О стават броени дни до края на 2017. Без съмнение много динамична и тревожна в международен план. Много от кризите не намериха решение, не липсваха и нови сътресения. Но кои се оказаха големите победители и големите губещи след всички политически бури. Списание Politico направи класация на най-емблематичните от тях.
2017-а – годината, в която рухна халифатът
Победителите
Еманюел Макрон
"Макрон-манията" разбуни политическия елит на Европа през 2017 г., а френските гласоподаватели яхнаха вълната. Първият знак, че Емануел Макрон би могъл да възпламени нов революционен пламък във Франция беше, че обедини гласоподавателите около себе си, точно както го направи Доналд Тръмп. Макрон спази предизборното си обещание да създаде партийно движение от нулата и да стигне до Елисейския дворец преди да навърши 40.
Подпомогнат от недостатъците на предшественика си Франсоа Оланд и скандалите около конкурентите си - Франсоа Фийон и Марин Льо Пен, той пое контрола над френския парламент и застана начело на реформата в Европейския съюз.
Себастиан Куртц
Всичко, което Макрон може да направи, Себастиан Кур го направи в по-млада възраст. Докато много от мечтите на 31-годишните се свеждат до ипотека, брак или дете, Куртц постигна повече. Той стана председател на Австрийската народна партия, спечели изборите и в крайна сметка стана министър-председател като коледен подарък.
Детското лице на крайното дясно или нов консерватизъм
Възможно ли е той да вдигне Австрия от сегашния й статут в Европейския съвет като кученцето на Германия? Може ли да стане модел за други десни лидери, надявайки се да отблъснат популистките вълни? Всички възможности са пред него.
Сесилия Малстрьом
С амбициите на Обединеното кралство за "Глобална Англия", маркиращи всяка сделка за „Брекзит“ и оттеглянето на САЩ като фактор е глобалната търговия, европейският комисар по търговията пое ролята на лидер в световната търговия. Тя завърши мега-сделките с Канада и Япония, и е близо до най-голямата сделка, сключвана някога с търговския блок на Латинска Америка, известна като Меркосур, скоро ще започне преговори с Австралия и Нова Зеландия през 2018 г.
Андрей Бабиш
Между политическата власт и присъдата може да има много тънка разлика – вземете пример от Силвио Берлускони. Бабиш върви успешно по същия път въпреки усилията да бъде осъден за борба с евросредства. Милиардерът е новият чешки министър-председател.
Милиардерът Бабиш спечели изборите в Чехия
Той променя баланса на властта на ЕС на няколко фронта: като осмият либерален лидер той сега дава на политическата група на АЛДЕ равностоен фактор в Европейския съвет а като евроскептик той наклонява Вишеградската група от конструктивен към обструктивен подход към Брюксел.
Лео Варадкар
Млад гей от ирландско-индийско произход Варадкар никога не се е сблъсквал с избори като кандидат, който да води страната. Неговата успешна маневра за "Брекзит" постави Ирландия в центъра на най-трудното предизвикателство на ЕС, само седмици след като загуби министър-председателя си в шумен скандал и отправи недоверие към опозицията "Фиана Файл", за която разчита за доверието.
Доналд Тръмп
Опонентите му се опитваха да го саботират през цялата първа година на управлението му.
Голямата реформа на Тръмп мина през Сената
Въпреки всичките скандали и изненадващи ходове, Тръмп запази лоялността на своето ядро, натрупа консервативни назначения в съда и доминира в новините с последователност, с която друг съвременен президент не може да се похвали.
Високоскоростни влакове „Талис“
Aboard @thalys_en to #Paris from #Amsterdam. Smooth, clean, comfortable, quick. This is how #Midwest #passengerrail should be. pic.twitter.com/GYP8NTzgHC
— Jon Davis (@RailfanGuy) 28 декември 2017 г.
След като Амстердам и Париж спечелиха правото да бъдат домакини съответно на Европейската агенция по лекарствата и на Европейския банков орган след "Брекзит", високоскоростната железопътна услуга, която свързва двата града чрез Брюксел - никога не е имала такива добри перспективи за бизнес пътувания.
Губещи
Карлес Пучдемон
Oт местен журналист до премиер на автономната област и център на световното внимание между септември и октомври, когато се опита да обяви независимостта на Каталуния.
Пучдемон се предаде на белгийските власти
Сцените на насилието в избирателните урни може да шокираха света, но Мадрид успя да гарантира, че резултатите не могат да бъдат признати. Може би се е представил добре на последните регионални избори, след като е загубил работата си и е избягал в Брюксел, но като приключи годината, все още не е ясно дали може да се върне в страната си.
Мариано Рахой
Каталунските регионални избори може да нямат ясен победител. Но няма съмнение кой пострада най-много. Испанският премиер е губещият три пъти. Той не само загуби хазарта си, но не успя да се справи проблема с Каталуния чрез предстоящите избори в областта, които дадоха на сепаратистите друго абсолютно мнозинство; партията, която получи най-много гласове, беше негов съперник в центъра-дясно.
Мадрид разпуска каталунското правителство, иска предсрочни избори
Междувременно, партията на Раджой пострада след като представителите й в регионалния парламент спаднаха от единадесет на трима.
Ангела Меркел
Либералната алтернатива на Тръмп; лидерът на свободния свят; Кралицата на Европа; Човек на годината на списание „Тайм“. Има малко признания, които се появиха за германския канцлер Меркел, но любовта от гласоподавателите беше недостатъчна на националните избори през септември. Нейната партия завърши на първо място, но с драматично намаляване на гласовете, оставена да формира голяма коалиция с нежеланите социалдемократи.
Тереза Мей
Никога досега толкова политически потенциал не е бил загубван в толкова малко лоши политически решения. Лидерът, който обеща "силно и стабилно" правителство, постигна всичко друго, но не и това. Преговарящите за „Брекзит“ от страна от ЕС, винаги оставаха една крачка напред.
Няма сделка за Брекзит, поне няколко кризи заплашват Мей
Ежеседмично кабинетът й е замесен в публични хватки. За политическо оцеляване, може да разчита на гласовете на юнионистката партия на Северна Ирландия, която е ненадежден съюзник. Докато приключи годината, която получи аплодисменти от колегите си от европейските лидери за оцеляването на всичко това, повечето биха казали, че 2018 може да тръгне само нагоре за нея.
Мартин Шулц
Шулц стартира годината като президент на Европейския парламент – една от трите най-важни институции на ЕС. Почувствал по-големите политически възможности у дома в Германия, собственикът на книжарница, превърнал се в социалистически лидер, напусна Брюксел и пое ролята на претендент на партията на Меркел.
Лидерът на ГСДП Шулц иска Съединени европейски щати до 2025 г.
След кратък меден месец с избиратели Шулц продължи да дава най-лошия национален избор на партията си. Той все още може да извлече дивиденти ot коалиционни разговори през poslednite месеци, но през 2017 г. неговият импулс беше в една посока: надолу.
Централна и Източна Европа
Словакия със сигурност. Но малката централноевропейска страна е идеалният пример за това как най-новите членове на ЕС са видели перспективите да избледняват, докато френско-германската ос се разширява във вакуума на Брекзит, а нарастващият национализъм в региона се изпълнява от призивите за многофункционална Европа.
Мигрантите скараха евролидерите
Братислава се включи в битката да домакинства на Европейската агенция по лекарствата, само, за да бъде изпреварена от Амстердам. След това неговият финансов министър се хвърли в надпреварата за лидерството на Еврогрупата, само за да бъде отхвърлен.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!