Т ова вече се случи два пъти в рамките на една седмица. Телефонен разговор между президентите на Русия и Иран. Докато САЩ и Израел продължават ударите си срещу Иран, руският президент Владимир Путин се представя като международен миротворец.
Това обаче не е лесно за приемане, пише редакторът за Русия на Би Би Си (BBC) Стив Розенбърг. В крайна сметка именно лидерът на Кремъл беше този, който нареди пълномащабното нахлуване на Русия в независима суверенна държава през 2022 г. Тогава Общото събрание на ООН осъди инвазията в Украйна като нарушение на Устава на ООН.
И докато сега Кремъл призовава за „бърза деескалация и политическо решение на конфликта с Иран“, Русия продължава войната си на изтощение срещу Украйна.
Москва има споразумение за „Всеобхватно стратегическо партньорство“ с Иран. Само тази седмица Путин отново потвърди „непоколебимата подкрепа“ на Кремъл за Техеран. Но стратегическото им партньорство е далеч от договор за взаимна отбрана.
Вместо това Москва предложи да посредничи в конфликта.
По време на телефонния разговор в понеделник с президента на САЩ Доналд Тръмп, според Кремъл Путин „е изразил редица идеи, насочени към бързо дипломатическо уреждане на конфликта с Иран, основано наред с другото на контактите с лидерите на държавите от Персийския залив, президента на Иран и ръководителите на други страни“.
За Русия това е шанс да повиши влиянието си в Персийския залив и Близкия изток – и да се представи като сила с влияние. Това е и възможност да задълбочи отношенията си с Вашингтон.
Кремъл е заинтересован да запази добри работни отношения с Тръмп. Той разглежда връзките си с администрацията на Тръмп като полезни за военните цели на Москва в Украйна. Това обяснява защо Путин е внимавал да не критикува лично и публично Тръмп за войната с Иран.
„Путин иска да бъде полезен“, каза Тръмп в понеделник след телефонния си разговор с руския президент. „Казах му: „Можеш да бъдеш по-полезен, ако приключиш войната между Украйна и Русия. Това би било по-полезно“.
И все пак, докато Кремъл призовава за „деескалация“ в Иран, конфликтът предоставя и други възможности за Москва. На първо място – икономически.
Скорошният скок на световните цени на петрола дава така необходим тласък на приходите на руското правителство и – при продължителен период на високи цени – ще помогне на Русия да продължи да финансира войната си срещу Украйна.
Федералният бюджет на Русия е изграден върху предположението, че страната ще изнася петрол на цена от 59 долара за барел.
През последните месеци цените на петрола паднаха значително под това ниво. Тази седмица суровият петрол рязко скочи до почти 120 долара за барел. Оттогава цените се понижиха, но все още остават значително над границата от 59 долара.
Освен това Тръмп намекна, че САЩ ще отменят петролните санкции „за някои държави“, за да облекчат недостига, причинен от войната с Иран. Ако петролните санкции срещу Русия бъдат смекчени, Москва може да очаква още по-големи финансови печалби. Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че това би било „сериозен удар“ за Киев и призова Тръмп да не предприема подобна стъпка.
Днешното издание на прокремълския вестник „Комсомолская правда“ беше оптимистично. „Скъпият петрол е причина за Запада да отмени санкциите“, гласеше заглавието.
Кремъл може и да не критикува президента на САЩ, но някои руски вестници остро нападат Тръмп и войната с Иран. „Президентът на мира“, просто е изгубил разсъдъка си. Императорът е гол. Или по-скоро – без разум“, заяви във вторник таблоидът „Московский комсомолец“.
