САЩ и Израел подсилват позициите си срещу Иран, включително на Балканите

Г одината в света на геополитиката завършва така, както започна – с напрежение в Близкия изток, отстраняване на хора, свързани с иранското правителство и придвижване на военна техника. В навечерието на годишнината от убийството на генерал Касим Солеймани на 3 януари, Техеран, САЩ и Израел продължават да предизвикват вълна на нестабилност и да са в основните новинарски емисии по света. Поглеждането към последните събития, случили се в рамките на няколко дни в началото на декември, само показват колко много процеси се развиват едновременно и бързо.

На 10 декември, бомбардировачи Б-52 на американските военновъздушни сили извършиха 36-часова мисия от базата „Барксдейл“ в Луизиана до Персийския залив - Това е втората подобна мисия за три седмици – нещо нетипично като активност от такъв мащаб. Бомбардировачите извършиха подобна мисия от Северна Дакота към Залива на 21 ноември. Също през последните дни, администрацията на Доналд Тръмп санкционира двама ирански разузнавачи с висши позиции в Техеран, за отвличането и вероятната смърт на бившия агент на ФБР, Робърт Левинсън, изчезнал преди почти 14 години. Междувременно, в Израел над 40 водещи компании в областта на сигурността и изкуствения интелект, бяха поразени от кибератака, зад която почти със сигурност стои Иран.

U.S. military dispatches B-52 bombers to Middle East as show of force against Iran https://t.co/p8yD2VPaiX

— The Washington Post (@washingtonpost) December 10, 2020

Посочените събития са сигнали за ескалация, те се допълват от няколко срещи на висши офицери от израелската армия с техните американски колеги, на които според израелската преса са се обсъждали варианти за отговор на иранска ответна атака вследствие на убийството на ядрения физик Мохсин Фахризаде. Иранските официални лица все повече отправят заплахи, намеквайки, че ще отмъстят за операцията, извършена извън Техеран. Иран обвинява израелците за убийството и има множество причини за това и въпреки че Израел не отговаря на обвиненията, официални лица от администрацията на Тръмп споделиха в американската преса, че за тях няма съмнение, че Мосад стои зад операцията срещу учения.

САЩ и Израел очевидно взимат насериозно иранската заплаха и в последните дни двете страни започнаха конкретни действия за засилване на координацията между военните си сили. Това включва процедури за съвместно засичане и възпиране на ракетен обстрел по израелски и американски цели. Въпреки че израелската армия не е мобилизирала все още резервистите, централното командване вярва, че отмъщение от Иран ще има. Предполага се, че ще има раздвижване до края на годината, за да се осигури дистанция от старта на президентския мандат на Джо Байдън в края на януари. Иран вярва, че новият американски президент ще е по-склонен да преговаря, макар да няма категорични сигнали за това.

В миналото, иранските сили извършиха редица нападения срещу Израел като знак на отмъщение, но в голямата си част те бяха несполучливи. Например, през май 2018 г. след като израелски самолети поразиха ирански цели в Сирия, иранците отговориха, но ракетният обстрел от подчинени на Техеран шиитски милиции, беше прихванат от ПВО системите на Израел в Голанските възвишения. Миналото лято, два екипа в Голан, тренирани от Хизбула в координация с иранската Революционна гвардия, опитаха да инфилтрират граничните линии около Голан и да поставят експлозиви срещу бронираната техника на израелските части там, но бяха спрени.

През последните години, американските и израелски операции срещу Иран нараснаха осезаемо из Близкия изток. Като част от т.нар. „междувоенна кампания“, израелската армия извърши няколко стотин въздушни удара в Сирия в опит да прекрати укрепването на позициите на Техеран в района. През последните две години често обект на удари бяха и контрабандни канали, през които се вкарват оръжия за Хизбула в Ливан. Тази година беше особено тежка за Иран с убийството на генерал Касим Солеймани през януари, взривяването на инфраструктура в ядрената централа „Натанц“ през юли и отстраняването на Мохсин Фахризаде през ноември. Между тези събития имаше извършване на удари с дронове по ирански командири в района на сирийско-иракската граница, където Техеран установи жизненоважна за интересите му мрежа за разузнаване и логистика.

