П рез последните години високите температури, сушата и горските пожари опустошават лозята в цяла Европа, което прави все по-трудно производството на същите вина, които производителите неизменно са произвеждали в продължение на векове. Миналата година южноевропейските винопроизводители се сблъскаха с исторически ниски реколти поради лошото време.
Тъй като светът става все по-горещ, лозарството при по-умерен климат става все по-привлекателно.
От края на XIX в. средната глобална температура се е повишила с около 1 градус, което може да изглежда незначително, но има значителни последици за винарската индустрия. "Повишаване на глобалната температура с 2 градуса може да премахне 55% от лозарските райони в света, а 4 градуса може да извадят от производство над 70% от тези райони", казва Деби Инглис, директор на Института по енология и лозарство на хладния климат в Канада, позовавайки се на проучване от 2020 г.
Някога разглеждана като експериментална и в периферията на възможното, комерсиалната винарска индустрия в регионите точно под Арктическия кръг вече може да разчита на по-топлите лета. През последното десетилетие южна Швеция, Дания, Нова Скотия в Канада и дори части от Норвегия се превърнаха в нови винени дестинации - развитие, стимулирано от по-топлите лета и въвеждането на устойчиви на болести хибридни сортове грозде, които могат да устоят на мразовитите зими.
"През последните 20 години имахме възможност да събираме грозде всяка година", казва Лота Нордмарк, градинар и изследовател в Шведския университет за селскостопански науки, за шведската винарска индустрия. "В предишните години, когато се опитвахме да отглеждаме вино в Швеция, не беше гарантирано, че ще можете да се получи добра реколта всяка година."
Швеция се занимава с лозарство от 1999 г. насам, но винопроизводителите са започнали да се развиват едва около 2010 г., когато през Германия са въведени студоустойчиви хибридни сортове грозде като Соларис, според Свенирик Свенсон, председател на Шведската асоциация на производителите на вино.
"Соларис" е роден във Франкфурт, но там е твърде топло за него", казва Свенсон. "В Швеция, тъй като е по-студено, той се развива бавно и приятно, като не узрява толкова брутално."
От екологична гледна точка хибридните сортове грозде са устойчиви на болести и не се нуждаят от много или никакви пестициди или фунгициди - основната причина, поради която Сернер и Гера решават да открият магазина си в Южна Швеция вместо в Италия. "Твърдо вярваме, че тези хибридни сортове са бъдещето на устойчивото лозарство", казва Сернер. "Хората са толкова фиксирани върху правенето на едно и също вино от едни и същи сортове, въпреки че рецептата, написана преди 200 години, е била направена, когато светът е изглеждал различно."
В най-голямото лозе в Швеция, Arilds Vingård, главният винопроизводител Джо Роман изчислява, че 90% от гроздето им е от сорта Solaris, от който могат да се правят ярки бели или пенливи вина с високи нива на киселинност. Роман, който е израснал в Калифорния и е изучавал винопроизводство в Орегон, избира да работи в шведската винарска индустрия и заради нейното пристрастие към хибридите. "Това е много по-добре за планетата. Пръска се много по-малко", казва той.
Разположено на полуостров в Южна Швеция, Arilds изглежда като класическо европейско лозе. Редици от перфектно поддържани лозя са разположени грижливо върху 74 акра земя; в средата е разположен клъстер от глампинг палатки за гости. Близо до входа на ресторанта и бара е пълно с посетители в сандали и карго панталони, които отпиват от редица произведени в имението бели, пенливи и розови вина.
И те не са единствените, които предлагат изживяване "всичко включено в цената". Още по на север, в съседната провинция, се намира Ästad Vingård - курорт и лозя с ресторант със звезда Мишлен, където посетителите могат да направят обиколка на лозята с екскурзовод, преди да отидат на вечеря или да се насладят на подводна сауна.
Имението е специализирано в производството на пенливо вино; винопроизводителят Клаес Бартолдсон изчислява, че тази година е произвел около 25 000 бутилки. Планът е в крайна сметка да умножи това производство по 10. "Миналата година имахме най-голямата реколта тук досега, а останалата част от Европа беше катастрофа", казва Бартолдсон, като цитира съобщения за наводнения, градушки и болести на юг.
Винената среда в Дания е подобна - макар и малко по-стара. "За първи път видяхме винопроизводство в Дания през 90-те години на миналия век", казва Кристиан Рис, мениджър напитки в POPL Burger, копенхагенски ресторант за бургери, собственост на Рене Реджепи от Noma.
The Arctic Circle: A new frontier for sustainable #wine #Sweden #Nordic https://t.co/Vcq2yBckzt via @bbc_travel
— Baltic Media (@balticmedia) September 1, 2022
"Спомням си снежните бури през октомври, когато бях малък. Това вече не се случва и следователно е чудесно за винопроизводството."
В свободното си време Райзе прави собствено вино и заедно с баща си се грижат за 150 лози Рондо - хибридно тъмно грозде с ароматен профил от червени горски плодове, тъмни пикантни плодове и ревен. "Обикновено гроздето с тъмна кожица трудно узрява тук, но Рондо може да оцелее в по-студеното късно лято и все пак да даде добър цвят и аромат", казва той. Той прогнозира, че датската винена сцена ще продължи да се развива, като я сравнява с тази в Германия.
Въпреки оптимизма обаче пазарът на скандинавско вино остава доста ограничен. "Все още не сме конкурентоспособни на международния пазар", казва Нина Хьойгаард Йенсен, награждаван датски сомелиер, като посочва, че вината просто не са имали достатъчно време да развият "усещане за място" в сравнение с южноевропейските си колеги
