Скандал вади на показ фармацевтични лъжи

Скандалът с лекарството Мediator на лабораторията "Сервие" (Servier.com), който избухна във Франция в началото на годината, стана повод за безпрецедентни разкрития за лекарствената индустрия.

Френският министър на здравеопазването обеща да ускори проверките за безопасност на десетки лекарства и да промени процедурите за издаване на разрешителни за тях след критичния доклад на Генералната инспекция по социалните въпроси за хапчето за отслабване, приемано от диабетици, което е причинило, както се предполага, смъртта на над 500 души, пише френското сп. "Нувел обсерватор" в обширен материал:

В тази афера всичко излиза на показ: леността на експертите, постепенното приспиване на съвестта, нехайството на лекарите и на фармацевтите, отговарящи за здравната сигурност, надмощието на статистиката над мисълта и проверките на място и накрая прикритото влияние на една всемогъща лаборатория върху отговорните за общественото здраве.

Създателят на лекарството Мediator е 88-годишният Жак Сервие - ужасен финал за управлението на един човек, който през целия си живот е постигал успех в сянката на силните на деня.

Благият доктор, който навремето е имал връзки с президента Жорж Помпиду, получава Ордена на почетния легион през 1985 г., връчен му от Франсоа Митеран, а после става кавалер на Големия кръст, предоставен му от Никола Саркози.

За близо 60 години той изгражда фармацевтична империя,

в която днес работят 20 хил. души в цял свят. Творението на живота му обаче е подкопано от едно старо лекарство - Меdiator, което представлява по-малко от 1% от оборота на лабораторията.

За 33 години от лекарството са продадени 155 млн. опаковки и то стана причина за смъртта на близо 500 души, което прави процент на смъртност едва 0,0005%.

Въпреки това прокуратурата в Париж започна разследване и то предизвиква паника в централата на лабораторията в Ньой. Всички ръководства, дори най-отдалечените, са получили нареждане незабавно да унищожат архивите. Заповедта е дадена по телефона, за да не остават следи.

"Легендата Сервие е създадена единствено от Жак. Никой не знае с точност истинската история на фирмата. Никой, освен той самият, няма разрешение да говори по този въпрос", казва член на семейството му.

Босът винаги държи в сянка своите съдружници

Дори четирите дъщери на доктор Сервие никога не получават разрешение да излязат на светло. Едната умира, другата е осъдена за това, че обхваната от отчаяние, убива съпруга си с брадва една вечер. Най-голямата и най-малката, и двете лекарки, работят известно време за баща си, след което настъпва разрив и те бягат в Брюксел.

Но повече от половин век Жак Сервие разказва неуморно своята красива история на бедняк, тръгнал от нищото и стигнал до основаването на малка лаборатория в Орлеан, закупена през 1954 г., която произвеждала рибено масло от черен дроб на моруна.

Индустриалецът, известен с актьорския си талант, променя версиите в зависимост от събеседниците си. Близък на семейството си спомня, че Жак не е купил, а е наследил лабораторията от баща си заедно с брат си, който лека полека отстранява.

След като завършва медицина и фармация, през 1944 г. Сервие влиза в армията, а в края на 50-те години започва да произвежда лекарства. Той обаче

бързо разбира, че неговият сектор на дейност е политиката

Държавата издава разрешителните за пускане на лекарства на пазара, определя цената на медикаментите и поради това индустриалецът създава стабилни връзки в тези среди.

За половин век всички видни парижани преминават през хотела му в Ньой - бизнесмени, журналисти, високопоставени чиновници, политици, министри на здравеопазването както от десницата, така и от левицата.

На тези срещи Сервие често само наблюдава, но понякога вика настрана някой от високопоставените чиновници в здравеопазването и му подмята: "Разбирах се добре с много от вашите предшественици и всички те направиха добра кариера...".

Индустриалецът има добри връзки не само сред бившите членове на Агенцията по лекарствата, на Националната академия по медицина или на Националната академия по фармация. Той си осигурява услугите на бивши министри като Жан-Бернар Раймон (на външните работи), или на социалиста Анри Найе, бивш министър на правосъдието, въпреки че

лекарят никога не е криел връзките си с най-консервативната десница

Найе казва, че е бил нает единствено заради правните си познания. "Лобиране? Никога", уверява той. С изключение на няколко обяда с Рене Тьолад, сенатор от Социалистическата партия, отговарящ за социалната политика, и едно телефонно обаждане на сегашния външен министър Бернар Кушнер, за да получи визи за китайски лекари, които искали да посетят изследователските центрове на Сервие.

До този момент политиците винаги са били доброжелателни към Жак Сервие, неговата фирма обаче никога не е публикувала сметки.

През 1981 г. предприемачът, подобно на всички големи собственици, се опасява, че бизнесът му може да бъде национализиран, но изпреварва събитията, създавайки непроницаема система от безброй фирми. Днес той управлява десетина филиала, един от които в Женева.

