Съдебното решение за съдбата на основателя на сайта "Уикилийкс" (WikiLeaks.org) Джулиан Асандж ще бъде взето в рамките на 24 часа, предадоха световните агенции, като цитираха еквадорския заместник-министър на външните работи Марко Албуха.
Асандж се е подслонил в посолството на Еквадор в Лондон и поиска политическо убежище, за да избегне екстрадицията към Швеция, където е издирван по обвинения за сексуално посегателство.
Миналия четвъртък британският Върховен съд отхвърли молбата за преразглеждане на апелативната жалба на Асандж срещу екстрадирането му.
Така той не разполагаше с повече възможности да избегне екстрадицията
На 30 май Върховният съд на Великобритания даде зелена светлина за екстрадирането на Асандж към Швеция, но защитата му предизвика изненада като настоя за повторно разглеждане на казуса по процедурни причини.
40-годишният Асандж беше арестуван в Лондон през декември 2010 г. по силата на международна заповед за арест, издадена от Швеция. Той твърди, че е невинен и че е имал сексуални отношения по взаимно съгласие с двете жени, обвиняващи го сега в посегателство.
По повод искането на Асандж за политическо убежище в Еквадор Рикардо Патиньо, дипломат №1 на страната, заяви, че Кито проучва рисковете за осъждане на смърт на Асандж, които той е изтъкнал, когато е поискал убежището, предаде Франс прес.
Проучваме рисковете Асандж да бъде съден в САЩ по политически причини и възможността да бъде осъден на смърт в тази страна, заяви Патиньо в акаунта си в социалната мрежа "Туитър".
Асандж си навлече гнева на Вашингтон,
когато през 2010 г. разпространи 250 000 американски секретни дипломатически грами.
Същевременно Вашингтон отрече да е замесен в преговорите относно Асандж, предаде Франс прес, като се позова на изявление на говорителката на американския Държавен департамент Виктория Нюланд.
В интернет пък започна кампания в подкрепа на правото на Асандж на убежище в Еквадор. Тя е подета от сайта Oiga.me, в превод: "Слушай ме", обединяващ социални мрежи, синдикати и неправителствени организации от Латинска Америка и Испания.
Линк към тази онлайн кампания се появи и в "Туитър", качен от пиратската групировка "Анонимните".
С укриването си в посолството на Еквадор обаче Асандж
нарушава условията на гаранцията си
и освен че британската полиция го чака пред входа на еквадорското посолство, за да го арестува, негови влиятелни гаранти може да загубят дадените за гаранцията му средства, отбелязва Ройтерс.
Сред тях са британският режисьор Кен Лоуч, американският документалист Майкъл Мур и лондонската светска дама Джемайма Хан. Повечето от тях не са коментирали развоя на събитията.
За гаранцията на Асандж влиятелните дарители събраха преди година и половина 240 000 британски лири.
Какво чака Асандж оттук насетне?
Според "Ню Йорк таймс" възможните развития са няколко: Ако Еквадор отклони молбата на Асандж за политическо убежище, австралиецът ще трябва да излезе от посолството и вероятно ще бъде арестуван и вкаран в затвора.
Ако молбата му бъде удовлетворена, той буквално
ще трябва да спринтира до Южна Америка,
опитвайки се да избяга от британската полиция по дългия път от посолството в Лондон до някое от международните летища, пише вестникът.
Но и да успее да достигне еквадорската столица Кито, няма да е ясно дали се е изплъзнал на преследвачите си.
Еквадор не е страна по европейската система за арести, но говорител на Интерпол заяви, че т. нар. червена бюлетина за задържането на Асандж навсякъде по света все още е в сила, докато Швеция не я отмени, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Според някои наблюдатели е странно, че Джулиан Асандж, който има славата на борец за прозрачност и свобода на печата, е избрал именно Еквадор за свое потенциално убежище.
Наскоро Асандж и еквадорският президент Рафаел Кореа се присмиваха на САЩ по време на интервю в рубриката на австралиеца по финансираната от Кремъл англоезична телевизия "Русия днес".
Но според други съобщения Кореа дирижира кампании срещу журналисти в Еквадор. През февруари издателят на еквадорския вестник "Универсо" потърси и получи политическо убежище в Панама, след като на вестника бе наложена
глоба от 40 млн. долара, а той бе осъден на 3 г. затвор за обида срещу президента,
припомня "Ню Йорк таймс".
По същата тема "Вашингтон пост" окачествява Рафаел Кореа като "южноамерикански автократ", който навярно е надушил политически шанс.
Тъй като неговият ментор Уго Чавес умира от рак, може би ролята на "враг на янките" и "приятел на непокорните", която венецуелският лидер играе от десетина години, скоро ще бъде вакантна.
Вестникът припомня, че през януари в Еквадор гостува иранският президент Махмуд Ахмадинеджад и също споменава за интервюто на Кореа за предаването на Асандж по руския пропаганден тв канал.
С искането на убежище, продължава вашингтонският вестник, Асандж предизвиква Кореа да разкрие картите си - да заяви ясно дали Швеция и Великобритания нарушават човешките права на Асандж , или го преследват по политически причини.
Според "Вашингтон пост"
австралиецът едва ли ще има голяма изгода от маневрата си
към еквадорското посолство в Лондон, защото независимо дали ще получи, или няма да получи убежище, той ще бъде арестуван на излизане от посолството.
Но от друга страна, президентът Кореа може да се опита да изпъкне като герой на антиамериканската левица, вземайки присърце случая с Асандж.
Основателят на "Уикилийкс" твърди, че отказва екстрадиране в Швеция, защото оттам ще бъде екстрадиран в САЩ, където бил заплашен от смъртна присъда за огласяването на секретни дипломатически и военни документи на САЩ.
И въпреки че Вашингтон не е издавал искане за екстрадиране на Асандж, това не пречи на фантазията на Асандж да си го представя, пише "Вашингтон пост".
Вестникът също отбелязва безразличието, ако не и подкрепата на Джулиан Асандж към отношението на Рафаел Кореа към свободата на словото и припомня, че от началото на годината досега еквадорското правителство е закрило 14 радио- и телевизионни станции, сред които осем само през този месец.
Съдебните дела, заведени лично от Кореа срещу един от водещите еквадорски вестници и няколко разследващи журналисти, бяха заклеймени от всички големи правозащитни групи и международни наблюдатели на свободата на печата.
В отговор еквадорският президент започна кампания в рамките на Организацията на американските държави срещу защитниците на свободата на печата.
