М уса Хасахя Касера има толкова много деца, че не може да запомни имената на повечето от тях.
Селянинът от Уганда се опитва да осигури прехраната на огромното си семейство, което според него включва 12 съпруги, 102 деца и 578 внуци. И вече смята, че това е достатъчно.
After 102 children, Ugandan villager says enough is enough.
— AFP News Agency (@AFP) February 2, 2023
Musa Hasahya Kasera has so many children he can't remember most of their names. Now he is struggling to provide for his family that he says includes 12 wives, 102 children and 578 grandchildrenhttps://t.co/XkEMJ5I2QX pic.twitter.com/5WHS6xCRIF
"Първоначално беше шега... но сега това придоби своите проблеми",
казва 68-годишният мъж пред Агенция Франс прес в чифлика си в село в източната част на Уганда.
"С моето влошено здраве и по-малко от хектар земя за толкова голямо семейство, две от жените ми ме напуснаха, защото не можех да осигурявам най-основните неща като храна, образование, облекло".
Муса, който в момента е безработен, но се е превърнал в нещо като туристическа атракция в селото си,
казва, че съпругите му сега приемат противозачатъчни, за да спрат семейството да се разраства повече.
"Моите съпруги приемат контрацептиви, но аз не. Не очаквам да имам повече деца, защото се поучих от безотговорната си постъпка да създам толкова много деца, за които не мога да се грижа"...
Хасахя се жени за първата си съпруга през 1972 г. на традиционна церемония,
когато и двамата са на около 17 години, а първото му дете се ражда година по-късно.
"Тъй като имам само един брат, бях посъветван от него, както и от роднини и приятели, да се оженя за много съпруги, за да създам много деца и да увелича семейното наследство", казва Хасахя.
Привлечени от тогавашния му статут на търговец на добитък и месар,
селяните му предлагали дъщерите си за женитба, дори и такива, които не са навършили 18 години.
Детските бракове са забранени в Уганда едва през 1995 г., докато полигамията е разрешена според някои религиозни традиции.
102-те деца на Хасахя са на възраст от 10 до 50 години, а най-младата му съпруга е на около 35 години.
"Мога да си спомня само имената на първото ми дете, както и на последното", казва той, докато рови из купища стари тетрадки, търсейки подробности за ражданията на децата.
"Майките са тези, които ми помагат да ги идентифицирам", добавя той.
Хасахя не може да си спомни и имената на някои от жените си. Затова се консултира с един от синовете си, 30-годишен начален учител, който помага в семейните дела и е един от малкото, получили образование.
Жителите на селото на Хасахя се занимават предимно със земеделие, като отглеждат маниока, ориз и кафе, както и добитък.
Много членове на семейството на мъжа се опитват да спечелят пари или храна, като вършат домакинската работа на своите съседи или прекарват дните си в носене на вода и дърва за огрев, често изминавайки дълги разстояния пеша.
Други си стоят у дома: жените тъкат рогозки или сплитат коси, а мъжете играят карти под сянката на някое дърво.
Когато обедната трапеза е готова, Хасахя излиза от колибата си и призовава шумно семейството да се събере да яде.
"Храната едва стига. Принудени сме да храним децата веднъж или при добър ден - два пъти", казва третата съпруга на Хасахя.
Тя споделя, че ако е знаела, че той има други жени, нямало да се съгласи да се омъжи за него.
"Дори като дойдох и се примирих със съдбата... той доведе четвърта, пета, докато стигна до 12", добавя отчаяна тя.
Две от съпругите му вече са напуснали мъжа,
а други три сега живеят в друг град на около два километра разстояние поради пренаселеността в чифлика.
На въпрос защо смята, че повечето от жените му не са го изоставили, Хасахя заявява: "Всички ме обичат, виждате, че са щастливи!".
Заглавната снимка е илюстративна.
