К ритичната система от течения в Атлантическия океан е значително по-вероятно да колабира, отколкото се смяташе досега. Нови проучвания показват, че климатичните модели, предвиждащи най-драстично забавяне, всъщност отговарят най-точно на реалността. Учените определят откритието като „изключително тревожно“, тъй като евентуален колапс би имал катастрофални последици за Европа, Африка и Америка, съобщава The Guardian.
Атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация (AMOC), от която е част и Гълфстрийм, е ключов елемент от глобалната климатична система. Тя вече е в най-слабата си точка от 1600 години насам в резултат на климатичната криза. Предупредителни знаци за достигане на „точка на пречупване“ бяха забелязани още през 2021 г.
Прогнозите: Забавяне между 42% и 58%
Досега компютърните модели даваха твърде различни резултати – от липса на промяна до огромен спад в скоростта на теченията. Новото изследване комбинира реални океански наблюдения с моделите, за да определи кои от тях са най-надеждни. Резултатите показват:
- Очаквано забавяне от 42% до 58% до 2100 г.
- Нива, които почти сигурно ще доведат до пълен колапс на системата.
- Рискът от спиране на течението вече се оценява на над 50% (при едва 5% в предишни прогнози).
Какви ще са последствията за планетата?
Critical Atlantic current significantly more likely to collapse than thoughthttps://t.co/euBLttPZjA
— Susan Jordan #FreePalestine 🇵🇸 (@Moonbootica) April 16, 2026
AMOC пренася затоплена от слънцето тропическа вода към Европа и Арктика. Неговото спиране би променило из основи живота на милиони:
- За Европа: Продължителни екстремно студени зими и летни засушавания в Западна Европа.
- За Африка и Америка: Изместване на тропическите дъждовни пояси, от които зависи прехраната на милиони хора.
- Морско равнище: Допълнително покачване на нивото на Атлантическия океан с 50 до 100 см.
Проф. Щефан Рамсторф от Потсдамския институт за изследване на климата споделя: „Вече съм все по-притеснен, че можем да преминем точката на пречупване, след която спирането става неизбежно, още в средата на този век. Това е съвсем скоро.“
Защо системата се забавя?
Основната причина е рязкото повишаване на температурите в Арктика. Океанът там се охлажда по-бавно, а по-топлата вода е по-малко плътна и съответно потъва по-трудно, за да задвижи циркулацията. Увеличаващите се валежи и топенето на ледената покривка на Гренландия добавят още прясна вода, което допълнително намалява солеността и плътността, създавайки затворен кръг на забавяне.
Учените подчертават, че макар прецизните прогнози да са трудни поради сложността на системата, мащабното отслабване на теченията вече е неизбежно и ще има сериозни икономически и социални последици през следващите десетилетия.