На девето място е по богатство във Франция и миналата година се ожени за трети път за една от бившите си служителки. Никакви излишъци, никакво демонстриране на богатство с изключение на личен шофьор и бодигард, който го охранява дискретно, когато вечеря в ресторант или се връща у дома.

В дома му царува тайнственост, понякога граничеща с параноя

"Когато влизаш в дома на Сервие, имаш чувството, че проникваш в Пентагона. Пощенските кутии се контролират, блекберитата са забранени от страх, че някой може да ни шпионира, но от 20 години не сме създавали нови лекарства, в основни линии рециклираме стари молекули", казва високопоставен негов кадър.

Много лекари, сред които проф. Филип Ивън, смятат, че "с изключение на няколко ефективни медикамента като Glucidoral и Diamicron, и двете антидиабетни лекарства, както и Coversyl за високо кръвно налягане, много от продуктите на Сервие са чисто шарлатанство".

Успехът на доктора се дължи преди всичко на маркетинговия му гений, съгласни са мнозина. Сервие има дарбата да продава своите лекарства, благодарение на която завладява Източна Европа, Русия, Азия. Но във Франция, където лабораторията реализира едва 15% от оборота си, превъзходството на Сервие все още не е признато.

Уважаван преподавател по фармакология дори казва на своите студенти: "Когато става въпрос за Сервие, отнасяйте се с подозрение".

Когато правиш търговия не е добре да казваш цялата научна истина

Трябва да умееш да представяш продукта си. И затова Жак Сервие пропуска да спомене факта, че лекарството за отслабване Mediator е от амфетаминов тип, което му позволява да оцелее, докато други медикаменти от същия клас като Isomeride и Ponderal са забранени през 1997 г.

Служителите на бизнесмена, както и тези на другите лаборатории, разполагат със средства за съблазняване на лекарите - писалка "Монблан", чекове подаръци, обещание за участие в конгреси в Прага или Маями.

Във Франция само две жени се осмеляват да заведат дело срещу Сервие заради лекарството Isomeride. "Много болни се отказаха да сезират съда, защото лекарите им ги разубедиха, върху тях беше оказан натиск, те се страхуваха", спомня си една от жените, която в крайна сметка спечели делото.

В САЩ обаче, където Isomeride се продава под името Redux от американска фирма, хиляди жертви завеждат искове. Адвокатите отвъд Атлантика правят нечувани разкрития.

Млад лекар на Сервие, който уведомил ръководството за невротоксичните последици от медикамента, бил помолен да си мълчи, след което бил уволнен. Друго изследване върху мишки, лекувани с него, което показало удебеляване на сърдечните клапи, било подминато без внимание.

По същото време други хора в конфликт с Жак Сервие получили анонимни заплахи

Проф. Лусиен Абенхайм от университета "Макгил" - в основата на първото голямо изследване, разкриващо опасностите от Isomeride, получава малки ковчези в дома си. Служител на министерството на здравеопазването, занимаващ се със случая, е заплашван по телефона. Журналист, който също прави разследване за лекарството за отслабване, е проследен по време на уикенд с любовницата си във Венеция. Малко след това съпругата му получава папка с фактура от хотела, снимки и подробни извлечения от банковата му карта.

През 1999 г. "Нувел Обсерватьор" разкри, че в апартамент на Сервие се помещава група, състояща се от бивши служители на полицията, на контраразузнаването и на външното разузнаване. Преди наемането му всеки кандидат трябвало да отговори на три "професионални" и три "лични" въпроси, досущ като при масоните.

Никой не е чувал нищо за тази служба, докато един от агентите не разкрива всичко, след като го уволняват. Той е приет от тогавашния прокурор на Нантер и днешен приближен на Никола Саркози - Ив Бо, и му разказва за методите за набиране на служители на Сервие. Той добавя доказателства, че

в Русия лабораторията служи за прикритие на френското външно разузнаване

Искът на бившия таен агент, както и тези на четирима дискриминирани служители, са оставени без последици. Официално, тайната клетка вече не съществува. Според информация на "Нувел Обсерватьор" обаче тя все още е активна и продължава да се ръководи от Мартин Ло, бивша служителка на военното разузнаване, директно подчинено на президента.

Машината "Сервие" се активизира при всяко ново обвинение като това на пневмолога Ирен Фрашон, която през 2007 г. започва да изследва връзката между Mediator и случаи на валвулопатия. Оттогава младата жена се превръща в героиня, а властите установяват, че 500, може би 1000 души са починали вследствие на употребата на лекарството.

"Маркетингова цифра. Няма в какво да ни упрекнат", е коментарът на Жак Сервие в новогодишното му обръщение към служителите си. Аферата Mediator обаче е само един симптом.

От 20 години лекарствените гиганти превърнаха молекулите в продукт като всички останали. Всичко се свежда до един болен, който все още не знае това. Трябва да бъде накаран да го разбере: фармацевтичната индустрия възприема философията на д-р Кнок, персонаж в театралната пиеса, написана през 1923 г. от Жюл Ромен.

