CNN съобщи, че според разузнавателна информация на САЩ Иран разработва планове за атака срещу високопоставени представители от администрацията на президента Доналд Тръмп с „мръсна бомба“ или химическо оръжие във Вашингтон. Телевизията се позовава на седем неназовани американски представители. Това посочва Хеба Хабиб за „Ал Джазира“.
Is Iran plotting a ‘dirty bomb’ attack in the US? What we know https://t.co/AnI5EK6lvY
— US Student Pledge (@USPledge) November 18, 2026
Ето какво още пише тя:
В публикацията обаче не са представени доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Според CNN източниците на медията описват планирането като опит на Техеран да си осигури допълнителни възможности за действие, а не като подготовка за непосредствена атака. Един от източниците посочва, че американското разузнаване е засякло ирански „разговори“, от които ставало ясно, че материали за изработване на бомби са били складирани на територията на САЩ. Това твърдение не е потвърдено независимо.
Белият дом заяви, че „следи всички потенциални заплахи, но към този момент няма достоверни заплахи за територията на страната“. Мисията на Иран в ООН заяви, че Техеран „категорично отхвърля и недвусмислено опровергава тези неверни и изфабрикувани обвинения“.
Публикацията излезе на фона на застоя в преговорите за прекратяване на войната между САЩ, Израел и Иран, а миналата седмица Тръмп заяви, че Вашингтон няма „нужда“ от споразумение. Самолетоносачът USS Theodore Roosevelt току-що пристигна в региона, с което броят на американските самолетоносачи там достигна три. Това засили опасенията от нова ескалация.
Какво представлява мръсната бомба? Може ли Иран да изработи такава? И доколко сериозно трябва да се приемат последните твърдения?
CNN: Разузнаването вдигна тревога, Иран планира атака с „мръсна бомба“ във Вашингтон
- Какво представлява „мръсната бомба“?
Мръсната бомба, известна в техническата терминология като радиологично разпръскващо устройство, съчетава конвенционални експлозиви, например динамит, с радиоактивен материал. При взрива радиоактивният материал се разпръсква в околната среда.
За разлика от ядреното оръжие, мръсната бомба не се нуждае от обогатен уран или ядрена верижна реакция. Радиоактивният материал може да бъде взет от медицинско или промишлено оборудване, например апарати, използвани в болници и научноизследователски центрове. Това прави мръсната бомба много по-евтина и по-лесна за изработване от ядрено устройство. Тя е и значително по-малко разрушителна.
Основният риск за здравето идва от вдишването на замърсен прах в близост до мястото на взрива. С разпространението на материала концентрацията му намалява, а с нея и опасността. Размерът на щетите зависи от мощността на експлозивния заряд, вида и количеството на радиоактивния материал и метеорологичните условия, особено от вятъра.
Според Националната академия на науките на САЩ повечето мръсни бомби биха замърсили непосредствено територията на един или два градски квартала, макар че вятърът може да разнесе радиоактивни частици на няколко квадратни мили.
Експерти смятат, че мръсните бомби е малко вероятно да причинят масови жертви. В показания пред Сената на САЩ през 2002 г. Ричард Месерв, тогавашният председател на Комисията за ядрено регулиране на САЩ, изчислява, че при повечето сценарии броят на загиналите би бил десетки, а не стотици или хиляди.
„Важно е да се разбере, че мръсната бомба не е готова за употреба ядрена бомба. Няма гъби от ядрени взривове и мощни ударни вълни, които да събарят сгради и да убиват стотици хиляди хора за миг“, заяви пред „Ал Джазира“ Талха Абдулразак, независим консултант по въпросите на отбраната и сигурността. „Вместо това основният ѝ ефект би бил психологическа паника и истерия в атакуваната държава, съчетани с радиоактивно замърсяване, което би превърнало засегнатия район в забранена за достъп зона.“
Именно затова експертите наричат мръсните бомби „оръжия за масово нарушаване на нормалния живот“, а не оръжия за масово унищожение.
- Има ли Иран възможност да изработи такава бомба?
На теория – да. Но същото важи за много държави и въоръжени групировки.
