Белгия отказа да отвори трудовия си пазар за българи и румънци, тъй като много граждани на тези страни, които вече работят в там, мамят системата за социално осигуряване, пише днес "ЮроАктив" (EurActiv.com).
Въпреки че мнозина очакваха обратното, едно от първите решения на новоназначения премиер Елио ди Рупо бе да удължи забраната за българи и румънци до края на 2013 г.
Съобщението, което беше направено от белгийския министър на заетостта Моника де Конинк, е смятано за пречка за България и Румъния, които призовават за вдигане на всички останали ограничения, засягащи гражданите им в страните от ЕС.
Според информация на ЮроАктив Белгия е обезпокоена от факта, че много българи и румънци, които вече работят в страната, използват различни трикове, за да се възползват от белгийската система за социално осигуряване. Това включва да се търси защита от фалит за нова компания или пък назначаване и след това незабавно уволняване на съпрузи от компания, която е била наскоро основана в Белгия.
Така българи и румънци ще могат да се възползват от
пълната свобода на движението за работниците едва от януари 2014 г.,
седем години след присъединяването им към ЕС.
На 25 октомври Европейският парламент прие резолюция, с която призова за отстраняване на всички ограничения, които са в сила за работниците от най-новите му членки. Няколко държави обаче се противопоставиха.
През април Холандия въведе ограничения за България и Румъния, подобни на тези за гражданите на страни извън Евросъюза. През август същото стори и Испания, но само за румънците, тъй като високата безработица отежнява допълнително ситуацията в страната.
В момента българските и румънските работници ползват правото си на свободно движение
само в 15 страни от 27-членния ЕС -
Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Швеция Унгария, Гърция, Испания, Португалия и Чехия.
В останалите 10 се изисква обикновено гражданите на двете страни да имат разрешителни за работа.
Европейската комисия трябва да разгледа решенията срещу отварянето на трудовия пазар за българи и румънци, отбелязва "ЮроАктив".
"Не е достатъчно просто да изпратиш съобщение за намерения, то трябва да е подкрепено от анализ на сътресенията на трудовия пазар или заплахата от такива сътресения в дадената страна", заяви европейският комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното включване Ласло Андор, като допълни, че всеки случай ще бъде разгледан отделно.