За да се развива системата, се измислят болести

Ситуацията е безупречно резюмирана от датчанина Микел Борх-Якобсен, специалист по история на психиатрията, който прави документален филм, озаглавен "Болести за продан".

"Преди се създаваха лекарства, за да се лекуват болести. Сега се създават болести, за да се продават лекарствата, и тези заболявания, които не отговарят на нито едно патентовано лекарство, просто изчезват от радара". По думите му ново заболяване се пуска както се пуска нова марка дънки.

Така например през 2007 г. гигантът "Пфайзер" "създаде" фибромиалгията и лекарството Lyrica, насочено към зрели жени с доста смътни симптоми - обща отпадналост, болки в мускулите. Лекарството донесе приходи от 1,8 млрд. долара само през 2007 г., въпреки вероятната си безполезност и страничните си ефекти - безсъние и напълняване.

Друга предпочитана мишена са всички видове психически състояния

През 2009 г. изследователят от Северозападния университет в Чикаго Кристофър Лейн публикува свой труд със заглавие "Как психиатрията и фармацевтичната индустрия медикализираха нашите емоции".

Под общия знаменател на "депресията" бяха създадени антидепресанти, лекуващи любовната мъка, скръбта, умората или търсенето на отговор за смисъла на живота. Срамежливостта, страхът от говорене пред публика, всички признаци на стеснение вече попадат в категорията "синдром на социалната тревожност" и носят милиони в сметките на създателите си.

"Сезонно афективно разстройство" (лошото настроение, когато дните стават по-къси), "периодично-експлозивно разстройство" (гневът зад волана), "предменструално дисфорично разстройство" (лошо настроение преди месечния цикъл), всички те работят за фармацевтичната индустрия през 2010 г.

Много медикаменти се представят като нови, но в действителност са копия на предишните, наричат ги "аз също" (me too). Защо фармацевтичните компании не продължават са произвеждат оригинала, ако той е добър? Много просто, за да избегнат "генеризирането".

Когато лекарството стане генерично, то попада в публичната сфера

и може да се произвежда от други лаборатории, които продават на 20% по-ниска цена продукт, който не им е струвал нищо. За да не попадне в публичната сфера, производителят му дава ново име, като същевременно незначително го променя, например добавя някакъв витамин, за да не е точно същото лекарство.

За клинични опити е пресилено да се говори. Лабораториите не играят роля освен в случаи на тежки патологии или за сравняване на един нов продукт с друг, съществуващ отпреди, и за да се докаже някакво превъзходство. Лабораторията го сравнява с плацебо, т.е. с чаша вода.

Получаването на разрешение за пускане на пазара на "me too" е много лесно. Например лекарството Prozac, когато става генерично, е заменено от Zoloft и Deroxat, много по-скъпи, защото са "нови". Заради скандала от началото на 60-те години с успокоителното Thalidomide, предписвано на бременни жени, се създава сегашната система на разрешителни за пускане на пазара.

Реакциите, предизвикани от раждането на 12 хил. бебета с малформации, накараха лабораториите да увеличат клиничните опити преди пускането на лекарството в търговската мрежа. Но този кордон за сигурност се пропука. Самите лаборатории трябва да доказват ефективността (спрямо рисковете) на новите си лекарства и

много фирми не се колебаят да скриват негативните клинични опити

Като например "Джи Ес Кей" с нейния антидепресант Deroxat, който се оказа опасен за тийнейджърите, или "Мерк" с противовъзпалителното Vioxx, изтеглено от пазара през 2004 г., което става причина за смъртта на 30 хил. души в САЩ.

След като веднъж бъде пуснат на пазара, макар и опасен, новият медикамент може да остане в обращение с години. Защото много по-лесно се получава разрешение за пускане на пазара, отколкото анулирането му.

Така например във Франция годишно биват забранявани само две до четири лекарства (при 8000 в търговската мрежа). Често засегнатите лаборатории обжалват. Решението за забрана на противовъзпалителния гел Ketum е отменено от Държавния съвет през юли м.г. Лабораториите инвестират огромни суми в маркетинга.

Според Микел Борх-Якобсен, който анализира маркетинговия план за антидепресанта Lexapro, оповестен от американския Сенат, производителят е инвестирал 115 млн. долара за рекламирането му, от които 36 млн. за "образователни" вечери, предлагани на лекари, и за конференции.

Марсия Анджел, бивша главна редакторка на сериозното издание New England Journal of Medecine, е категорична: "Днес тази индустрия е в основната си част машина за маркетинг.

Тя цели да продава лекарства с несигурна полза, използвайки богатството и мощта си, за да влияе, упражнява принуда или заобикаля институциите, които могат да се изпречат на пътя й. И най-вече лекарите, тъй като именно те предписват лекарствата".