Според доклади на израелската армия, Хизбула не изглеждат склонни да се въвличат в широка регионална ескалация и организацията прави всичко възможно да отложи ирански ответни действия. Все пак, иранците имат редица опции, както в Сирия, така и в Ирак, а много вероятно и през техните съюзници в Йемен - бунтовническите сили на хутите, държащи още столицата Сана и които могат да застрашат търговските линии на Израел през Червено море. 

If unstopped, Iran will become ‘global bully,’ Netanyahu tells top Trump aide https://t.co/iHliF9moA5

— The Times of Israel (@TimesofIsrael) December 13, 2020

Друга възможна опасност е атака по израелски официални лица или посолства. Иран показа оперативните си възможности през 2019 г. с атаки с дронове и ракети по петролната инфраструктура на Саудитска Арабия, предизвикали трус в добива на кралството. Използването на дронове на такова голямо разстояние, е придобиване на опит, който Израел вярва, че може да се приложи спрямо негови позиции и граждани. Специалистите по сигурност посочват и атаката на българското летище „Сарафово“ преди осем години като пример за широката мрежа на Хизбула и възможността на Иран да предприема нападения по израелци далеч от Израел. Ето защо, през последната година и половина, израелските разузнавателни агенции разположиха допълнителни хора и техника в райони, считани за опасни за израелските интереси и цели. Балканите са един от тези райони и затова Мосад и подсили структурите си в Албания и Македония, заради присъствието на ирански оперативни лица в района, и в България заради стратегическата ѝ позиция и мащабната мрежа на Хизбула, която преминава през страната.

В момента Вашингтон намалява присъствието си в Близкия изток и Южна Азия, заради политиката на администрацията на Тръмп. Това решение е силно критикувано както в САЩ, така и от съюзнически държави. Ето защо, за да подсигури изтеглянето, Пентагона разположи самолетоносач с бомбардировачи в Персийския залив, за да покаже на Иран, че трябва да внимава, за да избегне директна конфронтация. Но регионалните амбиции на Иран не са пострадали, въпреки всички удари. Огромно притеснение представляват про-иранските милиции в Ирак, за които американското командване твърди, че през последните седмици придвижват сили и разполагат техника с идеята да извършат операции срещу американски позиции в Ирак. Милициите, известни като Хашд ал Шааби, са сред основните инструменти на Иран за влияние в Близкия изток, а Багдад е стратегически важен за геополитическите позиции на Техеран. От години тези милиции подкопават иракския суверенитет и директно заплашват институциите в страната, като за кратко имаше затишие заради надигането на „Ислямска държава“. С изтласкването на джихадистите обаче, милициите продължиха да окрупняват влиянието си и да влияят директно на взимането на решения в иракската столица. През последните шест месеца те извършиха редица нападения по американски части и дори конвои на ООН. Атаките се смятат, че не са в пълна координация с Иран, тъй като след убийството на Касим Солеймани, Техеран изпитва трудности с контрола върху цялата мрежа от организации. Това също е повод за притеснения в САЩ, тъй като милициите могат да започнат да действат неорганизирани и напосоки, с много повече потенциални жертви и щети. 

Ruhollah Zam: EU powers boycott Iran forum over execution https://t.co/Txcka7XbH2

— BBC News (World) (@BBCWorld) December 13, 2020

Полета на бомбардировачите Б-52, подсилването на израелски посолства и позиции по света, включително на Балканите, хакерските атаки от Иран, придвижването на милиции и техника из Близкия изток – всичко това говори за бавна, но сигурна ескалация, която може да избухне във всеки един момент. Иран няма много поводи за радост. Един от основните съюзници в ядрената сделка от 2015 г., ЕС, също започва да се отдръпва и има сериозни причини за това. Насроченият за 14 декември икономически форум между ЕС и Иран беше отложен, след като европейски страни, включително Франция, бойкотираха събитието заради екзекуцията на видния ирански дисидент и журналист, Рухола Зам. Наскоро пък Белгия стартира делото срещу иранския шпионин и дипломат Асадола Асади, който е обвинен в планиране на бомбена атака срещу ирански опозиционери в Париж. Тези действия на Техеран на европейска територия са приемани все по-сериозни и действат срещу интересите на Иран и могат да бъдат вкарани в по-широката конфронтация, простираща се вече на два континента.

Какви са обещанията към арабски страни за отношения с Израел

Къшнър в Залива: дипломация или осигуряване на изход за Тръмп

Как би изглеждала война между Израел и Иран