В енецуела отбелязва утре годишнина от смъртта на бившия президент Уго Чавес, покосен от рак преди година. Богатата на петрол страна се разтърсва от безпрецедентни протести срещу неговия приемник и политически наследник Николас Мадуро.
Ликът на Команданте, който почина след близо двегодишна битка с болестта, все още се вижда на всеки ъгъл в страната, пише Валерия Пачеко от Франс прес.
Облечен в обичайната си униформа на командир от парашутните части и по-рядко в костюм или с червена риза, той може да бъде видян и чут по всяко време в медиите, а потретите му красят много стени на училища, фасади на официални сгради или скромни жилища.
Изглежда, че застъпникът за "социалистическа революция на ХХ век" е оставил неизличим отпечатък върху страната си след 14 бурни години на власт (1999 - 2013).
По случай първата годишнина от смъртта му, обявена от разплакания Николас Мадуро вечерта на 5 март 2013 г., правителството планира да организира утре в Каракас военен парад и манифестация.
Но календарът ще напомни, че предишния ден опозицията има повод за честване на един месец от първите демонстрации срещу правителството, смятано за отговорно за небивалата несигурност, рекордната инфлация (над 56 процента през 2013 г.) и дефицита на стоки от първа необходимост.
Движението, зародило се на 4 февруари в провинцията по инициатива на студентски организации, вече даде 18 жертви и това породи безпокойство сред част от международната общност.
Основният адресат на недоволството - Николас Мадуро, определен за престолонаследник на Уго Чавес и избран за
президент с много малко мнозинство през април 2013 г., се оплаква от заговор, вдъхновен от чужбина, така както го е научил неговият предшественик. Приемникът на политическото наследство на Чавес не престава да се позовава на думите на своя харизматичен предшественик и също възприе националистическата реторика.
Както и Уго Чавес, бившият министър на външните работи призовава редовно своите привърженици да реагират на критиките на улицата. През последните месеци той дори възприе военния речник на Чавес, като призова сътрудниците си да се съберат "на командния пост" (президентския дворец) за "сражения" и "офанзиви", така че да бъде постигната победа във "войната" срещу "буржоазията" или "фашистите".
Правителството "полага големи усилия фигурата на Чавес да продължи да присъства" в държавата,
смята социологът Мариклен Стелинг, давайки пример, че гласът на бившия президент, пеещ националния химн, открива повечето от официалните церемонии. Според част от наблюдателите ученикът на Чавес - бивш шофьор, влязъл в политиката чрез профсъюзите - е станал още по-суров от учителя си в отказа да отслаби хватката на държавата върху икономиката на една страна, която рискува да затъне в криза, макар че има едни от най-големите залежи на суров петрол в света.
"Мадуро дойде на власт със спорна легитимност, като най-напред си осигури вицепрезидентския пост (в последните месеци на боледуването на Уго Чавес), а след това пое властта след почти равен резултат с опозицията. Това го принуждава да бъде по-радикален по въпроса за икономиката - по този начин той утвърждава легитимността си в рамките на доктрината "Чавес". Но резултатът е разочароващ, икономиката е напълно парализирана", разсъждава икономистът Максим Рос.
Редица икономисти и анализатори критикуват строгия контрол върху промените, влезли в сила след 2003 г., и упоритият отказ на правителството да девалвира боливара въпреки поскъпването на долара на черните пазари.
Възприемайки отново реториката на своя ментор, Мадуро отвръща на критиките с обвинения към "паразитната буржоазия", която според него води "икономическа война", като крие стоките и се занимава с контрабанда.
Но търпението на част от населението се изчерпва, а пред супермаркетите се извиват дълги опашки. Понякога дори избухват бунтове, докато брашното, олиото, захарта или тоалетната хартия не се появят отново по рафтовете.
Подложен на натиск, Мадуро наскоро трябваше да се съгласи да бъде опростено предоставянето на средства за предприятията, но в същото време ограничи дейността им, като наложи таван на печалбите от 30 процента, с което предизвика голямо недоволство в бизнес средите.
Въпреки нарастващото недоволство, насърчавано от опозицията, наблюдателите не предвиждат в непосредствено бъдеще възможност за дестабилизиране на правителството. Това е така, защото най-умерените венецуелци, които представляват голяма част от населението на страната, "все още са политически, мистично и религиозно свързани с Чавес, неговото наследство и боливарския социализъм от XXI в.", смята Стелинг.
Лидерът на радикалната левица на континента беше успял да изгради много здрава връзка с най-умерените граждани на страната чрез усета си за общуване, чувството си за хумор, харизмата си, но и чрез финансирането на редица социални програми с парите от петрола.
Според наблюдатели в момента основната грижа на Мадуро е сплотяване на редиците на "чавистите".
Той се появява често заедно с другата голяма фигура във властта - председателя на парламента Диосдадо Кабейо, и обсипва с внимание армията, разчиствайки отрано място за тази допълнителна опора на своята власт в държавния апарат.
