С ветовното първенство по футбол през 2026 г. е само след броени седмици, но зад мащаба на турнира с 48 отбора, провеждан в три държави, се крие по-тих проблем, който няма нищо общо със самата игра. За първи път от десетилетия насам значителен брой участващи държави влизат в Мондиала с ясното съзнание, че част от приходите им може да бъде погълната от данъци.
В основата на проблема стои фактът, че макар самата ФИФА да запазва статута си на освободена от данъци в САЩ, привилегия, която има още от Световното първенство през 1994 г., тя не е успяла да договори същото общо освобождаване за 48-те национални федерации. Тази празнина, съчетана със структурата на американското данъчно законодателство и неравномерната мрежа от международни данъчни споразумения, означава, че финансовото въздействие няма да бъде разпределено равномерно. Вече е ясно, че повече от половината участници, особено извън Европа, могат да понесат значително по-високи разходи.
Световно първенство по футбол 2026: Кои държави се класираха
- Защо този Мондиал е различен от предишните
При предишни турнири домакините обикновено предоставят данъчни облекчения за всички участващи отбори. Най-скорошният пример е ФИФА World Cup 2022 в Катар, където всички 32 национални федерации бяха освободени от местни данъци върху приходите си от турнира.
Този път в САЩ това не се случва. Според информация на The Guardian, ФИФА не е успяла да договори пълно освобождаване с американското правителство. В резултат националните федерации ще бъдат облагани с комбинация от федерални, щатски и местни данъци върху доходите, генерирани по време на турнира.
Съгласно американското законодателство, спортистите и изпълнителите са длъжни да плащат данъци върху доходите, реализирани в страната. Това се отнася директно за футболистите, участващи в турнира. Треньорите и щабовете попадат в малко по-различна категория в зависимост от данъчните споразумения, но също са част от финансовото уравнение.
- Данъчните споразумения, защо едни държави са защитени, а други не
Основната разделителна линия минава през т.нар. споразумения за избягване на двойното данъчно облагане. Това са двустранни договори, които предотвратяват облагането на един и същ доход два пъти.
От 48-те отбора на Мондиал 2026 само 18 са от държави, които имат такива споразумения със САЩ. Това включва основно европейски държави, както и съорганизаторите Канада и Мексико, плюс страни като Австралия, Египет, Мароко и Южна Африка.
За тях данъчната тежест е значително по-ниска, тъй като част от федералните данъци не се прилагат. За останалите 30 държави, много от които с по-малки футболни икономики, такава защита липсва.
Както отбелязва данъчният консултант Ориана Морисън, отбори от държави със споразумения "ще имат много по-ниски разходи от по-малки страни като Кюрасао и Хаити". Така дебютанти като Кюрасао и Кабо Верде могат да се окажат с по-големи данъчни задължения от богати федерации като Англия, Франция или Германия, просто заради мястото, където са базирани.
Ще се стигне ли до бойкот на Мондиал 2026 заради Тръмп
- Как се прилагат данъците на практика
Детайлите стават още по-сложни, когато се разгледат конкретно. Играчите винаги подлежат на облагане в САЩ върху доходите, които печелят там, независимо от наличието на данъчни споразумения. Това включва мачови възнаграждения, бонуси и търговски приходи.
Треньорите могат да бъдат третирани различно. Например Томас Тухел, селекционер на Англия, обикновено плаща данъци само във Великобритания благодарение на споразумение. За разлика от него Carlo Ancelotti, начело на Бразилия, вероятно ще бъде облаган както в Бразилия, така и в САЩ, тъй като между двете страни няма подобен договор.
За високите доходи сумите са значителни. Федералният данък върху доходите в САЩ достига около 37%, а корпоративният е около 21%. Освен това щатските данъци варират силно:
- Флорида - без щатски данък върху доходите
- Ню Джърси (домакин на финала) - до 10,75%
- Калифорния (Лос Анджелис и Сан Франциско) - до 13,3%
Това означава, че данъчната тежест за всеки отбор ще зависи не само от приходите му, но и от местата, където играе.
- Проблемът не е само данъчен, а финансов модел
Дори без данъците, редица федерации вече изразяват притеснения за разходите. ФИФА е определила оперативен бюджет от 1,5 милиона долара на отбор, включително дневни разходи от 600 долара на човек, намалени от 850 долара през 2022 г.
Това се случва въпреки значително по-високите разходи за пътуване и настаняване в САЩ. В комбинация с данъците, финансовият натиск става сериозен, особено за по-малките федерации.
За тях участието на Световно първенство често е ключов финансов ресурс за развитие на футбола. Загубата на част от тези средства променя икономическия смисъл на турнира.
"За повечето неевропейски държави ще струва много скъпо да участват", казва Морисън, като допълва, че средства, които биха подкрепили местния футбол, "ще останат в САЩ".
САЩ с нова идея: Италия вместо Иран на Мондиал 2026
- Географията също има значение
Макар турнирът да се провежда в три държави, САЩ ще бъдат домакин на 78 от 104 мача, включително всички срещи от четвъртфиналите нататък.
Това е важно, защото Канада и Мексико предоставят пълни данъчни облекчения. Мачовете там ще носят по-малка финансова тежест. Но при напредване в турнира отборите неизбежно ще играят в САЩ, където данъчният натиск е по-висок.
Така се създава ситуация, при която два отбора в един и същ турнир могат да имат коренно различни финансови резултати в зависимост от програмата си и спортния успех.
- Реакцията на ФИФА
ФИФА не е представила публично цялостно решение, но според източници работи с федерациите за ограничаване на ефекта и предоставяне на насоки.
Същевременно се обсъжда увеличение на наградните фондове и бонусите за участие. Очаква се окончателното решение да бъде взето на заседание на ФИФА във Ванкувър.
Тази стъпка се разглежда като отговор на опасенията, че отбори могат дори да излязат на загуба от участие в най-голямото футболно събитие.
Най-популярният спорт генерира милиарди евро приходи годишно
- По-широката картина
На теория разширяването до 48 отбора трябваше да направи Световното първенство по-достъпно и глобално. На практика то въведе ново ниво на неравенство, зависещо не от представянето на терена, а от данъчни споразумения и география.
За богатите европейски държави ефектът е управляем. За по-малките той може да бъде значителен и да превърне иначе ценната възможност в сложна финансова дилема.
