"Капитал": Политикономия на футбола

Всъщност световното първенство по футбол е примамливо с това, че на практика има много повече губещи, отколкото печелещи, и когато във втората категория попаднат страни като Сенегал, Турция, Хърватия или България, това се приема като безспорен триумф на нацията, макар и осъществен на ограничената площ на футболното поле. Сегашните световни финали например се очакват с нетърпение от германците, които разчитат да вдигнат поспадналото си национално самочувствие със световна титла на националния си отбор - точно както стана в следвоенната 1954 г. и фантастичната победа с 3:2 над Унгария, или като през 1990 г., когато страната току-що се беше обединила след падането на Берлинската стена.

За доста страни, преживели политически катаклизми, Мондиал 2006 се явява отлична възможност за национално обединение. От този тип са както пострадалата от жестоката гражданска война Ангола и разделената на два лагера Кот д'Ивоар, така и Сърбия и Черна гора, която ще се представи за пос­леден път пред света с това име, след като вече се раздели на две. Според социологическите проучвания в Буенос Айрес евентуалното спечелване на титлата от Аржентина ще помогне за формиране на позитивни обществени настроения в страна, чиято икономика все още се съживява от падането на валутния борд. За страни от бившия Източен блок като Хърватия, Чехия и Полша Мондиал 2006 е шанс да покажат, че са способни да съперничат на големите в Европа ако не в друго, то поне във футбола. В други държави, например Мексико, важ­ни политически събития като предизборната кампания за президент са подчинени изцяло на футбола и предстоящия гастрол на националния тим в Германия, а всички кандидати за поста плащат милиони долари за предизборни клипове, асоциирани с футбола. Поддръжниците им използват често футболна лексика спрямо опонентите си, опираща до термини като "червен картон" и "шут отзад".