З адава ли се нова бежанска криза в Европа? Гръцкият министър на миграцията говори за "инвазия" и "извънредно положение" и твърди, че бежанците в Гърция получавали "пищни менюта", съобщи Deutsche Welle.
Каква е истината?
Реториката е почти военна: Танос Плеврис, новоназначеният гръцки министър на миграцията, говори за "инвазия", а негови колеги от правителството наричат ситуацията "хибридна война" или "извънредно положение". Голяма част от медиите пишат, че Крит е "наводнен" от нелегални имигранти. А министър-председателят Кириакос Мицотакис обещава, че Гърция няма да позволи да бъде отворен нов канал за нелегално влизане в страната и Европа. "Както в областта Еврос през 2020 година, ще направим всичко необходимо, за да ги спрем", написа правителственият ръководител във Фейсбук.
Гръцките политици и медии напомнят обаче най-вече за събитията от 2015, когато милиони бежанци, главно от Сирия, пристигнаха в Европа. Но дали Гърция и Европа наистина са изправени пред нова бежанска криза като тази отпреди 10 години? Всички признаци говорят против това.
Сто пъти по-малко мигрантги, отколкото през 2015
По данни на бреговата охрана през първата половина на 2025 година на средиземноморския остров Крит и на малкия остров Гавдос са пристигнали 7336 бежанци. През юли са дошли още около 2000 души. Това е с почти 350% повече, отколкото през 2024 и все пак това не може да се определи като "нашествие".
Освен това чисто теоретично за голям остров като Крит не би било проблем да се справи с 9000 или 10 000 бежанци. За сравнение, през 2015 на много по-малки острови като Лесбос и Кос бяха пристигнали над един милион бежанци. Но днес социалните и политическите настроения са различни - както в Европа, така и в Гърция.
Местните жители на остров Крит, които през 2024 са приели почти четири милиона туристи, са категорично против създаването на лагер за новите бежанци. През изминалия уикенд дори имаше протести. В резултат на това в момента новопристигналите се изпращат в Малакаса край Атина или в Северна Гърция. Въпреки че правителството обяви създаването на лагер на остров Крит, е съмнително дали ще се осмели да изпълни намеренията си, тъй като политическата цена за това може да се окаже доста висока.
Пищно меню за търсещите убежище?
В същото време гръцкият министър на миграцията говори само за "нелегални мигранти", чието място било в затвора, и заплашва бежанците с намаляване на храната. Плеврис твърди, че хората в затворените лагери се хранят твърде добре и многократно заявява, че неговото министерство "не е хотел".
Факт е, че в Гърция хранителни продукти се предоставят само на търсещите убежище. Признатите бежанци, както и тези, чиято молба за убежище е била отхвърлена, но все още са в страната, защото няма къде другаде да отидат, нямат право на безплатна храна в рамките на програмите на министерството за миграцията.
От 1 октомври 2021 търсещите убежище, настанени в лагери в цяла Гърция, се хранят от частни кетъринг фирми на цена от 6,88 евро на човек на ден. Следователно твърдението на Плеврис, че им се сервират разкошни хотелски менюта, е най-малкото преувеличено.
Министърът, който има крайнодясно минало, се представя като убеден противник на незаконната имиграция. За него почти всички новопристигнали са незаконни. Той ги обвинява, че искат да се наслаждават на добър живот в гръцкия рай, финансиран от гръцките данъкоплатци. Факт е обаче, че 75% от разходите за храна се покриват от ЕС. Факт е също, че повечето бежанци и мигранти не мечтаят за рая в Гърция, а искат да продължат напред, повечето от тях към Западна и Северна Европа.
Молби за убежище не се приемат
Освен това новопристигащите лица в момента нямат достъп до процедура за предоставяне на убежище и следователно нямат право на храна. След като миналата седмица беше приет нов закон (с гласовете на управляващата партия "Нова Демокрация" и депутатите от по-малките десни партии), най-малко за три месеца Гърция спира да приема молби за убежище от бежанци, пристигащи по море от Северна Африка. Законът е спорен, противоконституционен по мнението на много правни експерти и е в явно противоречие с европейските ценности. Но дори Европейската комисия (ЕК) не му се противопоставя.
Плеврис вече има ясна правна аргументация за плановете си да върне новопристигналите без процедура за предоставяне на убежище. "Има държави, в които можем да ги изпратим обратно, държави, с които имаме споразумение, и други, в които те могат да се върнат доброволно", заяви той през уикенда по телевизионния канал SKAI.
Но дали това е вярно? Един от тримата задържани, които всеки момент трябва да бъдат депортирани от Гърция, е от Египет, а според гръцкия омбудсман това лице не може да бъде върнато обратно при сегашните обстоятелства. Поради това гръцкото правителство би искало да сключи споразумение с Кайро, но такова все още няма.
По данни на Министерството на миграцията повечето лица, търсещи убежище, които са пристигнали през първите пет месеца на 2025, са от Афганистан (31%), следвани от Египет (16,4%), Сирия (6,2%), Пакистан (5,2%), Судан (4,5%) и Бангладеш (3,6%). Съмнително е обаче дали всички, на които не е предоставено или не им е разрешено да кандидатстват за убежище, биват връщани обратно във всички тези държави.
Въпреки това министърът на миграцията продължава с мерките за възпиране на мигрантите и подготвя нов проектозакон, който предвижда три години затвор без право на предсрочно освобождаване и глоба от 10 000 евро за тези, които откажат да напуснат страната. Но е съмнително дали това ще проработи и дали това ще сплаши хората, които са успели да избягат от Судан, да прекосят либийската пустиня и да съберат пари за прехода от Тобрук. Вероятно не. Не е ясно и какво ще се случи след трите години затвор. Например дали след това ще последва друга тригодишна присъда.
Плановете на Плеврис обаче се харесват на дясно настроените в Гърция, а това е важно за правителството.
Откъде идват новите бежанци?
Всъщност правителството знае много добре, че проблемът не може да бъде решен със заплахи за затвор или с двете фрегати, които Мицотакис наскоро изпрати да патрулират по либийското крайбрежие. В момента разрушената държава Либия е мястото, където се събират хората, които искат да избягат от африканските войни, глада и липсата на перспективи и чакат възможност да се прехвърлят в Европа. Само от войната в Судан са избягали 14 милиона души - в Чад, Египет, Етиопия и Либия.
Единственото реалистично решение на проблема на Гърция и Европа би било споразумение с Либия, т.е. с тамошните две правителства - международно признатото в Триполи и другото в Бенгази. То би могло да бъде по подобие на споразумението между ЕС и Турция от 2016 година.
