Р усия да бъде извадена от списъка на цивилизованите страни, които се грижат за културното наследство – за това настоява Украйна след варварската руска атака срещу историческия център на украинския град Лвов, съобщи Deutsche Welle.
Украинските градове постепенно идват на себе си след масираната руска атака от 23-24 март, в рамките на която Русия изпрати срещу Украйна почти 1000 дрона и 34 ракети. Това е най-голямата серия руски удари срещу Украйна за цялата война, констатира американският Институт за изследване на войната. Атаките бяха насочени срещу Тернопол, Виница, Ивано-Франковск и Лвов. Пострадаха над 40 души, има и загинали.
Храмът в Лвов бе атакуван преди Благовещение
В Лвов бе повреден историческият център, включен в списъка на ЮНЕСКО със застрашеното световно наследство, както и в Международния списък на културните ценности, поставени под засилената защита на ЮНЕСКО. В резултат от руските атаки са опожарени пристройки на Бернардинския манастир - исторически паметник от XV век, в който сега се намира църквата „Свети Андрей".
„В навечерието на големия християнски празник Благовещение безумният враг атакува Лвов: пострадаха хора, светини и жилищни домове. Един от снарядите се взриви до храма „Свети Андрей" в центъра на града и повреди зданията на комплекса", се казва в съобщение във Фейсбук на Украинската гръцко-католическа църква. Има избити прозорци, но витражът на Богородица е оцелял.
„Иранските дронове "Шахед", модернизирани от Русия, удрят по църкви в Лвов - това е абсолютно извращение и може да се харесва само на такива като Путин", заяви президентът на Украйна Володимир Зеленски.
Повредени са архивът и Националният музей-мемориал на жертвите на окупационните режими
Точно до Бернардинския манастир се намира Централният държавен исторически архив на Украйна в Лвов. Той е основан през 1784 година, когато австрийските власти ликвидират ордена на бернардинците. Там се пази голямата част от най-древните документи, свързани с историята на Украйна, като например три грамоти на брезова кора от първата половина на XII век. Това са уникални паметници на древноруската писменост, обяснява пред ДВ шефът на архива Анатолий Хромов.
„Зданието на архива не е в добро състояние и всеки взрив, като тези от 24 март, носи рискове за архивите. В момента още изследваме състоянието на сградата, проверяваме дали не са се появили нови пукнатини. По предварителни данни, документи и хора не са пострадали. Има повреди по фасадата и прозорците. В момента взимаме спешни мерки, за да можем максимално бързо да неутрализираме влиянието на атмосферата върху документите", допълва Хромов.
По неговите думи, руски пропагандни канали оправдават нападението срещу историческото здание с това, че в Централния държавен исторически архив се намирали чуждестранни наемници. „Русия целенасочено е атакувала архива, уж търсейки там чуждестранни наемници, което всъщност е признание, че извършва военни престъпления в нарушение на нормите на международното хуманитарно права", отбелязва Хромов.
При атаките на руските дронове в Лвов е било повредено и зданието на Националния музей-мемориал на жертвите на окупационните режими. „Избити са били почти всички прозорци - същите, които помнят престъпленията на Москва от миналия век. Но паметта не може да бъде избита. Помним онези престъпления и няма да забравим сегашните", написа във Фейсбук депутатът от Върховната рада Владимир Вятрович, който е историк.
Украйна документира престъпленията на Русия против културното наследство
Министерството на културата на Украйна съобщи, че продължава да документира престъпленията срещу културното наследство и работи с международни партньори за привличане на виновните към отговорност.
„Фиксираме всяко такова престъпление, културното наследство не може да бъде мишена. Подготвяме обръщение към ЮНЕСКО с официална информация за повредите на обект от Световното наследство", заяви украинският вицепремиер Татяна Бережная, която е и министър на културата. По данни на Министерството на културата, от началото на войната срещу Украйна Русия е повредила в Украйна 1707 обекта от културното наследство и 2503 обекта от културната инфраструктура, от които 513 са разрушени изцяло.
От ЮНЕСКО също реагираха на обстрела срещу историческия център на Лвов - с публикувано във Фейсбук изявление, с което се изразява дълбоко безпокойство от атаките на 24 март. В изявлението обаче не се споменава Русия и то не включва осъждане на нейните действия. Същевременно от ЮНЕСКО допълват, че са готови да подкрепят органите на властта в Украйна при оценката на щетите, при прилагането на защитни мерки и предоставянето на спешна помощ.
Украйна иска Русия да бъде изключена от ЮНЕСКО
Министерството на външните работи на Украйна съобщи, че предстои в Лвов да пристигнат експерти на ЮНЕСКО, за да се запознаят с щетите, нанесени при руските удари от 24 март.
„Русия не просто нанесе удар по сградите в центъра на Лвов - това е удар по световното наследство на ЮНЕСКО, удар по ЮНЕСКО като организация. Удар по всички в света, на които културното наследство не им е безразлично", заяви украинският министър на външните работи Андрий Сибига.
Представителят на външното министерство Георгий Тихий отбеляза на брифинг, че Латвия, Литва, Естония, Португалия и Румъния вече са реагирали на „варварските руски удари" по украинското и световното културно наследство. „Искаме повече от осъждане - искаме конкретни действия: допълнителни санкции срещу Русия в сферата на културата, изолация на Русия и недопускане на нейните представители до международни художествени прояви и платформи", подчерта той.
Украинският институт за националната памет на свой ред призова международната общност да подкрепи неговото обръщение за изключване на Русия от ЮНЕСКО след ударите срещу Лвов. "Събираме подписи, за да ги изпратим в ЮНЕСКО и други международни организации, за да бъде изключена Русия от списъка на цивилизованите страни, които се грижат за културното наследство. Ударът по обекти, които са част от световното културно наследство, показва, че за Русия правата и международните договорености не съществуват", коментира пред ДВ ръководителят на Украинския институт за национална памет Александър Алферов. До момента обръщението е подписано от около 1000 души.
>
