С ензор на НАСА успява да открие точното местоположение на пожар от 485 декара в Алабама, за който все още не е съобщено на властите.
Сензорът - AVIRIS-3 - летял на борда на изследователски самолет на три мили източно от Касълбъри, Алабама, на 19 март, когато спектрометърът за изображения засякъл големия полски пожар.
Учен на борда анализира данните и успява да определи мястото, където пожарът е горял най-интензивно - в този случай това е североизточният край - и информацията е изпратена незабавно на аварийните работници на земята, които тръгват да овладяват пожара.
Сензорът е засякъл пожара, който привидно е останал незабелязан и все още не е бил докладван на официалните власти, и е позволил на пожарникарите да ограничат разпространението и да спасят сградите по потенциалния му път.
NASA Airborne Sensor’s Wildfire Data Helps Firefighters Take Action
— Cerebral Overload (@CbrOvld) April 25, 2025
Data from the AVIRIS-3 sensor was recently used to create detailed fire maps in minutes, enabling firefighters in Alabama to limit the spread of wildfires and save buildings.
A NASA sensor recently brought ... pic.twitter.com/IgFRG9H3bJ
Според НАСА процесът - от откриването до предупреждаването на пожарникарите - е отнел само няколко минути. Данните перфектно илюстрират периметъра на пожара, като им помагат да определят дали той може да се разпространи и къде трябва да отидат персоналът и оборудването, за да се справят най-добре с огъня.
Итън Барет, анализатор на пожарите в отдела за защита на горите към Комисията по горите на Алабама, обяснява в изявление: „Огънят се движи много по-бързо от булдозер, така че трябва да се опитаме да го заобиколим, преди да ни изпревари. Тези карти ни показват горещите точки. Когато сляза от камиона, мога да кажа: „Добре, ето го периметърът“. Това ме извежда на светлинни години напред.“
Робърт Грийн, главен изследовател на програмата AVIRIS и старши научен сътрудник в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, я нарича „много гъвкава наука“; само през март екипът е използвал сензора, за да картографира поне 13 горски пожара в реално време.
Това е важно постижение, тъй като обработката на данните от сензорите в подробни, многопластови изображения, които да се използват в научните изследвания, може да отнеме дни или седмици. Но чрез опростяване на алгоритмите за калибриране данните вече могат да се обработват на компютър, докато се случват.
А спътниковата интернет връзка от въздуха позволява почти незабавно разпространение на изображенията, в този случай до пожарникарите и изследователите на място.
AVIRIS-3 използва три вида карти: една, показваща изгорелите зони и дима, друга, търсеща места с особено горещо горене, включително периметъра на продължаващите пожари, и трета, определяща интензивността на горенето.
