С ъщо както в Русия през 2018 г. и в Катар през 2022 г., политиката често си казва думата и в спорта, съобщи Deutsche Welle.
Може ли недоволството от Доналд Тръмп в Европа да накара футболните съюзи да се обединят и да бойкотират Мондиал 2026?
Поради напрегнатите отношения между европейските правителства и Съединените щати призивите за бойкот на европейските отбори на Световното първенство по футбол през 2026 г. започват да набират скорост. Политици, фенове и футболни функционери са сред тези, които считат, че действията на администрацията на Доналд Тръмп – особено по отношение на Гренландия – правят участието в турнира проблематично. На Световния икономически форум в Давос Тръмп каза, че няма да използва сила, за да анексира Гренландия, но преди това той беше заявил следното: „Вероятно няма да постигнем нищо, освен ако не реша да използвам прекомерна сила и насилие, при което, честно казано, ще бъдем неудържими“
Като знаем колко бързо американският президент си променя мнението по всякакви въпроси, би трябвало европейските правителства да останат подготвени за всякакви сценарии – независимо от съобщението, че рамката на споразумението за Гренландия е била договорена с НАТО. Същото важи и за европейските футболни федерации.
"Последно средство"
Могенс Йенсен, говорител на датските социалдемократи за култура, медии и спорт, заяви пред ДВ, че Дания, част от която е полуавтономната територия Гренландия, засега не призовава за бойкот. „Моята партия и аз смятаме, че това е едно от последните средства, към които трябва да се прибегне. Но ако Тръмп все пак реши, че инвазия е начинът да постигне целта си, бойкотът би бил много уместен“, каза Йенсен. Той все пак се надява да не се стигне дотам.
Според информации от различни източници в понеделник в УЕФА е имало среща с шефове на няколко футболни съюза, като основна тема вероятно са били и 10-процентните мита, които Тръмп смяташе да наложи на осем европейски страни заради подкрепата им за Гренландия. Тръмп заяви в сряда, че ще ги отмени, ако сделката с НАТО бъде сключена.
От въпросните осем държави пет вече се класираха за турнира - Норвегия, Холандия, Германия, Франция и Обединеното кралство (Англия и Шотландия), докато Дания, Швеция и Северна Ирландия, която също е част от Обединеното кралство, са в плейофите, а Финландия не се класира. Но не само в Дания може да настъпи обрат в настроенията – в Германия също има гласове за бойкот на първенството. Родерих Кизеветер от Християндемократическия съюз на канцлера Фридрих Мерц и член на Комисията по външни работи на Бундестага допусна, че бойкот е възможен и без американска военна интервенция на острова.
"Ако Тръмп изпълни заканата си за Гренландия и започне търговска война с ЕС, ми е трудно да си представя как европейските страни ще участват в Световното първенство", заяви той пред вестник „Аугсбургер Алгемайне“.
Министърката на спорта Кристиане Шендерлайн обаче прехвърли отговорността на Германския футболен съюз DFB: "Решенията за участие или бойкот на големи спортни събития се вземат единствено от компетентните спортни асоциации, а не от политиците", заяви тя пред агенция Франс прес. ДВ изпрати запитване до DFB с молба да коментират темата, но до този момент отговор не е получен.
В Нидерландия готвят петиция
В Нидерландия вече върви петиция за бойкот, която досега е събрала над 135 000 подписа и продължава да привлича нови съмишленици. Организаторът Тойн ван де Кьокен е разочарован от бездействието на политиците с оглед на факта, че една членка на НАТО заплашва друга. „Спортните асоциации почти винаги казват, че не искат да смесват политиката и спорта, но проблемът е, че политиката вече е там и трябва да заемеш позиция“, каза Ван де Кьокен пред ДВ. Сега той обмисля как да направи така, че петицията да бъде достъпна за още по-широка аудитория, тъй като недоволството сред феновете от този турнир е огромно, твърди нидерландецът.
„Идеята за бойкот е популярна сред футболните фенове като мен. Не бих искал това да се случи, защото няма да има Световно първенство, което винаги е важно събитие в спорта и аз го обичам. Но мисля, че сега политическата ситуация е по-важна“, аргументира се инициаторът на петицията.
Наградата за мир повдига въпроси за неутралитета
На фона на публичното сближаване между президента на ФИФА Джани Инфантино с Тръмп обичайният аргумент на ФИФА за политически неутрална позиция звучи доста нелепо. Датският политик Йенсен също е загрижен, че това ще позволи на Тръмп да използва турнира за „пропаганда“.
„Не може да не ме тревожи фактът, че изведнъж ФИФА реши, че президентът на САЩ заслужава награда за мир, каквато никога преди не е съществувала. Не знам поради каква причина ФИФА трябва да връчва награда за мир, но това може да е предупреждение за това какво може би ни очаква, когато турнирът се проведе в САЩ“, казва говорителят Йенсен.
И той не е единственият, който изразява подобни съмнения - макар че повечето политически партии и футболни федерации са заели изчаквателна позиция и чакат да видят какви точно са намеренията на Тръмп. Новите митнически тарифи би трябвало да влязат в сила на 1 февруари, ако споразумението с НАТО, за което говори Тръмп, не бъде подписано дотогава.
Може ли европейският футбол да се обедини, ако е необходимо?
Евентуален европейски бойкот на турнира може да накара останалата част от футболния свят също да се откаже от него, като се знае, че в Европа играят най-силните футболни клубове. Във Великобритания, Франция и някои други страни да се чуват гласове „за“ и „против“ бойкота на Мондиал 2026, но европейският шампион Испания би могъл да поеме водещата роля в евентуална такава инициатива.
Премиерът на страната Педро Санчес беше един от малкото световни лидери, които призоваха Израел да бъде изключен от международните спортни състезания миналата година. Отново Испания, заедно с Нидерландия и още няколко други държави, заявиха, че ще бойкотират Евровизия заради войната в Газа.
Друга страна, която ще бъде тежко засегната от наказателните тарифи на Тръмп, ако те влязат в сила, е Норвегия. Лисе Клавенес, която ръководи Норвежката футболна федерация (NFF) смята, че ако се стигне до бойкот, никоя страна не може и не трябва да действа самостоятелно: „В тези времена е особено важно страните в Европа да говорят с един глас и да бъдат единни“, каза тя.
