Д окато в Германия се чудят как да отговарят на инцидентите с дронове като тези над летището в Мюнхен, Владимир Путин доволно потрива ръце. Какъв ли ще е следващият му ход? Дирк Емерих за хибридната война на Русия, съобщи Deutsche Welle.
Последните дни бяха неспокойни. На летището в Мюнхен два пъти поред беше обявена тревога заради дронове. Първо в навечерието на 3 октомври, празника за Обединението на Германия, а след това и в края на Октоберфест - най-големия народен фестивал в Германия. Едва ли това е чисто съвпадение и по-скоро всичко е било добре планирано. И то проработи: тревогата се настани в съзнанието на много хора.
Германия и Европа отново се убеждават колко уязвима е тяхната критична инфраструктура и колко лесно може да бъде изведена от строя. Копенхаген, Осло, Мюнхен – обикновени дронове са способни с минимални разходи да парализират най-сложните системи. Същото важи и за неотдавнашните атаки срещу ИТ-инфраструктурата на летища в Лондон, Брюксел и Берлин. В германската столица бяха необходими две седмици, за да се отстранят последствията.
Елементи на хибридната война, която води Русия
Все още не е ясно кой стои зад последните атаки. Но последователността на събитията навежда на определени мисли: първо руски дронове над Полша, след това военни самолети над Естония, а сега "граждански" дронове над европейски летища. В случая от Дания има данни за това, че дроновете може да са били пускани от кораб на руския "сенчест флот" в Балтийско море. Кой стои зад атаките срещу ИТ-системите на летищата също не е ясно – както и при дроновете в небето над Мюнхен.
В епохата на хибридните войни дронове без отличителни знаци могат да се изстрелват от всяка точка и да се управляват дистанционно. Канцлерът на Германия Фридрих Мерц вече обяви, че според наличните данни зад това стои Русия.
Почти по същото време Владимир Путин участва в дискусионния форум "Валдай" в Сочи. На въпрос дали той стои зад тези атаки, руският президент само махна с ръка, сякаш го бяха хванали неподготвен, след което каза с усмивка: "Повече няма да го правя". Но това не беше признание за вина, а по-скоро подигравка, изблик на злорадство за това колко безпомощни всъщност са европейците пред тази заплаха.
Още преди атаките срещу летището в Мюнхен канцлерът Фридрих Мерц каза, че "не сме в състояние на война, но вече не живеем и в мир". Това, че Мерц изрича тези думи на глас е ново, но вероятно отдавна е било необходимо.
Нова фаза на руската хибридна война след срещата в Аляска
Последните два месеца промениха много неща. Хибридната ескалация от последните седмици в Европа е продължение на срещата в Аляска. Там президентът Тръмп изрази готовност да приеме много от позициите на Путин, надявайки се, че руският президент ще направи отстъпки и ще прекрати войната срещу Украйна. Но отстъпчивостта на Тръмп постигна точно обратното: Путин не само засили ударите срещу Украйна, но и активизира хибридните провокации в Европа. За него отстъпките на противника винаги са били знак за слабост – и покана за следващия удар.
Колкото до предупреждението на Мерц, че "не сме във война, но вече не сме и в мир" - то е насочено не толкова към външния свят, колкото към германското общество: страната се сблъсква с външни заплахи и трябва да преосмисли основите на своята сигурност.
Сдържането изисква решителност
Във външнополитическия контекст обаче думите на германския канцлер сякаш идват на помощ на руската пропаганда. Путин от самото начало оправдаваше нахлуването в Украйна със "заплахата от страна на НАТО". Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви от трибуната на Общото събрание на ООН, че възстановяването на германския военен потенциал е тревожен сигнал, тъй като Германия отново се стреми да "подчини цяла Европа - както навремето Хитлер". Опасната спирала от обвинения продължава да се разгръща: Кремъл само чака удобен случай да припише на Германия агресивни цели, които в действителност не съществуват.
Да, атаките с дронове са тест за Запада. Тези летателни апарати без отличителни знаци, изстрелвани явно не от военни бази, имат за цел да проверят нашата реакция. Но не бива да им придаваме по-голямо значение, отколкото заслужават. Толкова ли е трудно те да бъдат сваляни? В случая Русия не може да твърди, че е атакувана, както в случая с бойните самолети. Инциденти в зони на чувствителна гражданска инфраструктура биха могли да бъдат решавани с военни средства – и с това да им се сложи край.
Но не е толкова просто. По закон само полицията има право да сваля дронове в Германия, но тя не разполага с необходимите технически средства. А Бундесверът, който технически е в състояние да го направи, няма правно основание за това. Фактът, че сега в германското правителство изобщо се обсъжда въпросът кой трябва да се занимава с това, е напълно абсурден.
Мога да си представя как Путин и Лавров наблюдават това отстрани и потриват доволно ръце. Разбира се, че той "повече няма да прави така". Да видим какъв ще бъде следващият ход.
