Но смъртта на девет души, загинали при пожар в блок с миниатюрни апартаменти, разкри огромния недостиг на прилични жилища за най-бедните.
Уон Кам-хой е успял да се спаси от пожара, който се разпространи в сряда сутринта в сграда, разделена на малки кутийки или кабинки, за да могат там да бъдат наблъскани максимално много хора на минимална цена.
Пожарът, най-вероятно умишлен, тръгна от сергия на Женския пазар, разположен в подножието на блока в Коулун, континенталната част на Хонконг.
"Не искам да живея повече в кутия, най-вече в някоя от кутиите, които са близо до пазарите. Надявам се да живея в социално жилище", казва оцелелият Уон, докато подава молба за помощ в социален център.
Хонконг е на трето място в класацията на градовете с най-високи наеми след Токио и Москва. Ето защо молбата на Уон може да не бъде удовлетворена.
Повечето от жертвите на пожара загинаха от задушаване с отровен дим, хванати в капана на тесните коридори и стълбища, най-често блокирани от струпани там всевъзможни вещи. Правителството знае, че тези
апартаменти кабини се превръщат в смъртоносен капан
в случай на пожар, че са развъдник на болести като туберкулозата, например. Но властите отказват да забранят съществуването им с аргумента, че живеещите там не могат да си позволят друго жилище.
Наемът на микроапартамените е най-малко 200 долара на месец. Това е евтино в сравнение със средните наеми на хонконгските жилища, но техните собственици много често печелят много повече, отколкото собствениците на луксозни апартаменти.
След пожара от миналата седмица правителството се разкая и обеща да затегне мерките за безопасност и за противопожарна охрана на пазарите.
Жителите на апартаментите кабини обаче обвиняват властите, че не им оставят друг избор, освен да живеят при опасни условия, както и че защитават интересите на строителните предприемачи, а не строят прилични жилища, които да са по джоба на всеки.
Мразя, когато правителството твърди, че става дума за слаб надзор, казва Чан Сиу-мин, социален работник, който от шест месеца обитава експериментално един от миниатюрните апартаменти, за да разбере какво е да живее човек в тях.
Хонконг, който беше върнат на Китай през 1997 г.
и е символ на един необременен с комплекси капитализъм, е известен със залива си, около който се извисява гора от небостъргачи от стъкло и стомана, както и с търговските си центрове, пълни с луксозни бутици.
Обратната страна на медала разкрива дълбоката пропаст между най-богатите и средната класа, разлика, която се долавя най-вече когато става дума за жилищата.
От 2,34 млн. хонконгски домакинства 30,8% живеят в държавни жилища с нисък наем, 16,2 на сто в апартаменти, за чиито наем получават помощи от властите, а 52,4 на сто - в частни жилища.
Изследване на банка "Маккуори" показа, че предлагането на жилища със среден наем е намаляло, като предупреди правителството, че това може да породи социални бунтове.
Противно на ширещото се мнение, терените в Хонконг не са малко, се посочва още в изследването. Проблемът е, че те се продават на предприемачи, които строят там жилища, предназначени за най-богатите домакинства и за богатите китайци от континента.
Източник: превод: БТА
Последвайте ни
