С лед изборите в САЩ и избирането на Джо Байдън, мнозина международни наблюдатели вярваха, че в периода на преход в Белия дом, в Близкия изток може да има спад на напрежението. Държавните лидери очакват да разберат накъде ще тръгне Вашингтон от януари 2021 г. и страните изглеждаха на пръв поглед готови да изчакат с действията си. Точно в този кратък момент на затишие дойде новината за убийството на иранския ядрен експерт генерал Мохсин Фахризаде. Отстраняването на човека, стоящ зад програмата за ядрени оръжия на Иран, беше въпрос на време и възможност. Той беше наричан „бащата на ядрената програма на Иран“ и името му беше в черния списък на САЩ и Израел отдавна. Новината очаквано предизвика лавина от въпроси дали ще има отговор от страна на Техеран и най-вече:
как би изглеждал един евентуален конфликт между Израел и Иран в един вече достатъчно напрегнат регион.
Можем да кажем няколко неща. Първо, официално Израел не признава за убийството на Фахризаде, но според данни на източници, публикувани в американската преса, именно израелците стоят зад покушението. Второ, детайлите около убийството показват много за изпълнението на една сложна операция. И на последно място – въпреки че не включва използването на конвенционални сили, конфликт между Израел и Иран вече съществува от години. Защо именно сега се стига до убийството на Фахризаде?
Iran’s president blames Israel for killing nuclear scientist and vows to respond at the "right time" https://t.co/RMcWVselMV
— The Washington Post (@washingtonpost) November 28, 2020
За разбирането на контекста, лентата на събитията трябва да бъде върната назад. През 2006 година, говорейки пред репортери във Вашингтонския журналистически клуб, Алиреза Джафарзаде, говорител на най-видимата иранска опозиционна група МЕК, разкри имената на 21 учени, свързани с ядрената програма на Иран, които са и членове на факултет в Университета „Имам Хюсеин“, ръководен от Иранската революционна гвардия. Името на Фахризаде е второто в списъка. На първо място е Феридун Абаси, който през 2010 беше сериозно ранен при опит за убийството му, приписван на Израел.
Още няколко ирански учени, свързани с Революционната гвардия, бяха убити в годините след това, докато за последното десетилетие се появиха още десетки нови имена на ядрени експерти – висшисти от местни и чужди университети, преподаватели и професионалисти, които развиха институциите и инфраструктурата за ядрената програма, разчитайки на обмяна на опит със съюзни държави и на компоненти, внесени или откраднати от Северна Корея, Пакистан и дори западни страни. Това е система с множество разклонения под контрола на Революционната гвардия, която се радва на почти неограничено правителствено финансиране и не разчита на уменията или експертизата на един човек. Нещо повече – системата се развива, въпреки санкциите.
Ето защо, държави като
Израел, САЩ и арабските монархии в Залива не могат да стоят встрани.
През пролетта на 2018 г., израелски командоси навлизат в охранявана зона дълбоко в Иран и се изтеглят няколко часа по-късно с около 5000 страници, свързани с ядрената програма на страната. Те минават през Азербайджан, с който Израел поддържа близки отношения и Баку дава свобода на движение за израелските агенти. След това в телевизионно излъчване няколко седмици по-късно, през април 2018 г., израелският министър-председател Бенямин Нетаняху цитира съдържанието на документите, за да намекне за операции, които предстоят. „Запомнете това име“, заяви тогава той, имайки предвид Мохсин Фахризаде. Операцията срещу него идва в края на ноември тази година.
Следван от охраната си, Фахризаде шофира по внимателно избран маршрут до дома на свои роднини в град Абсар. Празен автомобил, паркиран на кръгово кръстовище, експлодира, събаряйки електропровод. Въоръжени лица изкачат от джип наблизо, докато други пристигат с мотоциклети. Към екипа от 12 души има и снайперисти. Част от детайлите около покушението бяха публикувани онлайн от Джавад Могуй, който снима част от филмите на Революционната гвардия, а други данни излизат наяве в американската преса ден по-късно. Цялата операция показва внимателно планиране, вероятно в продължение на месеци. Атаката успява да пробие защитните протоколи на иранските сили за сигурност. Времето на убийството също не е случайно - то се случва само няколко дни след срещата на Нетаняху със саудитския принц Мохамад бин Салман, и е разглеждано от наблюдателите като послание към Байдън, който се очаква да смекчи тона към Иран.
По отношение на дипломацията, подобно на атаките срещу ирански цели в Сирия, последните новини показват, че
Израел има свой собствен курс в конфликта си срещу Иран, дори ако други страни не предприемат нищо.
операции ще стават все повече. Показателно е, че само два дни след убийството на Фахризаде, на границата между Сирия и Ирак, където Революционната гвардия има силно присъствие, беше убит след удар с дрон висшият командир от гвардията, Муслим Шахдан. За разлика от директната въздушна атака срещу Иран, която може да вкара региона в регионална война, поредицата от убийства и нападения позволява на САЩ, със сигурност поне докато Доналд Тръмп все още е президент, да си затворят очите по въпроса. Същото се отнася и за Русия, която даде „зелена светлина“ на Израел да оперира в Сирия, стига да не нанася поражения по стратегически позиции на сирийския режим.
