самолетоносачи и спасителни самолети не са намерени нито части от самолетите, нито трупове. Трагедиите обаче не свършват дотук - безследно изчезва и един от самолетите-търсачи - с 13 души на борда.
600 000 кв. км е площта на морската територия, на която все още се приписват зловещи сили - въпреки многобройните опити за обяснения. Но Бермудският триъгълник съвсем не е единственото място, където изчезват хора, самолети и кораби.
Амелия Еърхарт е първата жена, прекосила Атлантика по въздушен път и прелетяла сама над Северна Америка. В нейната сметка са вписани общо 10 летателни рекорда.
През 1937 година Амелия Еърхарт започва последното си приключение - обиколка на Земята по екватора. Заедно с нея на борда е навигаторът Фред Нунан.
Преди последната отсечка от маршрута Еърхарт трябвало да зареди с гориво на малък остров в Тихия океан. След последната радиограма в 20.14 часа самолетът изчезва от радарите.
Веднага започва издирване с мащабен размах: 64 самолета и 8 военни караба претърсват територията от 260 000 кв. км в Тихия океан, но не са открити никакви следи. На 19 юли търсенето е прекратено, а 2 години по-късно Еърхарт е обявена за мъртва.
Интересен факт е, че т.нар Драконов триъгълник се намира на същата географска дължина като Бермудския триъгълник, но от другата страна на земното кълбо.
"Бащата" на малкия принц, Антоан дьо Сент-Екзюпери, излита от о-в Корсика в посока Гренобъл на разузнавателен полет и никога не се завръща.
Веднага се надигат какви ли не съмнения и предположения около смъртта на известния авиатор и писател - повреда в двигателя или може би самоубийство?
Причините остават неизяснени повече от половин век.Чак през 2000 година на дъното на Средиземно море, близо до необитаемия остров Риу, са открити останки от самолет. След възстановяването им по серийния номер те са идентифицирани като част от машината на Екзюпери.
През 2008 г. мистерията около смъртта на Екзюпери най-накрая е окончателно разбулена. Германски военен пилот от Втората световна война разкрива, че лично е свалил Екзюпери, след като видял френските национални символи, с които бил обозначен самолетът му.
Мистериозни злополуки продължават да се случват и днес
През 2009 г., в един понеделник, точно след Петдесетница, празника на Светия Дух, стартира злощастният полет 447 на "Ер Франс".
Еърбъс А330-200 излита от Рио де Жанейро в 19,30 ч., а последната му радиовръзка с въздушния контрол е няколко часа по-късно, когато самолетът се намира на 565 км от бразилския бряг.
45 минути след нея автоматични сигнали известяват за проблеми с електрозахранването на борда. Миг по-късно самолетът пада във водите на Атлантика от 11 500 метра височина. Загиват 228 души.
Неуспехите при търсенето на останките и изясняването на причините за катастрофата обгръщат случая с мистерия. Открити са предполагаеми части от самолета, плаващи в океана като отпадъци, както и диря от керосин, която не принадлежи на Еърбъс А330.
Френското бюро за разследвания и анализи на авиационната безопасност стига до заключението, че е имало проблеми със скоростомера заради силна буря, но фирмата Еърбъс категорично отрича.
Проблемите с инструментите пък от своя страна довели до много грешки на пилотите, смятат следователите.
Непроходимият пътВ средата на 19 век Сър Джон Франклин по поръчение на Британската империя е трябвало да открие Северозападния морски път, съединяващ Атлантическия и Тихия океан. Великобритания се надявала, а се и хвалела пред останалите морски държави, че така много ще се съкрати пътят до Азия. На 19 май 1845 г. 2 кораба от британския кралски флот отплават от устието на Темза.
Заради неблагоприятните условия обаче Джон Франклин и екипажът му от 130 души скоро намират смъртта си.
157 години под водатаГодини наред експедиционни кораби претърсват морските води и дори някои от тях сами стават жертва на коварните условия.
Платноходът "Изследовател" например още преди да излезе в открито море е блокиран от ледниците, а екипажът му засяда за цели 3 години.
Накрая го спасява друг експедиционен кораб. Изоставеният и впоследствие потънал платноход е намерен след цели 157 години във водите на Мърси Бей, северно от остров Банкс.
Непотъващият кораб
На 7 декември 1978 г. под командването на 62-годишния капитан Йохан Денекамп от Бремерхафен потегля дългият 261 метра и уж непотъващ моторен кораб "Мюнхен".
На 12 декември корабът попада в буря. Гръцкият товарен съд Марион получава слаб SOS-сигнал в 03:10 часа. Започва една от най-големите международни спасителни акции, в която участват 110 кораба и 13 самолета.
Смъртоносната вълна
Корабът и 28-членният му екипаж обаче остават неоткрити. Намерени са само 3 товарни контейнера, празна разрушена спасителна лодка и неизползвани надуваеми лодки. И до днес остава загадка какво е предизвикало катастрофата и къде точно е потънал "Мюнхен".
През лятото на 1980 г., когато случаят се гледа в съдебна зала, експерти изказват предположението, че товарният кораб е станал жертва на чудовищна вълна, наричана още "Freak Wave".