Мръсната бомба е „изключително лесна за изработване“, заяви пред „Ал Джазира“ през 2022 г. Скот Рьокър, вицепрезидент по сигурността на ядрените материали в Инициативата за ядрена заплаха. Радиоактивни източници, използвани в медицината и промишлеността, могат да бъдат открити в много държави, а за изработването на примитивно устройство не са необходими напреднали технически познания.
Иран разполага с мащабна гражданска ядрена програма. Според последната оценка на Международната агенция за атомна енергия към юни 2025 г. страната е притежавала около 440 кг уран, обогатен до 60%.
В анализ от април за Европейския съвет за външна политика Яцек Шевера, старши научен сътрудник в Атлантическия съвет, пише, че макар запасите да не са достатъчни за изработването на ядрено оръжие, те „могат да бъдат изключително опасни от гледна точка на радиологичен риск и саботаж“. Той предупреждава, че мръсна бомба може да бъде „както преднамерен елемент на ескалация, така и непредвидена последица от отслабения централен контрол“, тъй като международните институции вече не знаят кой контролира иранските съоръжения за съхранение на ядрени материали.
Но дори обогатеният уран е само слабо радиоактивен, което го прави неподходящ избор за мръсна бомба. Много анализатори също така изтъкват, че Техеран едва ли би пропилял материал, чието производство му е отнело десетилетия.
До подобен извод стига и анализ на Крис Кремидас-Кортни от юни 2025 г. за Евроатлантическия център за устойчивост – базиран в Букурещ мозъчен тръст.
Иран „широко се смята, че има достъп до достатъчно количество радиоактивни материали за използване в мръсни бомби, особено от граждански ядрени и промишлени източници“, пише той. Като примери посочва изотопи като цезий-137, използван при лечението на рак, и кобалт-60, използван в промишлената радиография.
Кремидас-Кортни обаче определя мръсната бомба като възможно „крайно средство при изключително тежки обстоятелства“. Според оценката му САЩ „представляват сериозна пречка за пряко проникване на тяхна територия“, а по-вероятни цели биха били пристанищата и морските теснини, като Ормузкия проток.
Изработването на мръсна бомба „всъщност е много по-лесно от създаването на конвенционално ядрено оръжие“ и не изисква високообогатен уран, заяви Абдулразак. Дори след американските удари по ядрените съоръжения във Фордо и Натанз „намаленият капацитет не означава унищожен капацитет“, каза той пред „Ал Джазира“. „Иран със сигурност има достъп до всички компоненти и експертни познания, необходими за изработването на нещо толкова примитивно като мръсна бомба.“
Според Абдулразак Иран „не разполага с ракетни или дронови способности да поразява цели в САЩ на разстояние от 10 000 км и повече“. Затова всяка атака срещу Вашингтон почти сигурно би разчитала на тайни контрабандни мрежи или връзки с организираната престъпност.
Дори Иран да разполага с техническите средства, има малко публични доказателства, че страната изобщо има намерение да изработи мръсна бомба, камо ли да я взриви на американска територия. Абдулразак заяви, че използването на радиологично оръжие „би унищожило незабавно оставащия дипломатически кредит на Иран“ и вероятно би довело до нахлуване в страната и падане на правителството.
„Силно се съмнявам, че иранските стратези не са наясно с тази реалност, затова вероятността за използване на мръсна бомба остава нищожно малка.“
САЩ: Иран може да създаде ядрена бомба за две седмици
- Колко реална е заплахата?
Според източниците на CNN американските представители са разделени в оценките си по този въпрос. Един от тях заяви, че властите обсъждат дали Иран изобщо разполага с необходимия персонал за осъществяването на подобна атака. В публикацията се посочва също, че няма доказателства Техеран да е взел решение да пристъпи към действие.
Иран има история на заговори срещу американски представители. През 2024 г. американски прокурори повдигнаха обвинения срещу оперативен служител на Корпуса на гвардейците на ислямската революция за предполагаем заговор за наемно убийство на Тръмп. CNN обаче отбелязва, че подобни планове са били насочени предимно към възможности за нападение срещу американски представители по време на пътуванията им в чужбина.
Последната публикация последва поредица от материали в американски медии за предполагаеми ирански заговори. През октомври новинарският сайт Axios и вестник „Ню Йорк Таймс“ съобщиха за меморандум на директора на националното разузнаване, в който се предупреждава, че иранските планове срещу американски служители в чужбина са достигнали „напреднал етап“. Един представител заяви, че някои ирански оперативни служители може вече да действат на територията на САЩ. В меморандума не се посочват конкретни цели или методи.