Пространството за маневри обаче може да се свие, ако Байдън реши като президент на САЩ, че всяко израелско действие срещу Иран може да навреди на усилията му да възроди ядреното споразумение от 2015 г., от което Тръмп извади САЩ. Байдън, като част от администрацията на Барак Обама, има директно участие в сключването на ядрената сделка с Техеран, която се счита за основен възпиращ фактор пред иранците да възстановят оръжейната си програма, дори на фона на многобройните сигнали, че дейността по програмата продължи и след 2015 г. В един по-умерен сценарий, Иран може да поиска от западните сили и САЩ гаранции, че Израел ще спре атаките си. В по-екстремен сценарий, Иран може да поднови атаките си или нападенията на своите подчинени групи в Ирак и Йемен срещу американски цели и съюзници на САЩ, за да докаже, че Израел излага на риск американската политика и позиции в региона.
Иран вече има опит в предприемането на атаки срещу американски цели
в Персийския залив и Ирак - атаки, които поставят Тръмп в неудобна позиция, тъй като той се въздържа да атакува ирански цели или да отговори на нападенията над саудитски цели, като по този начин доказва, че заплахите му срещу Иран не са нещо повече от закани. САЩ също разбират, че цената на операции срещу хора от иранския режим, може да бъде много по-висока от дивидентите. Убийството на Касим Солеймани през януари тази година доведе до решението на иракския парламент да поиска изтеглянето на американските сили от Ирак - ход, противоречащ на позицията на висши американски военни служители и дори на Байдън, който смята, че оттеглянето на САЩ войски от региона трябва да се извършва предпазливо.
В същото време Иран, въпреки заплахите си и обвиненията към Израел, че е отговорен за убийството на Фахризаде, не е ентусиазиран от откриването на нов фронт със САЩ. В официалните ирански изявления Израел е отбелязан като единствения пряк виновник за убийството и че Иран е склонен да действа срещу Израел. Съединените щати, поне засега, не са споменати като партньор, който също трябва да носи отговорност и да бъде наказан.
US officials are closely monitoring fallout from the alleged assassination of one of Iran's top nuclear scientists, which Iran blamed on Israel, but are hesitant about speaking publicly about the issue to avoid further inflaming an already tense situation https://t.co/PExKOSM3Bb
— CNN Politics (@CNNPolitics) November 29, 2020
Очаква се Техеран първо да изчака Доналд Тръмп да напусне Белия дом, защото е наясно с възможността неговата администрация да използва какъвто и да е предлог за демонстрация на сила срещу Иран. Изборът на Байдън и неговите изявления по отношение на Иран, повишиха оптимизма сред някои от иранските официални лица за възможността санкциите да бъдат отменени. Президентът Хасан Рохани и външният министър Джавад Зариф заявиха, че Иран би бил готов да преговаря със САЩ относно условията за връщане към ядреното споразумение и че изявленията на Байдън означават промяна в посоката, зададена от Тръмп. Въпреки че техните изявления предизвикаха критики сред иранските консерватори, особено на командира на елитните сили „Ал Кудс“, Есмаил Каани, заместникът на Солеймани, самият факт, че има дискусия за връщане към споразумението, означава, че темата вече не е табу, особено на фона на дълбоката икономическа криза и пандемията от коронавируса, която засегна силно Иран.
Друг политически въпрос включва влиянието на президентските избори през юни върху
готовността на Иран да поднови преговорите със САЩ.
Очаква се ядреното споразумение да бъде една от основните точки на раздор между радикалните консерватори и Революционната гвардия, от една страна, и умерените консерватори и реформисти от друга. Решението, както обикновено, ще бъде взето от върховния лидер Али Хаменей, който досега не е показал признаци на гъвкавост в позицията си, дори след избора на Байдън. Но той вече доказа, че знае как да формулира позициите си по начин, който позволи на Иран да подпише ядреното споразумение, представяйки го като основен ирански интерес. Логиката на интересите на Иран може да диктува сдържаността му спрямо Израел и със сигурност към САЩ. Но предвид невъзможността да се прецени гъвкавостта на Иран в светлината на израелските атаки върху неговия престиж, дипломатическата и политическата логика не са непременно единственият фактор, диктуващ реакцията му.
Убийството на Мохсин Фахризаде удря имиджа на Иран. То също така показва, че силите му за сигурност и службите, са се провалили и вероятно ще има чистки, тъй като това не е първият път през последните години, когато се стига до сериозен пробив в сигурността – случаят със саботажа в централата „Натанц“ през лятото, е показателен. Но последните новини не означават, че ядрената програма на Иран ще спре, както убийството на Солеймани не възпрепятства дейността на Революционната гвардия и нейните клонове в Ирак, Йемен и Сирия. Когато мислим за това как би изглеждал конфликтът между Израел и Иран тепърва, не бива да се игнорират събитията по фронтовите линии. През последните месеци израелските сили извършиха редица операции срещу ирански позиции в Сирия. Бяха извършени и нападения по Хизбулла, които опитват да минират граничната зона около Голанските възвишения и Южен Ливан. Иранците разполагат с голям набор от средства и възможности, които да бъдат вкарани в не толкова публични операции и нападения. Хакерските атаки са само един от сценариите. Светът вероятно ще види тепърва новини за таргетирани убийства, използване на дронове, хакери и полуофициални милиции, тъй като и Израел и Иран, не смятат да приключа спора помежду си само през дипломатическите канали.
