С лед по-малко от година във Франция ще се проведат президентски избори. Вотът е насрочен за 18 април 2027 г., а балотажът, ако е необходим, ще се състои две седмици по-късно. Към настоящия момент изглежда, че има безспорен фаворит за спечелването на битката за Елисейския дворец – Марин льо Пен, която е лидер на крайнодясната формация „Национален сбор“. Последните социологически проучвания сочат, че за нея възнамеряват да гласуват около 34% от французите. Далеч след льо Пен остават кандидатът на левицата Жан-Люк Меланшон и бившият премиер Едуар Филип, рейтингът на които е съответно 15 и 14,5%. На фона на растящата популярност на крайната десница в Германия и впечатляващите резултати, които тя постигна на местните избори в Мекленбург-Предна Померания и Саксония-Анхалт, все повече хора си задават въпроса дали може да бъде направен паралел между случващото се в двете държави.
The populist-right leader, on her fourth presidential bid, has a commanding lead. Time is running out for France’s centrist politicians to find a convincing candidate to oppose Marine Le Pen https://t.co/lO2B8Lb9dD
— The Economist (@TheEconomist) September 18, 2026
Растящо недоволство
Несъмнено, една от най-ясните прилики между Париж и Берлин е ерозията на доверието в традиционните партии. Във Франция, рейтингът на президента Еманюел Макрон спадна до рекордно ниските 16%. В същото време, между 83 и 85% от жителите на Германия са недоволни от начина, по който канцлерът Фридрих Мерц управлява страната. Това е отлична новина за крайната десница, която успешно влиза в ролята на алтернатива на установения политически модел.
Експертите често отбелязват, че основната причина за възхода на партии като „Национален сбор“ и „Алтернатива за Германия“ са проблемите, свързани с миграцията. Тези формации настояват за ограничаването на броя на имигрантите и достъпа им до социални помощи, както и засилване на контрола върху границите. Цялостният политически ефект, обаче, е значително по-широк. Крайнодесните партии умело свързват темата за миграцията с други въпроси – като борбата с организираната престъпност, публичните услуги и националния суверенитет. Това се забелязва в особено голяма степен при „Национален сбор“. Съществена част от електората на льо Пен са хора, които едновременно се тревожат за бъдещето на своята родина, покупателната си способност и социалната система. Това в голяма степен обяснява защо увеличаващата се подкрепа за подобни партии няма как да бъде счетена за следствие от търсенето на решение на един конкретен проблем.
И още нещо важно – според социолозите, 54% от французите смятат, че състоянието на икономиката е повод за сериозни притеснения (за сравнение, 31% считат имиграцията за по-голямо предизвикателство). Статистиката сочи, че опасенията на хората са напълно основателни. По официални данни, бюджетният дефицит на Франция вече е 5%, съотношението между държавния дълг и БВП трайно надхвърля 115%, а икономическият растеж се забавя. Привържениците на „Национален сбор“ също така нерядко поставят под общ знаменател икономическите и социалните теми с въпроса за националната идентичност. Подобна тенденция се забелязва и в Германия. Тук трябва да се отбележи, че икономиката на страната далеч не е в най-доброто си състояние, инфлацията през август достигна 2,9%, а експерти предупреждават за засилващ се ценови натиск.
German Chancellor Friedrich Merz said he had the support of his CDU party following a crunch meeting today. It comes as Europe absorbs yet another surge in far-right support in a key election https://t.co/URxfrqWllh
— Bloomberg (@business) September 21, 2026
Войната в Украйна
Представителите на крайната десница често са критикувани, че се стремят да поддържат тесни връзки с Русия и водят политика, която цели както да оправдае действията на Кремъл, така и да дискредитира ЕС. Когато става въпрос за „Национален сбор“ и „Алтернатива за Германия“, обаче, няма как да се отрече, че между позициите на двете партии има някои съществени разлики. Формацията, оглавявана от Алис Вайдел и Тино Крупала, настоява за възстановяване на диалога и икономическите отношения между Берлин и Москва. Тя също така е категорично против политиката спрямо войната в Украйна, която води правителството на Мерц и смята, че помощта за Киев трябва да бъде незабавно прекратена.
„Национален сбор“ на свой ред заема различна позиция и демонстрира желание да се дистанцира от Кремъл. Преди броени дни льо Пен и председателят на партията Жордан Бардела публично обвиниха Русия в опити за оказване на натиск и дестабилизация на Франция. Реакцията на Москва не закъсня. Говорителят на Кремъл Дмитрий Пексов отхвърли като неоснователни тези критики, а бившият държавен глава и премиер Дмитрий Медведев отбеляза, че „Национален сбор“ вече е русофобска формация, която поддържа „нацистите в Киев“. Случилото се нагледно показва каква е стратегията на партията – да се представи за политическа сила, която е способна да управлява Франция и да действа в рамките на европейските институции. Това, разбира се, не променя факта, че льо Пен също е против оказването на помощ на Украйна. Наскоро тя отбеляза, че ако спечели президентските избори ще стопира отпускането на финансови средства за Киев, причината за което са тежките икономически проблеми, пред които е изправена Франция.
Russia cannot sway French through ‘intimidation’, Le Pen says https://t.co/0gcdxRsYbz pic.twitter.com/A3iP85ZROc
— Euractiv (@Euractiv) September 19, 2026
Новата политическа реалност
Когато става въпрос за възхода на крайната десница в Европа, трябва да се отбележи, че това е част от един по-мащабен процес. През последните години се наблюдава постепенното разпадане на разделението между големите лявоцентристки и дясноцентристки партии, което дава тласък на онези формации, превръщащи недоволството от състоянието на икономиката, проблемите с миграцията и недоверието към институциите в свое основно политическо оръжие. Преди десетилетие, на „Алтернатива за Германия“ и „Национален сбор“ се гледаше като на партии на протестния вот. Днес, ситуацията е коренно различна, като те вече разполагат със свои стабилни електорални ядра. Особено показателна е ситуацията във Франция. Няколко социологически проучвания сочат, че независимо дали кандидат на „Национален сбор“ за предстоящите президентски избори е льо Пен или Бардела, партията ще получи подкрепа от поне 31%. Това е доказателство, че избирателите не подкрепят конкретна личност, а самия „Национален сбор“. Подобна тенденция се наблюдава и при „Алтернатива за Германия“, която за последното десетилетие се превърна от малка евроскептична и антиимигрантска формация в основен фактор на германската политическа сцена.
Анализаторите акцентират и върху още една важна подробност. „Национален сбор“ премина през дългогодишен процес, целящ да дистанцира партията от нейното радикално минало, свързано с Жан-Мари льо Пен, бащата на Марин льо Пен. Ефектът вече се вижда. Според социологическо проучване, резултатите от което бяха публикувани наскоро, 40% от французите определят льо Пен като фигура, която им вдъхва доверие и би могла да се справи с управлението на страната (същевременно, 48% от анкетираните са на обратното мнение и не подкрепят политиката, която тя води). „Алтернатива за Германия“ на свой ред остава политически изолирана. Традиционните партии в страната отказват да се коалират с нея и поддържат т. нар. „защитна стена“, която трябва да гарантира, че тя няма да влезе във властта – стратегия, която едва ли ще бъде променена в скоро време.