Критиците заявиха, че подобни публикации, които често се позовават на анонимни представители, рискуват да засилят обществената подкрепа за ескалация в момент, когато войната е силно непопулярна. Проучване на Чикагския съвет по глобални въпроси от октомври установи, че близо 70% от анкетираните смятат, че войната не си струва да бъде водена.
Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи отхвърли публикацията на CNN като лишена от основания. В публикация в X той предположи, че твърденията имат за цел да уплашат обществеността и да създадат подкрепа за нови враждебни действия срещу Иран.
Абдулразак отбеляза, че твърденията се основават на „оценка на американското разузнаване, а не на пряка заплаха, отправена от Техеран“. „Войната в Ирак през 2003 г. и лъжите около иракските оръжия за масово унищожение са напълно достатъчна причина да се отнасяме с недоверие към публично оповестяваните разузнавателни оценки в информационна среда по време на война“, заяви той.
Той добави, че атака с мръсна бомба би „поднесла наготово политическото оправдание“ за мащабна американска война срещу Иран, включително сухопътно нахлуване, с двупартийна подкрепа дори след като демократите поемат контрола над Конгреса през януари. „Иранските стратези не са глупави и щом аз ви казвам това, те със сигурност са стигнали до подобни оценки. Затова силно се съмнявам в достоверността на тези разузнавателни доклади“, каза той.
- Започвали ли са САЩ война въз основа на погрешни разузнавателни данни?
Да. Един такъв пример е Ирак.
Преди нахлуването през 2003 г. администрацията на президента Джордж У. Буш твърдеше, че иракският лидер Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение и има връзки с „Ал Кайда“. През февруари 2003 г. държавният секретар Колин Пауъл представи пред Съвета за сигурност на ООН аргументите на американското правителство, включително твърдения, че Ирак разполага с мобилни лаборатории за биологични оръжия.
След осъществяването на ръководеното от САЩ нахлуване не бяха открити никакви запаси от такива оръжия. През 2005 г. президентска комисия заключи, че американските разузнавателни оценки за оръжията на Ирак са били „напълно погрешни“. Голяма част от аргументите се основаваха на ненадеждни източници, включително иракски дезертьор с кодовото име „Кървбол“, чиито твърдения за мобилните лаборатории се оказаха измислени.
Медиите също бяха подложени на проверка. През 2004 г. „Ню Йорк Таймс“ публикува бележка от редакцията, в която призна, че част от материалите му преди войната, голяма част от които се основаваха на неназовани представители и иракски изгнаници, не са били достатъчно задълбочени и прецизни.
Четири десетилетия по-рано две съобщени нападения срещу американски разрушители в Тонкинския залив, за които правителството на САЩ твърдеше, че са били непровокирани, бяха използвани като оправдание за значителна ескалация на американското участие във Виетнам. През 1964 г. обаче Северен Виетнам извърши първото нападение след американски рейдове по крайбрежието му, а по-късни доказателства показаха, че второто съобщено нападение на Северен Виетнам два дни по-късно най-вероятно изобщо не се е случило.
CNN: САЩ ще използват "майката на всички бомби", ако Иран поднови военните действия
- Използвани ли са някога мръсни бомби?
Не е регистрирана нито една успешна атака с мръсна бомба.
През 1995 г. чеченски бойци поставиха контейнер с радиоактивен цезий в московския парк „Измайловски“, но той така и не беше взривен. През 1998 г. в Чечения, близо до железопътна линия, беше открит и обезвреден контейнер с радиоактивен материал, снабден с експлозиви.
Имало е и други случаи, предизвикали тревога. През 2002 г. американските власти арестуваха Хосе Падиля, американец, обвинен в планиране на атака с мръсна бомба, макар че обвинения така и не му бяха повдигнати. През 2013 г. в Мексико беше откраднат камион, превозващ радиоактивен кобалт-60 от болница, което накара ООН да предупреди, че материалът може да бъде използван за изработването на мръсна бомба.
През 2022 г. Русия обвини Украйна, че подготвя взривяване на мръсна бомба, за да обвини Москва. Западните правителства отхвърлиха твърдението като „очевидно невярно“.