Възможно е ценни картини на художници като Матис, Пикасо и Моне, откраднати от Холандия миналата година, да са били изгорени от румънка.
За кражбата е обвинен румънски гражданин, а майка му - Олга Догару, заяви, че е изгорила платната в печката си.
В сряда директорът на Национално-историческия музей на Румъния - Ернест Търновяну - каза, че експертите на музея са открили останки от боя и платна за рисуване в пепелта от печката.
"Открихме редица вещества, които са характерни за картини и рисуване, в това число олово, цинк и азурит", каза той, цитиран от АП.Търновяну отказа да каже категорично дали пепелта е от седемте картини, защото по думите му само служители в съдебната система могат да направят такъв извод. Той се осмели обаче да каже, че ако остатъците са от тези картини, то
"унищожаването на световно изкуство е престъпление срещу човечеството".
"Не мога да повярвам, че през 2013 г. се натъкваме на подобни действия", каза той.
Търновяну каза, че музейните експерти анализират пепелта от печката на Догару от месец март досега и ще предоставят резултатите на прокурорите идната седмица.
Седемте картини бяха откраднати от музея "Кунстхал" в Ротердам миналия октомври в най-мащабната кражба в Холандия от повече от десетилетие. Крадците влезли през аварийния изход от задната страна на галерията, грабнали картините от стената и изчезнали за по-малко от две минути.
Крадците взеха "Глава на арлекин", рисувана през 1971 г. от Пабло Пикасо, "Четяща жена в бяло и жълто", рисувана през 1919 г. от Анри Матис, "Мостът Ватерло в Лондон" и "Мостът Чаринг крос в Лондон", рисувани през 1901 г. от Клод Моне, "Жена пред отворен прозорец", рисувана през 1898 г. от Пол Гоген, "Автопортрет", рисуван около 1890-та г. от Мейер де Хаан и "Жена със затворени очи", рисувана през 2002 г. от Люсиен Фройд. Платната се оценяват на десетки милиони долари, ако бъдат продадени на търг.
Трима заподозрени румънци бяха арестувани през януари, но картините не бяха намерени.
Румънските прокурори казват, че Олга Догару, чиито син е сред заподозрените в кражбата, твърди, че е заровила картините в изоставена къща, а след това в гробището в село Караклиу. Тя разказва, че по-късно, през февруари, ги е изровила и изгорила, след като полицията започнала да претърсва селото.
Прокурорите не казват дали вярват на разказите й, но Павел Шушара, художествен критик е на мнение, че историята звучи правдиво.
"Олга Догару обясни как е запалила печката, как е сложила дърва и е изгорила картините така, сякаш е изгорила чифт пантофи", казва той. "Тя или е нереализиран писател или описва точно това, което е направила".
А сега музейните експерти са намерили точно това, което са търсели - останки от платна, дърво, боя, които показват, че пепелта е от картини. Следващата стъпка е откритото да бъде сравнено с това, което се знае за липсващите картини от снимки и доклади за състоянието им.
"Ако се открият основни прилики между откраднатите
картини и изгорелите останки, тогава трябва да се изследват
съставките - вероятно по химичен път, на пепелта, за да се
установи дали те може да са съвместими с откраднатите
произведения", казва Джеймс Мартин, обучаващ експертите
анализатори на картини в подразделение на академията на ФБР.
Експерти на пазара за произведения на изкуството казват,
че крадците от Ротердам може да са разбрали това, което много
крадци на творби на изкуството са научили преди тях - че
лесно разпознаваеми картини на известни художници е изключително трудно да бъдат продадени дори и на нищожна цена.
Така много произведения на изкуството имат незавидна съдба. Някои са изгубени завинаги. Други се появяват след години, през които са били заровени или скрити в складове.
Според говорител на музея "Кунстхал" в Ротердам твърденията на Олга Догару "подчертават безсмислеността на кражбата". "Ако тази ужасна новина е истина, то и последната надежда, че картините може да се завърнат, изчезва", каза тя. "Това ще е загуба за всеки ценител на изкуството". Може би единствената добра новина е, че ако Догару се е надявала да унищожи доказателствата, тя най-вероятно не е успяла. "Почти всичко в наши дни оставя следи", казва Маринело.
