Хк конг е един от най-богатите азиатски градове,
известен с небостъргачите си от стъкло и стомана.
Но смъртта на
девет души, загинали при пожар в блок с миниатюрни апартаменти,
разкри огромния недостиг на прилични жилища за най-бедните.
Уон Кам-хой е успял да се спаси от пожара, който се
разпространи в сряда сутринта в сграда, разделена на малки кутийки
или кабинки, за да могат там да бъдат наблъскани максимално
много хора на минимална цена.
Пожарът, най-вероятно умишлен, тръгна от сергия на
Женския пазар, разположен в подножието на блока в Коулун,
континенталната част на Хонконг.
"Не искам да живея повече в кутия, най-вече в някоя от
кутиите, които са близо до пазарите. Надявам се да живея в
социално жилище", казва оцелелият Уон, докато подава
молба за помощ в социален център.
Хонконг е на трето място в класацията на градовете
с най-високи наеми след Токио и Москва. Ето защо молбата на Уон
може да не бъде удовлетворена.
Повечето от жертвите на пожара загинаха от задушаване с
отровен дим, хванати в капана на тесните коридори и стълбища,
най-често блокирани от струпани там всевъзможни вещи.
Правителството знае, че тези
апартаменти кабини се
превръщат в смъртоносен капан
в случай на пожар, че са развъдник
на болести като туберкулозата, например. Но властите отказват да
забранят съществуването им с аргумента, че живеещите там
не могат да си позволят друго жилище.
Наемът на микроапартамените е най-малко 200 долара
на месец. Това е евтино в сравнение със средните наеми на
хонконгските жилища, но техните собственици много често печелят
много повече, отколкото собствениците на луксозни апартаменти.
След пожара от миналата седмица правителството се разкая
и обеща да затегне мерките за безопасност и за противопожарна
охрана на пазарите.
Жителите на апартаментите кабини
обаче обвиняват властите, че не им оставят друг избор, освен да живеят
при опасни условия, както и че защитават интересите на строителните
предприемачи, а не строят прилични жилища, които да са по джоба
на всеки.
Мразя, когато правителството твърди, че става дума за
слаб надзор, казва Чан Сиу-мин, социален работник, който от
шест месеца обитава експериментално един от миниатюрните апартаменти, за да
разбере какво е да живее човек в тях.
Хонконг, който беше върнат на Китай през 1997 г.
и е
символ на един необременен с комплекси капитализъм, е известен
със залива си, около който се извисява гора от небостъргачи от
стъкло и стомана, както и с търговските си центрове, пълни с луксозни
бутици.
Обратната страна на медала разкрива дълбоката пропаст
между най-богатите и средната класа, разлика, която се долавя
най-вече когато става дума за жилищата.
От 2,34 млн. хонконгски домакинства 30,8% живеят в държавни жилища с нисък наем, 16,2 на сто в
апартаменти, за чиито наем получават помощи от властите, а 52,4 на сто - в частни жилища.
Изследване на банка "Маккуори" показа, че предлагането на
жилища със среден наем е намаляло, като предупреди правителството,
че това може да породи социални бунтове.
Противно на ширещото се мнение, терените в Хонконг не
са малко, се посочва още в изследването.
Проблемът е, че те се продават на предприемачи, които
строят там жилища, предназначени за най-богатите домакинства и
за богатите китайци от континента.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
