Н астроението както преди, така и по време на срещата на НАТО в Лондон, беше в най-добрия случай хладно. Съюзниците са разделени по много въпроси, включително жизненоважни, а коментарите, които си размениха френският президент Макрон и турският му колега Ердоган, засилиха напрежението. Всъщност, темата за Турция засенчи други разговори като този за каква да бъде политиката на Алианса към все по-засилващия се Китай или пък дали Русия е враг или възможен партньор на НАТО.
Няма да е пресилено, че тонът на срещата в Лондон се задаваше често от Реджеп Ердоган по няколко причини.
Тежкия език на Ердоган дойде, след като Макрон заяви, че турската офанзива в Сирия е заплаха за НАТО и битката на Алианса срещу „Ислямска държава“. „Каква е вашата работа в Сирия?“, попита Ердоган, визирайки Франция и нейните специални части, които все още се намират на сирийска територия. Те бяха разположени там в подкрепа на международната коалиция срещу ИД.
NATO leaders sought to make a show of unity as they met to conclude their annual summit, but NATO Secretary General Jens Stoltenberg admitted a festering row with Turkey was still unresolved https://t.co/hJUYEmC7ag pic.twitter.com/HiuRARW7Bd
— AFP news agency (@AFP) 4 декември 2019 г.
Турският президент не е ядосан само на Франция. Той иска от всички членове на НАТО подкрепа за турската офанзива в Северна Сирия и признаване на кюрдските милиции в състава на Кюрдската работническа партия (ПКК и сирийското й военно крило YPG) за „терористи“. Той много добре знае, че това няма да се случи – не и сега. САЩ, които все още разполагат с над 1000 войници в Сирия и подновиха контактите си с кюрдските милиции, нямат намерение да определят съюзника си на терен за терористична организация – това е мнението и на основните европейски държави в НАТО.
Макрон: Европа е на ръба на пропастта, НАТО - в мозъчна смърт
Това е така не само защото считат ПКК за важен инструмент срещу „Ислямска държава“, които вече започнаха да се реорганизират в Източна Сирия, но и защото Ердоган пренебрегна предупрежденията срещу закупуването на ПВО системите С-400 от Русия.
Ако има въпрос, по който западните държави са на едно мнение е, че имат притеснение за възможен теч на разузнавателна информация от Анкара към Москва. Единствената причина да няма наложени санкции до този момент, е нежеланието на Доналд Тръмп, който в момента е застанал срещу Конгреса. Ситуацията е много идентична да тази през 1970-те, когато Турция навлиза в Кипър. Тогава Конгресът и Белия дом са на същите позиции по отношение на налагането на санкции. По онова време все пак има налагане на ограничения, но те са вдигнати недълго след това и отношенията между Вашингтон и Анкара се стабилизират за дълго време. Днес, дори на фона на вербалните атаки, турските бази продължават да подслоняват западни оръжия и специални части.
Ердоган отново плаши Европа с мигранти
Турция не показва сигнали, че ще дръпне назад, въпреки враждебната обстановка в НАТО и възнамерява да извърши тест на С-400 при първия възможен момент. Ердоган възнамерява също така да използва всички налични способи, за да забави формулирането на новата защитна политика в Полша, която е една от важните теми, дискутирани в Лондон. Тази политика ще наложи използването на огромен финансов ресурс, налагащ отдаването на всички членове на НАТО.
Съобщението на Ердоган е следното: „Ако европейците искат да се защитят от руската заплаха, нека разберат и подпомогнат Турция срещу кюрдската заплаха; ако страните в НАТО имат парите да подсилят защитните си системи срещу Русия, тогава те трябва да платят за оставането на сирийските бежанци в Турция“. Вероятно тези теми ще бъдат тепърва налагани по време на дипломатически срещи още повече на фона на провежданите общи патрули между Русия и Турция в Сирия. Те, освен че показват общи позиции, могат да служат и за събиране на разузнавателна информация, което притеснява западните страни.
Turkey activated its Russian-made S-400 missile defence system this week, bringing the drawn-out dispute between Ankara and Washington to a head https://t.co/xnKw2hgE2Z
— Middle East Eye (@MiddleEastEye) 30 ноември 2019 г.
Другата причина, поради която Ердоган налага разговорите по време на срещата в Лондон, е събитие от края на ноември, което притеснява сериозно ЕС - в частност Кипър и Гърция – но също и Израел и Египет.
Ердоган нападна Запада, САЩ ще пазят нефта в Сирия
Турция подписа споразумение за военно сътрудничество и меморандум за разбирателство по отношение на морските икономически граници между Анкара и Либия. Ердоган и лидерът на международно признатото правителство в Триполи, Файез ал Сераж, отричат обвиненията, че споразумението няма правна тежест, посочвайки, че то е постигнато между две суверенни държави. Въпреки че това е трудно да се каже за Либия, където има две правителства – едното от които опитва да превземе столицата неуспешно, въпреки подкрепата от Русия, Франция, Египет и Обединените арабски емирства – все пак Сераж представлява правителството, признато от ООН и повечето държави.
Но не този аспект притеснява Европа. Маркирането на икономическа територия, посочена като „Синята родина“ в Турция, ще постави Гърция и Кипър в незавидна позиция в морска зона, доминирана от Турция. Анкара ще има възможност да добива газ и петрол в района и ще може да спира добива към Европа. Всяка тръба от Израел, Египет или Кипър към Европа, ще изисква договорки с Турция.
Нито една от страните, които граничат с района, вероятно няма да има правна защита срещу тези споразумения и дори да бъдат наложени санкции от ЕС, те ще трябва да се аргументират правно защо споразуменията с Либия са невалидни. Санкциите могат да бъдат наложени само ако турската страна използва сила, за да спре тръбите. Това не е лоша позиция за държава, която в момента се чувства притисната и непризната от западните страни, и изнудвана от арабските страни.
Turkey signs maritime boundaries deal with Libya amid exploration row https://t.co/jcexmaIgpT pic.twitter.com/2Wv8Jg4Zqa
— Reuters (@Reuters) 28 ноември 2019 г.
Ердоган отправя предизвикателство не само към клуба на ветераните в НАТО и ЕС, и това е третата причина, поради която неговите политики доминират разговорите в Лондон. Заедно с малайзийският премиер Махатир бин Махамад турският президент стартира създаването на нов блок на мюсюлманските държави, в който ще се включат Катар, Индонезия и Пакистан. Това може да удари директно Организацията за ислямско сътрудничество, която има 53 страни-членки, повечето от които имат важни търговски и дипломатически отношения с ЕС и страни от НАТО.
Първата среща на новия блок е планирана за 19 декември и Саудитска Арабия и Египет – основни партньори на ЕС и НАТО – няма да участват. Засега. Предвид новата политика на Русия в района, която цели сближаване с възможно повече държави, западните страни трябва да мислят цялостна концепция и Турция е основно звено в нея.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
криза, която тихо расте" />
