С ивар Ашур е родена сред война и глад — и не е познавала нищо друго. Сега тя е в реална опасност да умре, без никога да е преживяла момент на мир или удовлетворение, пише The Guardian.
(Във видеото: Гладът в Газа взема жертви: Над 9 000 деца се нуждаят от спешна помощ)
Шестмесечното палестинско момиченце, чието болезнено измършавяло тяло се превърна в символ на умишленото гладуване в Газа, след като се появи по Би Би Си тази седмица, е тежало едва 2,5 кг при раждането си на 20 ноември миналата година.
A picture that shocked the world: the story behind baby Siwar Ashour#Gaza #Isreal https://t.co/O99acPbROl
— megmegmoog Rejoin EU 🇪🇺 (@megmegmoog) May 12, 2025
От раждането си Сивар има проблем с хранопровода, койтозатруднява приема на кърма и я прави зависима от специализирана адаптирана млечна формула, която е в критичен недостиг.
Домът на родителите ѝ в Ал-Нусейрат, в централната част на Ивицата Газа, е бил бомбардиран в началото на войната, която избухна през октомври 2023 г., когато „Хамас“ уби 1200 души в Израел. Това доведе до мащабно израелско нападение, което досега е отнело живота на над 52 000 души в Газа.
Семейството е живяло в палатки известно време, но намирането на храна и вода в лагера е било почти невъзможно, а и той е бил подложен на израелски обстрел.
Те се опитали да се върнат в Ал-Нусейрат, за да отседнат в дома на бабата и дядото на Сивар, но и той бил бомбардиран. От сградата е останала само една стая, която споделят с още 11 души. Там се ражда Сивар.
„Бях изтощена през цялото време. Нямаше уединение и не можех да си почина“, разказва Наджва Арам, 23-годишната майка на Сивар.
„Нямаше нормална храна, и когато я родих, тя не беше като другите бебета“, казва още тя.
„Въпреки слабостта ѝ, когато се роди, беше красива — това личеше по чертите ѝ. Но сега е неестествено слаба. Бебета на нейната възраст трябва да тежат поне шест килограма — а тя е между 2 и 4“, добавя майката.
Наджва разбира миналия месец, че е бременна с второ дете, но живее в постоянен страх да не загуби Сивар, преди да се роди нейният брат или сестра. Преместила се е в Хан Юнис при майка си, но прекарва по-голямата част от последните месеци в болница с крехката си дъщеря.
Five-month-old Siwar Ashour is being ravaged by severe malnutrition and acute dehydration. Her mother makes an urgent appeal to the world as Siwar’s life hangs in the balance, with Gaza’s crossings sealed shut by Israel since March 2, 2025. Doctors warn she will not survive much… pic.twitter.com/4xN9HNjGJQ
— Translating Falasteen (Palestine) (@translatingpal) April 30, 2025
Съпругът ѝ Салех е сляп и е останал в Ал-Нусейрат. Безмилостните бомбардировки принуждават семейството да се мести многократно, както почти всички в Газа, и ги разделят.
„Въпреки че бащата на Сивар е сляп, той много играеше с нея. Посети ни в болницата само веднъж, защото не може да се движи без придружител“, казва Наджва. „Той се страхува за нея дори повече от мен — изключително е привързан към нея.“
Семейството няма никакви доходи и разчита на благотворителни кухни и оскъдна хуманитарна помощ, която също е в недостиг, тъй като пълната блокада на Газа от Израел вече продължава почти 70 дни. Филип Лацарини, ръководител на агенцията на ООН за помощ на палестинците (UNRWA), заяви тази седмица: „Човешкото и политически мотивирано гладуване в Газа е израз на абсолютна жестокост.“
Наджва и майка ѝ разполагат с един чувал брашно и няколко консерви.
„Когато това свърши, няма да можем да купим нищо — цените са твърде високи“, казва Наджва. Още по-тревожно е, че адаптираното мляко, от което Сивар се нуждае, почти не се намира.
„И аз страдам от недохранване. Въпреки това се опитвам да я кърмя, но тя отказва — плаче непрекъснато и ме отхвърля напълно“, казва Наджва.
„Затова трябваше да разчитам все повече на адаптираното мляко. Когато я кърмех, една кутия стигаше за месец. Сега свършва за по-малко от седмица“, допълва тя.
Наджва и дъщеря ѝ прекарват по-голямата част от март в болница в Дейр ал-Балах, където имало налично адаптираното мляко, и Сивар наддава до 4 кг.
„Забелязах, че започна да се усмихва и да играе — това ме направи щастлива и ми вдъхна надежда, че ще се възстанови“, казва тя.
Но този крехък лъч надежда угасва, когато ги изписват и Сивар отново започва да губи тегло. Насочват я към болница „Насер“ в Хан Юнис.
„Лекарите правят всичко възможно, за да се грижат за нея, но и това адаптирано мляко не ѝ понася“, казва Наджва. „Условията в болницата са тежки — по шестима пациенти в стая. Където и да погледнеш, виждаш страдание. Има дете в по-тежко състояние от Сивар.“
„Да виждам дъщеря си в това състояние всеки ден ми причинява безсъние. Постоянно съм в тревога и прекалено много мисля. Понякога просто не издържам да я гледам така и започвам да плача. Ужасява ме мисълта, че мога да я загубя. Не може ли светът да отвори пропускателните пунктове, за да влязат мляко, храна и лекарства? Всичко, което искам, е дъщеря ми Сивар да живее като всички други деца по света.“
Д-р Ахмед ал-Фара, директор на детското и родилното отделение в медицинския комплекс „Насер“, заявява, че всеки ден се регистрират между пет и десет нови случая на недохранване.
„Виждаме изключително тежки случаи. Недохранването се проявява у децата по ужасяващ и видим начин“, казва той. „Нямаме какво да им предложим. Нуждаят се от протеини, но няма откъде да ги вземем. Опитваме се да осигурим малко мляко, мляко на прах — но повече от това не можем.“
