У гандските здравни власти са потвърдили изолиран случай на заболяване, причинено от вируса "Марбург", силно заразна хеморагична треска, докато са провеждали наблюдение за огнище на ебола, съобщи днес Африканският център за контрол и превенция на заболяванията - водещата здравна агенция на континента, предаде Ройтерс.
Никой от контактите на починалото от "Марбург" дете на година и половина не е развил симптоми и в момента няма активен случай в източноафриканската страна, добави говорител на АЦКПЗ, позовавайки се на властите на Уганда.
Световната здравна организация заяви, че е била уведомена за случай от Уганда на 30 юни и е информирала своите държави членки.
„СЗО е поискала допълнителна информация и подкрепя местните действия, включително разследване на случаите, активно откриване на случаи, проследяване на контакти и ангажиране на общността“, заяви говорител на СЗО.
U Ugandi potvrđen izolovan slučaj infekcije virusom "Marburg"https://t.co/CkdKPIdrTL
— Insajder TV (@Insajder_net) July 1, 2026
Африканският център заяви, че случаят с "Марбург" е открит в западната част на Уганда.
„Ангажираме се с правителството на Уганда чрез официалните канали за обществено здравеопазване относно докладите, свързани с болестта, причинена от вируса "Марбург". На този етап не можем да потвърдим съобщенията за никакви допълнителни случаи“, заяви говорителят.
Последното огнище на "Марбург" в Уганда беше през 2017 г.. Реагирането на "Марбург" изисква същите стъпки, както и реагирането на ебола, отбелязаха от агенцията.
СЗО предупреди за появата на смъртоносен вирус в Етиопия
- Какво представлява вирусната хеморагична треска
Вирусна хеморагична треска (ВХТ) е общо наименование за група тежки, често животозастрашаващи заболявания, причинени от няколко различни семейства РНК вируси. Тези заболявания засягат множество органни системи в тялото и увреждат съдовата система, което може да доведе до спонтанни кръвоизливи (хеморагии). Въпреки че кръвоизливите са характерен симптом, те не се проявяват при всички пациенти. Вирусите, причиняващи ВХТ, принадлежат към четири основни семейства:
- Filoviridae (вируси Ебола и "Марбург"),
- Arenaviridae (вируси Ласа и Хунин),
- Bunyaviridae (вирус на Кримско-конгоанската хеморагична треска и хантавируси) и
- Flaviviridae (вируси на жълтата треска и денга).
Естественият резервоар на тези вируси обикновено са животни като гризачи, прилепи или примати, които често не проявяват симптоми на заболяването.
Предаването на инфекцията на хора става по няколко начина:
- чрез директен контакт със заразени животни или техните екскрети,
- чрез ухапване от заразени членестоноги като кърлежи и комари, или
- чрез директен контакт с телесни течности (кръв, слюнка, урина) на инфектиран човек.
Способността за предаване от човек на човек е особено висока при някои ВХТ, като Ебола, което ги прави изключително опасни при епидемични взривове.
Клиничната картина на ВХТ обикновено започва с неспецифични грипоподобни симптоми, включително внезапна висока температура, главоболие, мускулни болки, отпадналост и втрисане. В рамките на няколко дни състоянието може бързо да се влоши, като се появят гадене, повръщане, диария и обриви по кожата. В тежките случаи заболяването прогресира до хеморагична фаза с кървене от венците, носа, кожата и вътрешните органи. Крайният стадий често е свързан с развитие на шок, мултиорганна недостатъчност и висока смъртност, която при някои вируси може да надхвърли 80%.
Вирусните хеморагични трески са разпространени предимно в тропическите и субтропическите региони на Африка, Азия и Южна Америка. Някои от тях обаче са ендемични и за части от Европа. От особено значение за България и Балканския полуостров е Кримско-конгоанската хеморагична треска (ККХТ), която се пренася от кърлежи и е причина за ежегодни случаи в региона. Поради високата си леталност и потенциала за бързо разпространение, ВХТ представляват сериозна заплаха за общественото здраве в световен мащаб.
Диагнозата се поставя чрез специализирани лабораторни тестове, които откриват вируса или антитела срещу него. Лечението е предимно поддържащо и симптоматично, насочено към поддържане на хидратацията, електролитния баланс и функциите на жизненоважните органи. За някои ВХТ се прилагат антивирусни препарати. Превенцията е от ключово значение и включва мерки за контрол на преносителите (кърлежи, комари), избягване на контакт с животинските резервоари, стриктни мерки за инфекциозен контрол в здравните заведения и ваксинация, каквато съществува например за жълтата треска.
